О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413

[населено място], 09.10.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№925/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Д.,в качеството й на законен представител на Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н. против решение №1604/10.07.2017г. по в.т.д.№1716/17г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение №186/23.01.2017г. по т.д.№4098/2016г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. срещу Б. Б. Н.,Г. Б. Н. и Ю. П. Н. в субективно съединяване искове за признаване за установено,че всяка от ищците притежава по 56 833 броя обикновени поименни акции,представляващи по 14,68% от капитала на „Бони холдинг“АД и ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски за двете инстанции.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на изводите на апелативния съд за липса на правен интерес от воденето на исковете срещу ответниците-физически лица и пасивна процесуална легитимация. Претендира се отмяна на решението на САС в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора,с което тези искове да бъдат уважени.

В писмен отговор „Бони холдинг“АД е оспорил наличието на основания за допускане на касационната жалба до касационен контрол и нейната основателност.

Останалите ответници по касация Б. Б. Н., Г. Б. Н. и Ю. П. Н. не са взели становище по наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Касаторите са сезирали Софийски градски съд с искова молба,насочена срещу „Бони холдинг“АД, Б. Б. Н., Г. Б. Н. и Ю. П. Н.,в която са изложени твърдения ,че заедно с ответниците – физически лица са законни наследници на Б. Г. Н.,чието наследство са приели под опис,като въз основа на съдебно решение е определен и обемът на наследствените им права /включително върху акциите на праводателя им от капитала на „Бони холдинг“АД/, но въпреки това те не били вписани в книгата на акционерите на ответното дружество като такива, притежаващи определен брой акции, а имуществените отношения с ответниците- физически лица останали неуредени. При тези фактически твърдения е заявен петитум да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че всяка от ищците е притежател на по 56 833 броя обикновени поименни акции,представляващи по 14,68% от капитала на „Бони холдинг“АД,правният интерес от която защита е обоснован с бъдещо придобиване на качество на акционери и реализиране на наследствените права на ищците. Първоинстанционният съд е приел да разгледа субективно съединените искове при определено от него правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.110 ал.1 ГПК и,намирайки ги за основателни,ги е уважил.

