- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726

гр. София 10.09.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 (осемнадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 547 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4872/06.12.2017година, подадена от Д. Ф. Р., срещу решение № 86/03.11.2017 на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 218/2017 година.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Разград се обжалва в частта му, с която първоинстанционното решение 196/21.07.2017 година на Районен съд Разград, постановено по гр. д. № 805/2017 година е потвърдено в частта му за отхвърляне на предявения от Д. Ф. Р. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 215 от КТ, за заплащане на сумата от 5711.01 лева, представляваща неизплатени командировъчни разхода за декември 2016 година, януари 2017 година и февруари 2017 година, заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска 27.04.2017 година до окончателното плащане.

В подадената от Д. Ф. Р. касационната жалба се излагат доводи за това, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него от [фирма] [населено място] иск по чл. 215 от КТ да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 536/01.02.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 86/03.11.2017 на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 218/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Д. Ф. Р. е бил уведомен за обжалваното решение на 08.11.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4872/06.12.2017година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част съставът на Окръжен съд Разград е приел, че съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, в случая 27.00 €. Съгласно ал. 6 на същия член, ръководителите на предприятия можели да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложение № 3, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Така, за декември, 2016 година, при 19 дни в командировка, на Д. Ф. Р. се следвали командировъчни пари в размер 513.00 €, с левова равностойност 1003.34 лева, като била изплатена сумата от 1432.00 лева. За януари 2017 година Р. имал 27 дни в командировка. Заплащането им следвало да се преценява при действието на заповед № 1/03.01.2017 година на управителя на [фирма] [населено място], с която били определени командировъчни пари на шофьорите за времето на изпълнение на международни курсове за товарни превози 60.00 лева на ден за курсовете между България, Турция и Румъния, само за дните с пробег. Такива били 16 от дните и за тях се дължали командировъчни пари в размер 960.00 лева. За останалите 11 дни на работника се следвали нормативно установените в чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ средства в размер 27.00 € на ден, или общо 297.00 € с левова равностойност 580.88 лева. За целия януари Д. Ф. Р. е следвало да получи 1540.88 лева, като работодателят му бил изплатил 1250.00 лв. През февруари 2017 година Д. Ф. Р. е бил в командировка 11 дни, 8, от които са с осъществен пробег. За тях следвало да получи командировъчни пари в размер 480.00 лева, съобразно заповед № 1/03.01.2017 година на управителя на [фирма] [населено място], а за останалите 3 дни му се следвала сума в общ размер 81.00 €(по 27.00 €на ден, съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ) с левова равностойност 158.42 лева. Общият размер на командировъчните пари за февруари 2017 година бил 638.42 лева, като работодателят бил изплатил на Р. сумата от 1138.89 лв. За целия претендиран период от 01.12.2016 година до 28.02.2017 година на Д. Ф. Р. се дължали командировъчни пари в размер 3182.64 лева, като работодателят му бил изплатил 3820.89 лева. Във връзка с изплатените командировъчни пари и представените доказателства за тяхното изплащане, въззивният съд е приел, че Д. Ф. Р. бил оспорил съдържанието на представените заповеди за командировка в частта им относно дните и изминатите километри, както и представените разходни касови ордери в частта, с която е отразено основание за плащане в полза на Д. Ф. Р.-извършени командировки. За един от разходните касови ордери се установявало, че не носи подпис и дата. Във връзка с оспорването на съдържанието на тези документи, частни по своя характер, за [фирма] [населено място] било възникнало задължението да докаже твърдения от него факт на извършени в полза на Д. Ф. Р. плащания по основание и размер. Съставът на Окръжен съд Разград е приел, че плащанията са доказани от останалите събрани по делото доказателства. От заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза ставало ясно, че вещото лице било извършило проверка в счетоводството на [фирма] [населено място] и било установило, че посочените по-горе суми, действително са били платени от работодателя.

