О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 662

София, 09.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1153 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. против решение № 1756 от 23.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1871 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2456 от 16.06.2017 г. по гр.д. № 9103 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, 19-ти състав за отхвърляне на иска на И. И. Т. срещу А. С. Д. за заплащане на сумата 11 210 лв., представляваща левовата равностойност на извършени от ищеца без основание в полза на ответника банкови преводи от банкова сметка на ищеца в П., на сумата 4800 евро на 17.08.2014 г. и 932 евро като част от превод в размер на 1960 евро, извършен на 21.10.2014 г.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението, тъй като приетият от съда за обвързващ страните договор за поръчка е недоказан и с невъзможен предмет. В решението безкритично са пресъздадени термини относно предмета на този договор, които не могат да бъдат проверени с известните на правото доказателства и доказателствени средства и не намират опора в действащото в страната право. Тези компании и продукти са предмет на разследване в страните-членки на ЕС и дейността им противоречи на общностното право. Освен това въззивният съд е кредитирал безкритично приетата по делото експертиза и необосновано е анализирал поведението на ищеца като препятстващо разкриването на обективната истина.

Ответникът по жалбата А. С. Д., счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба и в допълнителните уточнителни молби ищецът е заявил, че е внесъл по банкова сметка на ответника А. С. Д. в Първа инвестиционна банка сумата от 4800 евро на 17.08.2014 г. и сумата от 1960 евро на 21.10.2014 г. без основание за извършването на плащанията. Тези суми не били предмет на приключилото със спогодба предишно дело, поради което е поискал осъждането на ответника да заплати левовата им равностойност. В отговора на искова молба и в хода на производството пред първа инстанция ответникът е поддържал становището, че е получил от ищеца общо 59 823 лева на валидно правно основание. Това основание е споразумение за влагането на сумата в бизнес начинание по програма „Sitetalk Partners” за потребители на компания OPN, даваща възможности на членовете за инвестиране на средства, които носят дивиденти. Програмата обаче не успяла да реализира очакваните печалби по заложения бизнес план, поради което ответникът върнал изцяло получените от него суми.

Така предявената искова молба съдилищата са квалифицирали като претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – за връщане на паричните суми като заплатени на несъществуващо основание. Счетено е, че сумите са действително преведени по сметка на ответника, като спорът се свежда до съществуването на основанието за извършените плащания. От изслушаните свидетелски показания е установено, че предоставените от ищеца парични средства ответникът е влагал за придобиването за сметка на ищеца на виртуални продукти с цел печалба. Ответникът Д. и трето лице Б. С. купували тези продукти, тъй като са били обучени и компетентни за целта. От заключението на комплексната счетоводна и компютърна експертиза е констатирано и наличието на създадени акаунти на името на ищеца, преминали впоследствие в новосъздадена компания „One Life”, в която се вляла компанията OPN.

При тези данни Варненският районен съд е отхвърлил иска, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е приел, че между страните е сключен неформален договор за поръчка, чието наличие може да се установява посредством свидетелски показания. По силата на този договор ищецът е възложил на ответника извършването на определена инвестиция във виртуални продукти, носещи печалба. Според съда съществуването на валидно правоотношение между страните изключва хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – начална липса на основание, поради което предявените искове са неоснователни.

Касаторът твърди, че така мотивираното въззивно решение е очевидно неправилно. Първият аргумент е, че такъв договор за поръчка не може да се докаже със съществуващите доказателствени средства и е с невъзможен предмет. Този аргумент за очевидна неправилност би бил основателен, ако виртуалните продукти бяха изключени от гражданския оборот по силата на изрична правна норма, а процесуалният закон забранява установяването им с помощта на предвидените в ГПК доказателствени средства. Тогава въззивното решение би било постановено в противоположния на закона смисъл. Настоящият случай обаче не е такъв. В българското законодателство няма забрана за сключване на договори, свързани с електронен обмен на данни. Напротив, обменът на информация по електронен път се насърчава и постепенно се регулира/закон за електронната търговия обн., ДВ, бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от 24.12.2006 г., закон за електронната идентификация, ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г., в сила от 21.11.2016 г., закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, ДВ, бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г./. Макар тези нормативни актове да не уреждат сключения в случая договор, за неговия предмет важи общия принцип за свобода на договарянето, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Следователно предметът на договора не е невъзможен, тъй като не е изключен от гражданския оборот. В ГПК също не се съдържат правни норми, забраняващи доказването на този договор посредством експертиза и свидетели. Ето защо въззивното решение не може да се окачестви като очевидно неправилно на първото посочено от касатора основание.

Твърдението на касатора, че компаниите и техните виртуални продукти са разследвани в страните-членки на ЕС не е подкрепено с доказателства, а доводът, че дейността им противоречи на общностното право въобще не е аргументиран и не се споделя от настоящата инстанция.

Допуснатите според касатора процесуални нарушения/безкритично възприемане на експертизата и необоснован извод, че поведението на ищеца препятства разкриването на обективната истина/ не могат да се установят от съдържанието на самото решение. Затова те не могат да се окачествят като очевидна неправилност при формиране на правните изводи на въззивния съд.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за извършването им.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756 от 23.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1871 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: