О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

гр.София , 07.09.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева

Татяна Кънчева

и след становище на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия Елена Авдева наказателно чнд № 873/2018 г.

Производството е образувано по реда на чл. 340, ал.3 от НПК по частен протест на прокурора в Апелативна прокуратура-Велико Търново А. Ч. против определение от 23.04.2018 г. по внохд № 76/ 2018 г. по описа на апелативния съд в съшия град.

В протеста и в писмено становище на Върховната касационна прокуратура се сочи , че съдът незаконосъобразно е потвърдил мярка за неотклонение парична гаранция по отношение на подсъдимия М. К. С., вместо да я замени със задържане под стража.

Изтъква се , че е налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като вече е постановена осъдителна присъда за престъпление с висока степен на обществена опасност и е наложено значително по тежест наказание – пет години лишаване от свобода. Прокурорът припомня, че подсъдимият е румънски гражданин и няма постоянно местожителство в страната, което би затруднило привеждане в изпълнение на определената санкция.

Подсъдимият и защитникът му не изразяват становище.

Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за основания за ревизия на атакувания съдебен акт, установи следното :

Окръжният съд в гр. Русе с присъда № 2 от 10.01.2018 г. признал подсъдимия М. К. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б”, пр.1 вр.ал.1, вр.чл. 342,ал.1, пр.3 от НК и му наложил санкция лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, намален по реда на чл. 58а, ал.1 от НК до две години и четири месеца, както и лишаване от право до управлява моторно превозно средство за същия период. Съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

Прокурорът протестирал присъдата с аргумент за неправилна индивидуализация на наказанието и поискал неговото увеличаване.

Апелативният съд в гр. Велико Търново с решение № 75 от 23.04.2018 г. по внохд №76/2018 г. изменил първоинстанциония съдебен акт, като оправдал подсъдимия по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, но увеличил размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство на пет години, редуцирал съгласно чл. 58а от НК срока на лишаването от свобода до три години и четири месеца и отменил приложението на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК.

В съдебните прения пред въззивната инстанция, независимо от разпоредбата на чл. 333 от НПК, прокурорът не е изложил съображения по мярката за неотклонение.

След постановяване на решението си въззивната инстанция, на основание чл. 340 , ал.3 от НПК , с определение от 23.04.2018 г. по внохд № 76/2018 г.,потвърдила мярката за неотклонение, приложена по отношение на подсъдимия – парична гаранция в размер на 200 лева.

Апелативният съд направил извод за нейната адекватност въпреки наложената по-тежка санкция.

С позоваване на процесуалното поведение на подсъдимия и неговото чисто съдебно минало решаващият съдебен състав изключил опасността подсъдимият да се укрие, за да осуети изпълнение на влязла в сила присъда.

Касационната проверка не намира основания за отмяна на така постановеното определение.

След допуснато изменение на първоинстанционната присъда на основание чл.337, ал.2 от НПК, довело до отмяна на условното осъждане на подсъдимия по чл. 66, ал.1 от НК, въззивният съд е бил обвързан по силата на чл. 340 , ал.3 от НПК със задължение да се произнесе по мярката за неотклонение, като приложи съответно чл. 309, ал.2 от НПК. Ето защо, без да игнорира тежестта на приложения обем наказателна принуда, той е изследвал задълбочено наличието на обективен риск подсъдимият да се укрие след въззивното решение.

Както е добре известно фактът на наложено ефективно лишаване от свобода / извън хипотеза на чл. 309, ал. 3 от НПК, неприложима в настоящия казус/, не е достатъчен, за да обуслови реална опасност от укриване. Апелативният съд не е констатирал никакви действия на подсъдимия, които биха могли да се свържат с желание и поведение за избягване на наказателна отговорност. Напротив, М. С., макар да не е живял на територията на страната, бил редовно призоваван и се е явявал пред компетентните органи в хода на наказателното производство, получавал е съдебни книжа на постоянен адрес в Република Румъния, изразил е желание за разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, като признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Неговото процесуално поведение не е претърпяло промяна и след постановяване на осъдителна присъда и нейното атакуване от прокуратурата с искане за ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. По делото са събрани и данни за семейна обвързаност на подсъдимия , добри социални връзки и необременено с криминални прояви минало. При тези обстоятелства съдът не е имал основание да реши , че М. С. ще се укрие, за да избегне изпълнението на присъда , която още не е влязла в сила и срещу която той е подал жалба пред касационната инстанция..

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 340, ал. 3 , изр 2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частния протест на прокурора в Апелативна прокуратура-Велико Търново А. Ч. против определение от 23.04.2018 г. по внохд № 76/ 2018 г. по описа на апелативния съд в съшия град.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.