О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 389

гр. София, 23 август 2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3106 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по молба с вх. № 21804/16.07.2018 г. на А. В. А. за спиране изпълнението по изп. дело № 20178290400162/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д.. В молбата се поддържа, че изпълнителното производство е образувано въз основа допуснато предварително изпълнение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 536/22.02.2017 г. по гр. дело № 9442/2014 г. на Пловдивския районен съд (ПРС) – в частта, с която молителят е осъден да заплаща издръжка на децата си В. А. А. – в размер 200 лв. и Г. А. А. – в размер 180 лв., начиная от датата на завеждане на исковата молба. Поддържа се и че с постановеното по делото въззивно решение № 1271/26.10.2017 г. по възз. гр. дело № 1638/2017 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС) е присъдил издръжката от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С оглед на това молителят поддържа, че въззивната инстанция отменила първоинстанционното решение относно началната дата на изплащане на издръжката и относно законната лихва върху просрочените вноски. Алтернативно се поддържа, че въззивният съд допуснал очевидна фактическа грешка в решението си, тъй като вместо „отменя“ е постановил, че „потвърждава“ първоинстанционното решение в частта относно периода на издръжката. С оглед на това молителят счита, че изпълнението следва да бъде спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 245, ал. 2 от ГПК. Молителят твърди също, че понастоящем двете деца живеят при него (синът му от 27.04.2018 г., а дъщеря му от 04.05.2018 г.), поради което той е подал молба за промяна упражняването на родителските права, по която е образувано гр. дело № 9532/2018 г. на ПРС, както и че действията на съдебния изпълнител затрудняват отглеждането на децата, поради което спирането на изпълнението е в техен интерес.

Тъй като молбата за спиране на изпълнението е изпратена във ВКС ведно с подадените от страните касационни жалби, предвид и разпоредбите на чл. 282 от ГПК, компетентен да се произнесе по нея е ВКС.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното по делото първоинстанционно решение № 536/22.02.2017 г. по гр. дело № 9442/2014 г. на ПРС, по молба на Н. К. К. срещу молителя, е прекратен бракът между тях, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата; упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца В. А. А. и Г. А. А. е предоставено на майката; определен е режим на лични контакти между бащата (молителя) и двете деца; молителят е осъден да заплаща месечна издръжка на същите чрез майка им, в размер 200 лв. за В. А. и 180 лв. за Г. А., начиная от депозирането на исковата молба в съда – 18.06.2014 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение; молителят е осъден да заплати на децата си чрез майка им и месечна издръжка в същите размери за изминал период от време 25.02.2014 г. – 18.06.2014 г.

Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и въз основа издаден изпълнителен лист от 10.03.2017 г. е образувано изп. дело № 20178290400162/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д., чието спиране молителят иска.

Последният неоснователно поддържа, че въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение в частта за издръжката. С постановеното по делото въззивно решение № 1271/26.10.2017 г. по възз. гр. дело № 1638/2017 г. на ПОС, първоинстанционното решение е отменено единствено в частта относно режима на лични отношения между молителя и двете деца, като то е потвърдено в частта относно издръжката, присъдена за изминалия период от време 25.02.2014 г. – 18.06.2014 г., както и за присъдената издръжка за в бъдеще, считано от влизане в сила на въззивното решение. Липсата на произнасяне с диспозитива на въззивното решение относно издръжката за периода от подаването на исковата молба до влизане в сила на въззивното решение, не е равнозначна на отмяна на първоинстанционното решение в тази част, както неоснователно поддържа молителят. Поради това, не е налице соченото от него основание по чл. 432, ал. 1, т. 1, пр. 1, във вр. с чл. 245, ал. 2 от ГПК за спиране на постановеното предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

С последващо решение № 315/08.03.2018 г. по същото въззивно гр. дело ПОС е оставил без уважение молба на ищцата Н. К. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 1271/26.10.2017 г. относно началната дата, от която се дължи присъдената издръжка, а именно – считано от подаването на исковата молба. Ищцата Н. К. е подала в срок касационна жалба срещу това решение № 315/08.03.2018 г. Поради това, няма основание и делото да се връща за произнасяне от въззивния съд по повод твърденията в молбата за спиране, че в решение № 1271/26.10.2017 г. е допусната очевидна фактическа грешка при присъждането на издръжката – спорът относно това е пренесен в касационната инстанция.

Двете страни са подали в срок касационни жалби и срещу първоначалното въззивно решение № 1271/26.10.2017 г., като ищцата го е обжалвала в частта относно режима на лични отношения между децата и молителя, а последният го е обжалвал в същата част, както и в частта относно издръжката. Въпреки така подадената касационна жалба от молителя, настоящият съдебен състав намира, че молбата за спиране не следва да се уважава и на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК – чрез спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в частта му относно издръжката. Тази част от него, с която издръжка е присъдена за в бъдеще – за след влизането му в сила, не подлежи на принудително изпълнение към настоящия момент. В частта, с която въззивният съд е присъдил издръжката за изминалия период от време 25.02.2014 г. – 18.06.2014 г., спирането очевидно не би било в интерес на двете ненавършили пълнолетие деца. Аргумент за това следва и от разпоредбите на чл. 245, ал. 1, във вр. с чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съгласно които спиране на предварително изпълнение на съдебно решение за издръжка не се допуска, дори и при представено обезпечение. В тази връзка следва да се отбележи и че твърденията на молителя за новонастъпили обстоятелства – че двете деца вече живеят при него след постановяването на въззивното решение, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 21804/16.07.2018 г. на А. В. А. за спиране изпълнението по изп. дело № 20178290400162/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва за преценка редовността на подадените от страните касационни жалби.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: