- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727

гр. София 10.09.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.05.2018 (двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1202 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 38 164/18.12.2017 година, подадена от Д. И. Т., срещу решение № 1299/30.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, въззивно отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1551/2017 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 108/07.04.2017 година на Районен съд Асеновград, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 858/2016 година в частта му, с която Д. И. Т., на основание чл. 45 от ЗЗД, е осъден да заплати на Д. С. К. сумата за разликата над 1000.00 лева до 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 27.05.2015 година в А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на втората дланова кост на дясната ръка, сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от нанесените на 27.05.2015 година телесни увреждания, а именно оток и кръвонасядане на лявата част на лицето, ивечово охлузване на средната предмишнична част на тялото, сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от нанесените на 27.05.2015 година телесни увреждания, а именно охлузване на дясната половина на гръдния кош, охлузване и кръвонасядане на гръбната част на лявата длан, сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от нанесените на 27.05.2015 година телесни увреждания, а именно охлузвана и оток на гръбната част на дясната длан, сумата 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от нанесените на 27.05.2015 година телесни увреждания, а именно охлузване на дясно бедро, сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян срам, унижение и страдания, свързани с това, от нанесените на 27.05.2015 година телесни увреждания, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането 27.07.2015 година до окончателното плащане. В останалата част, а именно за сумата от 1000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

В подадената от Д. С. Т. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което се присъди обезщетение за неимуществени вреди само за посочената по-горе средна телесна повреда, като се признае съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. С. К. в размер на 59 %, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. С. К. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Д. И. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 14.11.2017 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 38 164/18.12.2017 година, като е подадена по пощата на 14.12.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че със споразумение от 28.10.2016 година, постигнато и одобрено по н. о. х. д. № 75/2016 година по описа на Районен съд Асеновград, ІІ-ри наказателен състав Д. И. Т. е признат за виновен в това, че на 27.05.2015 година в [населено място], е причинил на Д. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на втората дланова кост на дясната ръка, за което му е наложено наказание „пробация“. Споразумението, с което е приключило наказателното производство за извършеното от Т. престъпления имало сила на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК било задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Получените от Д. С. К. травматични увреждания били описани в съдебно-медицинско удостоверение № 452/2015 година, издадено след извършен преглед на 28.05.2016 година, в 10,32 часа. При този преглед на К. били установени още разкъсно-контузна рана по горната устна в ляво, кръвонасядане по лигавицата на горната устна в ляво, охлузвания по лявата половина на гръдния кош, по лявата и дясната мишница, по дясната предмишница и лявата длан, по дясното бедро. От заключението по съдебномедицинската експертиза се установявало, че е възможно тези увреждания да са били получени при нанесен побой с удари с юмруци, падане на земята и нанесени удари с твърд тъп предмет-стол. Те са довели до причиняване на болки и страдания от различно естество. Непосредствено след инцидента Д. С. К. бил изпитал сравнително силни болки и страдания, които са били със затихващ характер. Оздравителните процеси за счупената дланова кост били приключили в рамките на два месеца. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установявало, че два дни след счупването била извършена имобилизация на ръката чрез гипсова превръзка, което било довело до затрудняване на самообслужването на К.. Мекотъканните увреждания по главата и тялото, включително раната на устната, били оздравели в рамките на 15-25 дни. Остатъчни явления от травмите не били описани в медицински документи и не се очаквали.. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че Д. И. Т. многократно нанесъл удари на Д. С. К.-първоначално с ръце, а впоследствие-с метален стол. При съвкупната им преценка със съдебно-медицинско удостоверение и заключение на съдебномедицинска експертиза се налагал изводът, че освен описаната в споразумението телесна повреда, на Д. С. К. са били причинени и други травматични увреждания, които били довели до разстройство на здравето, а именно разкъсно-контузна рана по горната устна в ляво, кръвонасядане по лигавицата на горната устна в ляво, охлузвания по лявата половина на гръдния кош, по лявата и дясната мишница, по дясната предмишница и лявата длан, по дясното бедро. Те били пряка и непосредствена последица от действията на Д. И. Т., като К. бил изпитал болки и страдания вследствие на причиняването им.

