- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725

гр. София 10.09.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 (осемнадесети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 366 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6537/21.11.2017, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 261/10.10.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 316/2017 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е изменил частично първоинстанционното решение № 11/24.02.2017 година на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 1015/2016 година, с което [фирма] [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на В. Б. И. сумата от 9 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея, вследствие на професионално заболяване „вибрационна болест-втори стадий”, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 година до окончателното заплащане.

В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, а ако бъде преценено, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер определен съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. Б. И. е подала отговор на същата с вх. № 330/22.01.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 261/10.10.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 316/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 19.10.2017 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 6537/21.11.2017, като е подадена по пощата на 20.11.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 19.11.2017 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Перник е приел за установено, че за периода 17.01.2000 година до 10.11.2015 година В. Б. И. последователно работила на длъжност „машинист на кран“ в [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] и страда от заболяване „вибрационна болест-втори стадий“. Заболяването било признат за професионално с ЕР на ТЕЛК от 14.10.2015 година, като това било потвърдено с ЕР на ТЕЛК от 27.07.2016 година., при което била доказана и причината връзка между заболяването и работата на И. в двете дружества, което обуславяло и тяхната солидарна отговорност по чл. 200 от КТ, във връзка с чл. 53 от ЗЗД, който бил приложим на основание чл. 212 от КТ. Първото документалното установяване от лекар на уврежданията на здравето на В. Б. И. датирали още от 2006 година. Това означавало, че заболяването било възникнало преди това и не можело да се изключи отговорността [фирма] [населено място], в което дружество И. работила от януари 2000 година до юни 2001 година. В решенията на ТЕЛК било посочено, че заболяването обуславяло 40 % трайна нетрудоспособност на В. Б. И., като според заключението на вещото лице заболяването било необратимо макар да не можело да се даде категорична прогноза дали ще се влоши или не. Подобряването обаче като вариант на развитие бил, при условие че И. не работи, а същевременно се посочвало, че болестните увреждания на костно мускулната структура и нервната система за бъдеще можело да се очаква да се влошат. Вещото лице било установило, включително след личен преглед, последиците от заболяването, а именно болезнени движения в кръста и шийната област, подтиснати до липсващи рефлекси, болезненост на натиск на мускулите на гръбнака и краката, изтръпване и слабост на захвата на ръцете, усилване на болките при ниски температури.

Съставът на Окръжен съд Перник е приел, че възраженията на [фирма] [населено място] относно влизането в сила на решението на ТЕЛК от 14.10.2015 година са неоснователни. На първо място факта, че решението е обжалвано подлежал на доказване от работодателя (изрично в този смисъл било решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.). В конкретния случай [фирма] [населено място] дори не било твърдяло, че го е обжалвал той или някой друг от субектите визирани в ЗЗ и Наредбата за експертиза на работоспособността. Същевременно възражението, че решението на ТЕЛК не било връчвано на дружеството се опровергавало от писмените доказателства на лист 124-ти и лист 125-ти от първоинстанционното производство. От РЗИ Перник била представена преписката по освидетелстването от ТЕЛК на В. Б. И. и от писмото на лист 124-ти от делото се установявало, че процесното решение било изпратено на работодателя, а от известието за доставяне на лист 125 от делото, (което посочвало изрично изходящият номер на писмото на РЗИ до работодателя) се установявало, че придружителното писмо и решението на ТЕЛК са получени от [фирма] [населено място] на 21.10.2015 година. Тези доказателства не били оспорени от [фирма] [населено място] и от тях се налагал извод, че решението на ТЕЛК от 14.10.2015 година било надлежно връчено и при липсата на твърдения и данни в делото то да е обжалвано възраженията на дружеството били неоснователни. Неоснователни били възраженията, за липса на регистрационна карта за заболяването. Изискването такава да се съставя било за статистически и контролни нужди на административните органи и не било правопораждащ факт, нито имало официални удостоверителни функции, каквито имало само решението на ТЕЛК.

За неоснователни са приети и възраженията на [фирма] [населено място] срещу размера на обезщетението. При определянето му била съобразени относимите за неговото определяне фактори, изяснени в трайната съдебна практика (възрастта на И.-52 години, трайността на състоянието и липсата на перспектива за сериозно подобряване; в каква степен е влошено здравословното й състояние, как то се отразява върху физическото и психическото й състояние, изпитваната болка и страдания). Действително вещото лице при изслушването си било посочило, че е възможно подобряване на състоянието, но само, ако лицето не работи, а това не било оправдано да се очаква от лице на тази възраст. Освен това било налице и становището на вещото лице, че част от уврежданията може да се очаква да се влошат. Съставът на Окръжен съд Перник не е споделил и оплакванията на [фирма] [населено място], касаещи процента на ТНР за общо заболяване. Обезщетение не се присъдено за тях, а и няма как да се прави съпоставка между общото и професионалното заболяване с оглед да се определи кое причинява повече болки, страдания, неудобства-тоест неимуществени вреди. Определянето на процент на ТНР се правело в сравнение със здрав човек. Не напразно според чл. 65 от Наредба за медицинската експертиза (обнародвана ДВ, бр. 36/14.05.2010 година, която е отменена., но действала при издаване на процесното решение на ТЕЛК) когато освен професионално имало и общо заболяване процента ТНР до който води всяко от тях се определял поотделно, а общият процент, който няма как да е по-голям от сто се определя по специална методика. Това разграничение според състава на Окръжен съд Перник не било случайно, защото на обезщетяване подлежали всички вреди от професионалното заболяване, а не само онази част, която процентно е взета предвид от медицинските органи при определяне на крайния процент на степента на ТНР. Значение имало до каква ТНР самостоятелно (ако нямаше и общо заболяване) би довела професионалната болест. Това съответствало и на обективния характер на критерия справедливост по ЗЗД и на принципа за интегрално обезщетяване.