За да обезсили така постановеното от Софийски градски съд решение и да прекрати производството по отношение на „Бони холдинг“АД въззивният съд се е аргументирал с наличие на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК - наличие на висящо дело – гр.д.№5134/15г. по описа на СГС между същите страни, на същото основание и за същото искане – чл.71 ТЗ /което междувременно е приключило с влязло в сила решение/, както и за липса на пасивна процесуална легитимация по иск за наследство, предявен срещу този ответник, който се явява трето,чуждо на наследственото правоотношение лице. За да постанови същия краен резултат и по отношение на останалите ответници – физическите лица Б. Б. Н.,Г. Б. Н. и Ю. П. Н. апелативният съд е обосновал недопустимост на предявените срещу тях искове на няколко основания. Изхождайки от твърденията в исковата молба и формулирания петитум, съдът е заключил,че се касае до положителни установителни искове за установяване на членствени правоотношения на ищците с ответното търговско дружество и то с конкретен брой акции,а не за искове за наследство,както е посочено в исковата молба и е приел и първоинстанционният съд. Посочил е,че правен интерес от търсената с иск за наследство защита няма, доколкото между страните по делото – физически лица,в качеството им на наследници на общия им праводател, липсва граждански спор относно наследствените им права и размер на наследствените квоти.Основание за този извод съдът е извлякъл от признанието на ищците /направено в исковата молба по гр.д.№5134/15г./,че липсва спор между наследниците относно наследствените им дялове и, че след откриване на наследството са предприети от дружеството действия по издаване на алонж към книгата на акционерите,с който наследниците са вписани като съпритежатели с по 1/6 ид.ч. от всички наследени 341 003 броя поименни акции, както и от заявеното от ответниците в първоинстанционното производство по настоящото дело в отговора на исковата молба,че всеки от сънаследниците притежава по 1/6 ид.част от всяка от наследените акции от капитала на дружеството. Липсата на възникнал извънсъдебно гражданско-правен спор между страните по отношение на тези факти е преценена от съда като обосноваваща липса на правен интерес от търсената с иск за наследство защита, който правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост.Извеждайки от основанието и петитума на исковата молба предмета на исковете, като такива за установяване на членствени правоотношения с ответното търговско дружество, чрез притежаването на конкретен брой акции /при заявен правен интерес от последващо признаване на качеството им на акционери от „Бони холдинг“АД и по-нататъшното упражняване на наследствените им права върху акциите/ апелативният съд е приел,че ответниците – физически лица не могат да бъдат надлежни страни по така предявените искове.Посочил е,че разрешаването на такъв спор по съдебен ред може да бъде постигнато само в отношенията между всеки от наследниците и търговското дружество /които биха били надлежни страни/,но не и помежду самите наследници,доколкото съдебното решение в последния случай не би формирало сила на пресъдено нещо спрямо акционерното дружество и поради това целта на защитата не би била постигната. Определяйки спора между страните като такъв относно това дали съсобствеността върху акциите е възникнала по отношение на всяка една от тях или върху съвкупността им,приемайки,че същите представляват особена категория движими вещи, в останалата част от мотивите на съдебното решение съдът е изложил разсъждения за възможност този спор да бъде разрешен чрез иск за прекратяване на съсобствеността по съдебен ред.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК са формулирани като значими за изхода на спора и разрешени от въззивният съд въпросите: 1. Налице ли е спор за наследство, ако не се спори за размера на наследствените дялове на наследниците,а се спори само за съдържанието на наследствения дял,когато в последния се включват и налични акции – дали се наследява конкретен брой от тези акции,равняващ се на безспорната наследствена квота или се наследява идеална част от всяка една акция?; 2. Допустим ли е иск само срещу сънаследници за установяване по отношение на тях притежанието на конкретен брой акции в търговско дружество,съответстващо на наследствената квота на всеки наследник,за която не се спори или този иск трябва да се предяви и срещу дружеството? и 3.Установяването по отношение на наследниците дали са притежатели на конкретен брой акции би ли се ползвало със сила на пресъдено нещо по отношение на дружеството,в чийто капитал са акциите? Соченият в допълнение към въпросите селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с твърдения,че отговорът на тях би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид съществуваща нормативна празнота и липса на съответна съдебна практика.

Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение не намира основание за извод,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Формулираният от касаторите първи въпрос не отговаря на общото изискване за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и във връзка с разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съдържащото се в него твърдение,че се касае за спор относно съдържанието на наследствен дял,не е възприето от въззивния съд в решаващите му мотиви,а подобен извод обективно и не може да се извлече от процесуалното поведение на страните по делото,доколкото от ищците се твърди и претендира не установяване на съдържание на наследствен дял,а установяване на индивидуална собственост върху конкретен брой акции от капитала на търговското дружество,придобити в хипотезата на чл.177 ТЗ. Съдържанието на наследствените дялове на страните е определено с решението на СРС по чл.61 ал.1 ЗН,с което наследството е прието под опис,при което отношенията между самите наследници и между тях и третите лица придобиват състояние на установеност и безспорност. Именно това и е мотивирало въззивния съд да заключи,че липсва гражданско-правен спор между страните,който да обуслови интерес от предявяването на иск по чл.110 ал.1 ГПК,а целта на ищците да постигнат реално разпределяне на притежаваните от тях при условията на чл.177 ТЗ акции,като част от приетото в идеални части наследство,не може да бъде осъществена по предприетия процесуален ред. Еднозначно се възприема,както в теорията,така и в съдебната практика, че искът за наследство,предвиден в чл.110 ал.1 ГПК, е предоставен за защита на оспорени или нарушени наследствени права /напр. когато останалите наследници отричат възникването на качеството на наследник на друго лице, претендиращо такова на основание произход, осиновяване, завещание, заместване или твърдят неговото отпадане към момента на откриване на наследството; когато наследник претендира възстановяване на накърнена чрез завещателни разпореждания запазена част; когато се оспорва размер на наследствен дял и пр./.Настоящият случай не попада в никоя от хипотезите,налагащи съдебна защита на наследствени права,тъй като подобно процесуално/извънпроцесуално поведение ответниците не се твърди , нито се констатира. Напротив – изрично се посочва /и установява/ от тях,че след смъртта на общия им наследодател, правата му на акционер са били упражнени по реда на чл.177 ТЗ общо от всички наследници,които са били представлявани на ОСА чрез общ пълномощник. Твърденията на ищците,поддържани в хода на делото,че спор за наследство е налице, не са подкрепени с посочване на конкретни лични действия на ответниците, препятстващи упражняването по посочения ред на наследствените им права изобщо и в частност - по отношение на акциите и поради това не са достатъчни да бъде приет за обоснован правен интерес от воденето на искове за наследство с посочения петитум. Независимо че, съгласно възприетото в мотивите на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на предпоставки за приложимост на общия критерий за допустимост на касационното обжалване касационната инстанция не дължи произнасяне по допълнителния , сочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , такъв , следва да се допълни, че липсва и твърдяната във връзка с разрешаването на поставения въпрос празнота в закона,която евентуално да би обусловила допускане на обжалването при предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Няма основание за изключване в хипотезата на наследяване на акции на общия принцип при наследяването,че имуществените права върху отделните елементи от наследствената маса се придобиват от наследниците при условията на съсобственост в идеални части върху всеки от тях и липсата на специална регламентация не може да бъде обоснована със законодателен пропуск. Чл.177 ТЗ определя всяка отделна акция като възможен обект на притежание и изрично допуска съпритежаването й от повече от едно лице,без да изключва случаите на наследяване, при което всяка една от наследените акции става отделен елемент от имуществото на наследодателя.