Възраженията на Д. И. Т. за съпричиняване вредоносния резултат от страна на Д. С. К. не следва да се приеме за основателно, тъй като липсвали доказателства, че пострадалото лице било съпричинило вредоносния резултат и с поведението си било предизвикало настъпването му по някакъв начин. Представените разпечатки от кореспонденцията във „Ф.“ не съставлявали писмено доказателство, като липсвали и данни, че действително разговорите били водени от тези профили и пряко са допринесли за вредоносния резултат. Обезщетенията били определени съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. И. Т. е поискал допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, като излага твърдения за недопустимост поради това, че въззивният съд е потвърдил решени на първоинстанционния съд, с което са признати и присъдени обезщетения за неимуществени вреди за телесни повреди, различни от описаните в исковата молба и установени с доказателствата по делото. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване обаче не се установява от данните по делото. Видно от диспозитива на първоинстанционното решение съставът на Районен съд Асеновград е присъдил на Д. С. К. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на описаните в диспозитива на исковата молба телесни увреждания, като при това обезщетението е определено за всяко едно увреждане поотделно. С оглед на това първоинстанционния съд не се е произнесъл извън рамките на предявения пред него иск по чл. 45 от ЗЗД, а, поради което това не е направено и от състава на Окръжен съд Пловдив, който е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. Установената с постигнатата в наказателното производство средна телесна повреда, не ограничава нито пострадалото лице да търси обезщетение за неимуществени вреди и за други телесни повреди, имащи характера на леки такива, които са били причинени при същото действие, с което е причинена средната такава, нито съда да присъжда такова обезщетение. Последното обаче ще бъде присъдено само ако бъде доказано наличието на твърдяната телесна повреда и причинно-следствената връзка между нея и увреждащото действие. Това обаче е въпрос за доказване, а не за допустимост на иска, а оттам и на постановеното по спора съдебно решение. В тази връзка не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за това порочно ли е и под каква форма съдебно решение, в което съдът е присъдил обезщетение за лека телесна повреда, различна и неидентична с претендираната и подробно описана в исковата молба, и установена от доказателствата по делото и описаната хипотеза равнозначна ли е на непредявен иск. От една страна въззивният съд не е приемал, че първоинстанционния съд се е произнесъл в посочения във въпроса смисъл, поради което и не е излагал мотиви в тази насока в постановеното по делото решението. От друга страна ако въпросът се поставя във връзка с порок на самото въззивно решение то отговор може да бъде даден не в производството по чл. 288 от ГПК, а едва след като касационната жалба бъде разгледана по същество. Затова сам по себе си този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив. При това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. И. Т. не е изложил конкретни съображения, които да обосноват твърденията му за наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а без такива съществуването му не може да бъде установено.

Освен посоченото в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. И. Т. е поставил правните въпроси за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на установения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, с който настъпилата вреда се съизмерява и за задължението на съда да намали размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в случай че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Искането си за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по тези два въпроса Т. обосновава с твърдение за съществуването на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречието на обжалваното решение с многобройно цитираната в изложението практика на ВКС. Видно от данните по делото съставът на Окръжен съд Пловдив се е съобразил със задължението си да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди като вземе предвид всички релевантни за това обстоятелства, извърши преценка на същите в тяхната съвкупност, като посочи в решението си конкретните обстоятелства и значението им за определянето на вредите. Що се отнася до съпричиняването съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че такова не е доказано, а не е отказал да намали размера на обезщетението, въпреки че е налице съпричиняване.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 1299/30.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, въззивно отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1551/2017 година по подадените срещу него от Д. И. Т. касационна жалба с вх. № 38 164/18.12.2017 година, поради което такова не трябва да се допусне.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1299/30.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, въззивно отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1551/2017 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.