О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

София, 29.08.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Захарова

ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева

Татяна Кънчева

и като взе предвид становището на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 784/2018 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд- гр. Каварна.

Прокурорът Калин Софиянски изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд–гр. Каварна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите по делото, установи следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура против Д. Д. Г. и Д. П. Г. за престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 23.02.2017 г. съдията - докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на касационната инстанция с искане за определяне на друг, равен по степен съд, като се е мотивирал с обстоятелството, че преобладаващата част от лицата, които следва да вземат участие в съдебното производство, живеят извън района на Софийския районен съд.

С определение № 22 от 09.03.2017 г. по к.ч.д. № 248/2017 г. на ВКС, трето наказателно отделение, делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд–Каварна. Според касационният състав, макар делото да е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като престъплението е извършено в чужбина, подсъдимите и 2/3 от свидетелите живеят в района на Районен съд–Каварна, поради което предвид интересите на правосъдието и необходимостта от решаване на делото в разумен срок се налага да се промени местната подсъдност.

На 23.10.2017г. е образувано н.о.х.д. № 281/2017 г. на Районен съд–Каварна по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура.

С разпореждане № 694 от 24.10.2017 г. съдията – докладчик от Районен съд–Каварна е приел, че наказателното производство е подсъдно на Районен съд–Каварна, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, налице са всички предпоставки за разглеждане на делото и е насрочил същото в открито съдебно заседание.

В третото по ред съдебно заседание, с протоколно определение № 37 от 13.04.2018 г., председателят на състав и докладчик по делото е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 281/2017 г. по описа на Районен съд–Каварна и е изпратил делото на Софийски районен съд по компетентност. Намерил е, че към момента на призоваване на подсъдимите и свидетелите по н.о.х.д. № 281/2017 г. по описа на Районен съд – Каварна за насроченото на 18.12.2017 г. съдебно заседание, не се потвърждава обективираното в Определение № 22 от 09.03.2017 г. на ВКС твърдение, че подсъдимите и 2/3 от свидетелите живеят в района на Районен съд–Каварна или са с местоживеене близо до него.

С разпореждане от 21.07.2018 г. на съдията – докладчик по н.о.х.д. № 7492/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 94 – ти състав, съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Каварна пред ВКС.

Съставът на Върховният касационен съд намери, че настоящето производство не е същинско такова по чл. 44, ал. 1 от НПК. Съдебната практика по този въпрос е категорична и еднопосочна, че за да възникне препирня за подсъдност между две съдилища, всяко от тях трябва да прецени, че делото не е подсъдно на него и същевременно – че е подсъдно на друг съд.

На първо място, в протоколното определение № 37 от 13.04.2018 г. по н.о.х.д. № 281/2017 г. по описа на Районен съд–Каварна, председателят на състава е изтъкнал, че от девет лица за призоваване само един свидетел живее на територията на съдебния район на Районен съд–Каварна; двама свидетели са чужди граждани; други двама са с адрес [населено място], но са нередовно призовани за съдебното заседание; двама свидетели са с адрес [населено място], като за единия от тях има данни, че не се намира на територията на Р. България; подсъдимите са с местоживеене във Великобритания, поради което с цел процесуална икономия компетентен да разгледа делото като първа инстанция се явява Софийски районен съд. Последният се явява компетентен и съгласно общите правила за подсъдност, по – конкретно тези по чл. 37, ал. 1, т. 3 от НПК, касаещи престъпленията, извършени в чужбина.

В случая преценката на съдията от Районен съд–Каварна, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, в чийто район е било завършено досъдебното производство е недопустима. ВКС вече е упражнил правомощието си за промяна на местната подсъдност и съдът на когото е изпратено делото е длъжен да се съобрази с настъпилата законова промяна.

Що се касае за преценката му, че е настъпила промяна относно адресите на подсъдимите и свидетелите по делото, което е основание за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК, е въпрос който стои изключително в компетентността на ВКС. Именно на него е следвало да бъде изпратено делото, а не на Софийския районен съд.

На второ място, в разпореждането от 21.07.2018 г. по нохд. № 7492/2018 г. по описа на Софийски районен съд, съдията – докладчик е допуснал смесване между основанията и процедурата за повдигане на спор за подсъдност и тези за пренасяне на делото в друг, равен по степен съд. От една страна е приел, че по принцип делото му е подсъдно съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от НПК, но поради променената местна подсъдност, компетентен да го реши по същество е Районен съд–Каварна. От друга страна, е намерил, че не са налице предпоставките за повторно изменение на местната подсъдност на същото основание и е повдигал спор за подсъдност пред ВКС. Описаните хипотезите на чл. 43, т. 1 от НПК и тази по чл. 44, ал. 1 от НПК са съвършено различни. Когато се повдига спор за подсъдност, спорещите съдилища изразяват противоположни становища за обвързаността им от общите правила за подсъдност, като всеки счита другия за компетентен, т.е. обсъжда се законосъобразното приложение на разпоредбите на НПК за разпределяне на делата. В производството по чл. 43, т. 1 от НПК, поначало липсва спор за подсъдност, а целта е единствено постигане на целесъобразност.

Независимо, че въпросът за наличието на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК не е бил поставен по предвидения в НПК ред и въпреки, че само привидно е налице спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд–Каварна, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд.

За съдебно заседание по нохд. № 281/2017 г. по описа на Районен съд–Каварна са били призовани общо шестима свидетели, от които само двама от тях са чужди граждани /М. Д. У. и Х. Я./ и живеят във Великобритания. Останалите четирима свидетели са с местоживеене на територията на [населено място] и [населено място]. Неуспешното еднократно призоваване на свидетелите Д. Д. и С. Д. на адреса им в [населено място] не води до категоричен извод за промяна на местоживеенето им. Свидетелите нямат задължение да обитават адреса си непрекъснато, а Районен съд–Каварна не е положил достатъчно усилия да ги установи. Същите могат да пребивават във всеки един съдебен район в България, но това остава в сферата на предположенията. Освен това от изисканата справка за постоянен и настоящ адрес по отношение на свидетелите Д. се установява, че не е настъпила промяна в регистрацията им на територията на [населено място].

По отношение на свидетелката Д. П. също не са налице категорични доказателства за това, че има промяна в местоживеенето й. Съдебният състав се е доверил единствено на изявлението на съпруга й – свидетеля Р. П., документирано на гърба на призовката /л.44 от нохд. № 281/2017 г. по описа на Районен съд–Каварна/, че П. от три години живее в Австралия. И тези твърдения не са подложени на надлежна проверка чрез достъпния на съда процесуален инструментариум.

Що се отнася до двамата подсъдими, независимо, че има данни да живеят в чужбина, Д. Г. и Д. Г. имат адрес и на територията на [населено място].

Поради това, че липсват категорични данни за промяна на адресите на посочените по – горе лица, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.43, т.1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.43, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И

ИЗПРАЩА прекратеното от Софийския районен съд н.о.х.д. № 7492/2018 г. за разглеждане от Районен съд-Каварна.

Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Ключови думи
No law branches!