№ 279

гр.София, 11.09.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3103 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение 08.01.2010 г. по гр.д. № 1917/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 28.12.2007 г. по гр.д. № 252/ 2005 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на Н. Й. Н. срещу Д. П. Р. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумите 3 000 лв. – обезщетение за пропусната полза, изразена в неполучен наем за апартамент периода 20.12.2000 – 20.12.2004 г. и 500 лв. – обезщетение за претърпяна загуба, изразена в платено адвокатско възнаграждение по причина въвеждане в експлоатация на сграда, в която се намира апартамента, от Комисия в състав с участието на Д. Р., без да са налице законовите основания за държавното й приемане.

Молбата подава Н. Й. Н.. Той се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а счита, да го осъществяват: 1) препятствията, които не е могъл да преодолее, за да докаже своевременно по приключилото дело твърденията си за съставяне на протокола за държавно приемане на сградата, въпреки незаконно извършеното строителство и 2) нарушенията, допуснати от въззивната инстанция при установяването на тези релевантни факти. Молбата от 08.11.2016 г. е обоснована и и с приложено (друго) решение № 6932/ 26.08.2016 г. по гр.д. № 2345/ 2007 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 26.08.2016 г. Молителят счита, че то решава със сила на пресъдено нещо преюдициално отношение (основанието от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно т. 5 ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС), а решението, чиято отмяна иска, му противоречи.

Ответниците по молбата В. В. Р. и И. Д. Д., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник по исковете Д. П. Р., възразяват, че молбата е недопустима при сочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради липса на изложени твърдения за нови обстоятелства или представянето на нови доказателства, които да са от съществено значение по приключилото дело, но които молителят не е могъл своевременно да узнае или с които да се снабди. На намират, че приложеното (друго) решение поражда сила на пресъдено нещо по предмета на приключилия спор. Претендират разноски.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателен отвода от ответниците, че молбата не съдържа твърдения, които от обективна страна да са годни да осъществят някое от двете основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Соченият юридически факт – незавършването на ел. инсталацията и друго некачествено строителство в сградата преди съставяне на протокола за държавното й приемане от комисията, в състава на който е участвал ответникът по отхвърлените искове, е сред фактите, на които молителят се е позовал, но не е успял да докаже по приключилото дело. Той не представя и писмено доказателство, за което да твърди, че е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Прилага единствено влязлото в сила (друго) решение на ВКС и твърди, че му противоречи решението, чиято отмяна иска.

Следователно настоящият състав не следва да допуска до разглеждане по същество молбата при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят го сочи, но не го обосновава с надлежни твърдения, които да са годни да го осъществят (т. 10 от същото тълкувателно решение). Първо, той не твърди да са нови твърдяните, но недоказани юридически факти по приключилото с влязло в сила решение производство. Второ, в производството по реда на глава Х. ГПК е недопустимо да се изправят евентуални грешки на въззивния съд по тяхното установяване. Трето, няма представени към молбата документи.

Молбата следва да бъде допусната до разглеждане при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За него тя съдържа конкретни и надлежни твърдения, подадена е от надлежна страна и е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Дали приложеното (друго) решение на СГС действително го осъществява, е въпрос по същество, по който Върховният касационен съд ще се произнесе с решението.

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. Й. Н. за отмяна на решението от 08.01.2010 г. по гр.д. № 1917/ 2009 г. на Софийски градски съд при основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

ДОПУСКА до разглеждане молбата за отмяна на решението при основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението може да се обжалва в първата част от Н. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд, а във втората част е окончателно.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след влизане на определението в сила в първата негова част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.