Вторият от въпросите също не може да бъде счетен като значим за изхода на спора,тъй като не е обвързан с решаващите мотиви на въззивния съд.Изводът за недопустимост на исковете спрямо физическите лица не е основан на съображения за необходимо задължително другарство между всички ответници /при което липсата на конституиран задължителен другар води до недопустимост на иска срещу останалите/,а такова и няма,поради различните правоотношения,в които ищците се намират спрямо дружеството и спрямо останалите сънаследници. Поради това и участието в процеса на дружеството, по отношение на което ищците твърдят и искат да установят, че притежават конкретен брой акции от капитала му, няма отношение към допустимостта на такъв иск спрямо сънаследниците. Качеството „надлежна страна“,каквото въззивният съд е отрекъл да е налице у ответниците – физически лица, произтича от наличието на право на иск срещу тях конкретно,а не зависи от участието в процеса на други правни субекти,без последните да са признати от закона като задължителни другари. Тъй като по съществото си исковете,предявени от ищците срещу останалите сънаследници, са за установяване на членствено правоотношение с определен брой акции от капитала на търговското дружество /което именно е във връзка на обусловеност с твърдения факт на притежаването на същите/ и страна по това материално правоотношение е дружеството, а не ответниците, последните не се явяват надлежни страни,доколкото евентуално положително за ищците решение не би постигнало целения правен резултат /да им бъдат признати членствени акционерни права/,а това обуславя липса на правен интерес от воденето на такива установителни искове срещу тях,както е приел и въззивният съд.

Свързан с последното е изводът на Софийски апелативен съд,че с постановеното между страните – физически лица съдебно решение няма да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на дружеството,а с него - и третият, поставен от касаторите, въпрос. Дори да би бил приет за осъществяващ общата предпоставка за селектиране на касационната жалба, въпросът не е обоснован с наличие на хипотеза,подведима под разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий,обуславящ произнасяне на касационната инстанция с решение по съществото на спора, е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Наличието на тази допълнителна предпоставка за осъществяване на селекцията касаторите обвързват с твърдение за липса на изрична законодателна уредба.Това твърдение обаче се опровергава от разпоредбата на чл.298 ГПК,чиито ал.1 и ал.2 очертават по императивен начин субективните предели на съдебното решение, от които са изключени други страни,освен участниците в съдебния спор и техните правоприемници. Наличието на такова законодателно разрешение на поставения въпрос прави неприложим соченият допълнителен критерий.

Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касаторите решение на Софийски апелативен съд,като постанови определение,с което достъпът до касационен контрол бъде отказан.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на „Бони холдинг“АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3600 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1604 от 10.07.2017г. по в.т.д.№1716/17г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н. чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д. с постоянен адрес [населено място] бул.“.“ №. ет..ап.. да заплатят на „Бони холдинг“АД с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] ул.“.“№. сумата 3600 лв. разноски за производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.