О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

гр.София , 03.09.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева

Татяна Кънчева

и след становище на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Елена Авдева наказателно ч.д. № 672/2018 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. Й. К. Д. от АК – Пловдив като защитник на подсъдимия Д. Т. П., срещу разпореждане № 175 от 11.05.2018 г. на съдията-докладчик по внохд. № 137/2017 г. по описа на Апелативен съд /АС/–гр. Пловдив за връщане на касационна жалба.

В жалбата се твърди неправилност на преценката на апелативния съд, според която касационната жалба срещу решение № 64 от 07.03.2018 г. по внохд. № 137/2017 г. на АС–гр. Пловдив е просрочена. Изложени са съображения, че съобщенията за изготвеното въззивно съдебно решение са получени на ралични дати от двамата упълномощени защитници на подсъдимия – адв. О. Т. и адв. Й. Д., и лично от подсъдимия Д. Т. П..

В писмено становище от Върховната касационна прокуратура се изразява позиция в подкрепа на обжалваното разпореждане.

Посочва се, че касационната жалба, изготвена от името на подсъдимия от един от двамата му защитници – адв. Д., е постъпила в срок, но не е отговаряла на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК и не е поправена съобразно указанията на съда. Прокурорът застъпва разбирането , че съдът не e бил длъжен да уведомява подсъдимия и другия негов защитник – адв. Т., за необходимостта от корекция на жалбата, тъй като те не са нейни автори. С тези аргументи се предлага претенцията на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди изложените доводи, намери за установено следното:

Частната жалба, предмет на настоящото производство, е изпратена на 25.05.2018 г., видно от товарителницата на куриера, находяща се на л. 5, от което следва, че е съобразена със срока по чл. 351, ал. 6 от НПК, отчетен от датата на връчването на подсъдимия – 18.05.2018 г. на обжалвания акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, но не на базата на съдържащите се в нея разсъждения.

Срещу решение № 64 от 07.03.2018 г. по внохд. № 137/2017 г. на АС–гр. Пловдив на 03.04.2018 г. е била изпратена по пощата касационна жалба от адв. Й. Д. като защитник на подсъдимия Д. П.. Касационната жалба е подадена в срок, тъй като съобщения за въззивното решение били получени от подсъдимия на 21.03.2018 г., от адв. Д. на 19.03.2018 г. и адв. Т. на 26.03.2018 г. В жалбата изрично е посочено, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към решението.

На 05.04.2017 г., с постъпване на касационната жалба в регистратурата на АС–гр. Пловдив, съдията-докладчик поставил резолюция „да се изпратят преписи на страните“ и „да се уведоми, че решението е изготвено и в седемдневен срок от съобщението следва да посочи касационните основания и доводи в тяхна подкрепа”. Резолюцията не съдържа предупреждение към жалбоподателите за процесуалните последици при неизпълнение на дадените указания.

Подсъдимият П. на 08.05.2018 г. получил две съобщения с гриф за сведение, с които бил уведомен, че адв. Д. е подал касационна жалба срещу решението на АС–гр. Пловдив и му се изпраща препис от нея. Съобщения за подадената касационна жалба стигнали и до прокуратурата (на 1.04.2018 г.), до адв. Т. (на 13.04.2018 г. ) и до адв. Д. ( на 13.04.2018 г.). Единствено адв. Й. Д. бил информиран, че в седемдневен срок от получаването следва да допълни подадената от него касационна жалба.

След изтичане на този срок съдията-докладчик констатирал, че адв. Д. не е подал допълнение към касационната жалба и с разпореждане от 11.05.2018 г. я върнал на подателя на основание чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК като неотговаряща на изискванията за съдържание. Съобщения за разпореждането за връщане на касационната жалба били получени от подсъдимия лично на 18.05.2018 г., от адв. Т. на 16.05.2018 г. и от адв. Д. също на 16.05.2018 г.

При тези данни настоящият касационен състав намира, че следва да бъде отменено атакуваното разпореждане на съдията-докладчик от АС–гр. Пловдив, а делото да бъде върнато на въззивния съд за правилното администриране на подадената в срок бланкетна касационна жалба. То се изразява не само във връчване на преписи от нея, но и в даване на ясни указания лично на подсъдимия и на всички негови защитници относно процесуалната екзактност и информиране за процесуалните последици при тяхното неизпълнение.

Съдията-докладчик от апелативния съд правилно е намерил касационната жалба за процесуално негодна да постави началото на касационно производство по реда на глава двадесет и трета от НПК, тъй като същата не е отговаряла на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК за съдържание. Поставената от него резолюция, в която е отразил, че следва „да се уведоми, че решението е изготвено и в седемдневен срок от съобщението следва да посочи касационните основания и доводи в тяхна подкрепа“, най-вероятно е неправилно разбрана от секретаря на състава. Може да се предположи, че поради употребата на единствено число в нея служителят е изпратил съобщение само и единствено до адв.Д., но не и до другия защитник и лично до подсъдимия, с което на последните не е дадена възможност да оптимизират в срок бланкетната касационна жалба.

Съдията-докладчик следва да разпореди връчването на съобщение на подсъдимия П. и на адв. Т., с което да им укаже да допълнят подадената в срок касационна жалба от адв. Д., както и за риска от нейното връщане при неизпълнение на указанията в дадения срок.

Водим от всички гореизложено и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 175 от 11.05.2018 г. на съдията-докладчик по внохд. № 137/2017 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив, с което е върната касационната жалба на защитника на подсъдимия Д. Т. П. – адв.Й. К. Д. от АК – Пловдив, срещу решение № 64 от 07.03.2018 г. по внохд. № 137/2017 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив, с което е изменена присъда № 93 от 25.11.2014 г. по нохд. № 1310/2013 г. на Окръжен съд–гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото на апелативния съд за надлежното администриране на касационната жалба с оглед на изложените указания в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!