Неоснователно било оплакването на [фирма] [населено място] а незаконосъобразност на решението в частта относно дължимата законна лихва. В решението на Районен съд Перник било прието, че решението на ТЕЛК било влязло в сила на 30.10.2015 година Този извод бил неправилен. Решението било връчено на [фирма] [населено място] на 21.10.2015 година а срокът за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ бил 14 дневен от връчването, което означава, че е изтекъл на 04.11.2015 година. Това обаче нямало значение за делото. Според трайната съдебна практика от значение била посочената в решението на ТЕЛК дата на инвалидизиране, която в случая била 14.10.2015 година и решението по иска за лихва всъщност било в полза на [фирма] [населено място].

С оглед на тези изводи на състава на Окръжен съд Перник в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило правния въпрос за прилагането на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който според касатора е бил разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителните указания дадени в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 85/29.04.2014 година, постановено по гр. д. № 7182/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 79/27.02.2012 година, постановено по гр. д. № 673/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 06.12.2007 година на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, І-ви състав, постановено по к. гр. д. № 238/2007 година Така поставения въпрос е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивния съд и е обусловил решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочения въпрос и възприетото от състава на Окръжен съд Перник разрешение на същия настоящият състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Перник по така поставения от [фирма] [населено място] правен въпрос. Допускането на касационно обжалване в този случай не може да бъде основано и на твърдението, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата. Следва да се има предвид, че ППВС № 4/23.12.1968 година дава общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Затова така поставения въпрос не е такъв, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Правилото, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка дали е налице противоречива съдебна практика.

Освен горния въпрос в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставен и правния въпрос за това кой следва да доказва дали експертното решение за установяване на професионалния характер на заболяването е породило действие-дали това трябва да бъде направено от работодателя или ищецът следва да установи това, при условията на главно и пълно доказване и спазване на всички административни процедури за уведомяване на всички заинтересовани лица, както и за това с какви доказателства и доказателствени средства се установява, че експертното решение е породило действие. Съгласно установената съдебна практика задължението да докаже наличието на предпоставките за реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е на работника или служителя. Затова той носи доказателствената тежест да докаже, че експертното решение, с което заболяването е признато за професионално е влязло в сила. Това може да бъде направено чрез представяне на препис от решението, върху който е извършено отбелязване, че е влязло в сила и кога, от компетентния за това орган. Освен това работникът или служителят може да иска издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства в тази насока. Законът не е изброил изрично начините за доказване на влизането в сила на експертното решение, нито е определил изчерпателно доказателствата, с които това може да бъде установено. Поради това влизането в сила на експертното решение може да бъде доказвано с всички доказателствени средства, включително и такива които установяват надлежното му връчване на работодателя от страна на компетентния за това орган. В последния случай работодателят се счита уведомен за експертното решение и това дали то е влязло в сила трябва да бъде преценявано с оглед на датите, на които то е връчено на работника и на работодателя. Ако работодателят оспорва, че въпреки връчването експертното решение не е влязло в сила трябва да установи това, че е обжалвал решението и то е било отменено или изменено. Това намира приложение и в случаите когато работодателят не само е получил експертното решение, но е предприел и действие във връзка с него, като евентуално трудоустрояване на работника или служителя или прекратяване на трудовото правоотношение с него. Обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Перник е съобразено с тази практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното му обжалване по така поставения въпрос.

Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставила и правния въпрос от коя дата следва да се счита влязло в сила експертното решение, с което заболяването е признато за професионално и от кой момент поражда правно действие спрямо всички заинтересовани лица, а също и за това датата на влизане в сила на решението или установената с него дата на инвалидизиране са от значение за реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Обжалваното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос. Въззивният съд е приел, че за да може да бъде реализирана отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване трябва да има влязло в сила експертно решение, с което заболяването да бъде признато за професионално. Посочената в това решение дата на инвалидизиране е от значение за определяне на евентуалното обезщетение за забава, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика, доколкото увреждането настъпва със заболяването, а установяването на професионалния му характер е само условие за ангажиране на отговорността на работодателя и установява с обвързваща сила причинно-следствената връзка между заболяването и условията на труд.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 261/10.10.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 316/2017 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 6537/21.11.2017 и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на В. Б. И. сумата от 1000.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261/10.10.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 316/2017 година.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на В. Б. И. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ц. М., сумата от 1000.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.