Във връзка с изводите на състава на Окръжен съд Разград с изложението си по чл. 284, ал. 3, Т. 1 от ГПК Д. Ф. Р. е поискал допускането на касационно обжалване на въззивното решение по правните въпроси за това следва ли съдът да приема като годно доказателство по делото оспорени частни документи (разходни касови ордери за командировъчни пари и заповеди за командировка), базирайки се само на съдебно-счетоводната експертиза; за това дали признаването на неизгоден за страната факт, направени от нейн представител в пледоария, следва да се кредитира от съда; за дали в чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ изразът: „може за определят размери на размери на командировъчните пари, различни от определените в предложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове“, включва в себе си промяна на броя на дните, в които се заплащат тези пари и за това следва ли страната да иска първо изменение на решението в частта за разноските и след това да обжалва по реда на чл. 248 от ГПК и дали съществува колизия между чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 5 от ГПК. Последният от така поставените от Д. Ф. Р. правни въпроси не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Разград е приел, че във въззивната жалба на Д. Ф. Р. срещу първоинстанционното решение се съдържали оплаквания срещу присъдените в първоинстанционното производства разноски. По съществото си жалбата в тази част представлявала молба за изменение на решението в частта за разноските, която следвало да се разгледа по реда на чл. 248 от ГПК от Районен съд Разград след връщането на делото. Затова с обжалваното решение съставът на Окръжен съд Разград не се е произнасял по тези оплаквания. В мотивите на обжалваното решение се съдържат изводи на въззивния съд само за направените в производството пред него разноски като е прието, че предвид изхода на спора такива не се дължат. В този случай когато липсва произнасяне на въззивния съд по направените във въззивната жалба на Д. Ф. Р. оплаквания за присъдените в първоинстанционното производство разноски, то жалбоподателят е могъл да иска допълването на въззивното решение в тази му част, като едва след това обжалва акта за допълването пред касационния съд.

Останалите три от посочените по-горе правни въпроси също не обосновават допускането на обжалваното решение до касационен контрол. По отношение на същите Д. Ф. Р. сочи съществуването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не се съдържат твърдения, защо допускането на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените съображения по съществото си представляват оплаквания срещу направените от състава на Окръжен съд Разград в обжалваното решение правни изводи, поради което по съществото си представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК, в което се извършва преценка на допустимостта на касационното обжалване. Освен тона следва да се посочи, че по отношение на доказателствената сила на частните документ съществува установена съдебна практика, че те се ползват с формална доказателствена сила, по отношение на авторството си, а съдържанието им се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства, включително и с допуснатите и изслушани заключения на вещи лица. По същия начин, с оглед на всички обстоятелства по делото,, се преценява направеното от страната или от нейн представител признание на факт. Съставът на Окръжен съд Разград не се е отклонил от така установената практика, като липсват твърдения, че същата е неправилна и като такава трябва да бъде изоставена или пък да бъде осъвременена с оглед на настъпили промени в обществено икономическия живот или законодателството.

Д. Ф. Р. е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Разград на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, с тона, че въззивният съд е изключил от сумата дължаща се на 03.12.22016 година тази дължаща се за периода от 16.10.2016 година до 30.11.2016 година. Падежът на цялата сума бил декември 2016 година, когато било завършило пътуването на Д. Ф. Р. и той бил представил отчет. Видно исковата молба съдът е сезиран с иск по чл. 215 от ГПК за сумата от 5711.01 лева, представляваща неизплатени командировъчни разхода за декември 2016 година, януари 2017 година и февруари 2017 година, поради което всички такива суми дължащи се за други периоди са изключени от предмета на иска. От значение е месецът, за който се дължи сумата и в който настъпва падежа й, а не момента, в който Р. би могъл да я получи реално.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 86/03.11.2017 на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 218/2017 година по подадената срещу него от Д. Ф. Р. касационна жалба с вх. № 4872/06.12.2017година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/03.11.2017 на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 218/2017 година по подадената срещу него от Д. Ф. Р. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], офис 3, чрез адвокат М. И., касационна жалба с вх. № 4872/06.12.2017година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.