- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728

гр. София 10.09.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.06.2018 (тринадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1584 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1643/30.01.2018 година, подадена от П. и втора такава с вх. № 2751/14.02.2018 година, подадена от Р. В. И., двете срещу решение № 120/12.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2375/2017 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 1757/16.03.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 15 348/2015 година, с което П. е осъдена да заплати на Р. В. И., по предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на незаконно водено наказателно производство № ЗМ-777/2009 година по описа на СДВР и пр. пр. № 4-5515/2009 година по описа на Софийска градска прокуратура и повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1, във връзка с ал. 2 от НК неимуществени вреди, като за разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 30 000.00 лева искът е отхвърлен.

В касационната жалба на П. е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от И. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Р. В. И. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба Р. В. И. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по отношение на допустимостта и основателността й.

В подадената от Р. В. И. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер. Твърди се, че в тези части решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Р. В. И. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба П. не е подала отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

П. е била уведомена за обжалваното решение на 16.01.2018 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 1643/30.01.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Р. В. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.01.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2751/14.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, като е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че на 21.01.2010 година Р. В. И. е бил привлечен като о обвиняем по досъдебно производство № ЗМ-777/2009 година по описа на СДВР за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 2 от НК, за това, в за периода от 01.12.2009 година до 07.01.2010 година в [населено място] участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на три или повече лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, чрез които се цели да се набави имотна облага и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК. С определение от открито съдебно заседание на 24.01.2010 година, постановено по н. ч. д. № С-81/2010 година по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав по отношение И. била взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление по досъдебно производство № ЗМ-777/2009 година по описа на СДВР, пр. пр. № 4-5515/2009 година по описа на Софийска градска прокуратура производството било прекратено частично за девет от общо двадесет и две лица, сред които и Р. В. И. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във връзка с ал.2 от НК, поради недоказаност на обвинението. Постановлението било влязло в сила на 16.12.2010 година, когато било потвърдено с определение на съда от 08.12.2010 година, постановено по н. ч. д. № С-898/2010 година по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, ІІІ състав.

С оглед на горното съставът на Софийския апелативен съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на П. за претърпените от Р. В. И. вследствие на наказателното производство неимуществени вреди. Прието е, че Р. В. И. бил претърпял обичайните вследствие на водено срещу едно лице наказателно производство душевни страдания, стрес, напрежение и чувство на злепоставяне пред социалното си обкръжение. Фактът на незаконното обвинение бил достатъчен да индицира, че И. е претърпял вреди, изразяващи се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания. Освен това душевните страдания, изразяващи се в психически тормоз, стрес, притеснение и чувство на злепоставяне от вменения статус на обвинено лице, се потвърждавали от показанията на разпитания свидетел, чиято родствена връзка с Р. В. И. не била достатъчно основание да бъдат игнорирани. Според свидетеля повдигнатото обвинение било повлияло негативно върху психиката на И., който се изолирал от социалното си обкръжение, спрял да контактува, пиел хапчета за нерви и още не бил напълно възстановен. Действително, в исковата молба не били въведени като факти и обстоятелства за компрометиране спортната кариера на Р. В. И. като шампион по борба, нито са доказани били вреди вследствие ограничаване на личната му сфера от незаконна мярка за принуда-задържане под стража, но размерът на обезщетението за неимуществени вреди, така както бил определен от първоинстанционния съд, бил съобразен с негативните последици върху неговата психика и с влошеното качество на живот в периода на наказателна репресия и няма основание да бъде намален. Били отчетени всички релевантни по този въпрос факти, включително продължителността на наказателното производство, приключило за период по-кратък от година. Не се доказвали други вреди, извън описаните негативни преживявания с трайни или необратими последици върху психика, здраве или начин на живот, нито засягане личната сфера в следствие незаконно задържане под стража или в резултат на провеждани множество процесуални действия по разследване.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година. Освен това се твърди, че въззивният съд е разрешил и правния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС. На последно място се сочи, че с обжалваното решение въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е разрешен в противоречие с установеното в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС задължение за това. Във връзка с последното твърдение се сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за съществуването на причинно-следствена между незаконното обвинение и причинените вреди. Освен това е поискано допускането на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд и по материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „справедливост”, което било изведено в принцип при определяне ва обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка се твърди противоречие с решение № 251/21.12.2015 година, постановено по гр. д. № 812/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 70/29.03.2016 година, постановено по гр. д. № 5257/2015 година и решение №263/21.03.2017 година, постановено по гр. д. № 627/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

От своя страна с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. В. И. е поискал допускането на обжалваното решение на Софийския апелативен съд до касационен контрол по материалноправния въпрос за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка сочи че въззивното решение противоречи на решение № 251/21.12.2015 година, постановено по гр. д. № 812/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 70/29.03.2016 година, постановено по гр. д. № 5257/2015 година и решение №263/21.03.2017 година, постановено по гр. д. № 627/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които са посочени и от П..

Във връзка с поставените от П. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийския апелативен съд разрешение на същите сегашния състав на ІV година о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението.

Обжалваното решение е съобразено и със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС за това, че обезщетение за вреди по ЗОДОВ се присъжда при наличието на причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, в какъвто смисъл са и самите законови разпоредби. Преценявайки събраните по делото доказателства съставът на Софийския апелативен съд е достигнал до извода, че претендираните от Р. В. И. вреди са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение като в мотивите към решението си е обосновал съществуването на тази връзка именно в оглед на тези доказателства. Предвид на това не се констатира противоречие между обжалваното решение и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС по въпроса за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите, още повече че П. не е посочила евентуално кои от претърпените от И. вреди не са в такава връзка с повдигнатото и поддържано по отношение на него обвинение. Затова не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по този въпрос. Не е трябва да се допуска касационно обжалване на решението и по свързания с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС правен въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, които се основават на собствената му преценка на фактите и доказателствата, а също така и по отношение на съществуването на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от К. вреди, поради което не е налице твърдяното от П. противоречие. Затова не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

По отношение на въпроса свързан с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за това как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който е поставен в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и на двете страни в производството, следва да се има предвид, че както ППВС № 4/23.12.1968 година, така и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Обстоятелството, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди при сходни случаи. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения с различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

С оглед на горното не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на решение № 120/12.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2375/2017 година по подадените срещу него от П. касационна жалба с вх. № 1643/30.01.2018 година и от Р. В. И. касационна жалба с вх. № 2751/14.02.2018 година, поради което такова не трябва да се допуска.

Тъй като не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на страните, а същите следва да останат така както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/12.01.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2375/2017 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.