№ 372

гр. София, 09.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на ……, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3004 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Д. срещу определение № 869 от 10. 04. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 666/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1144 от 25. 01. 2018г. по гр. д. № 5201/2016г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на касаторката с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 4822 от 19. 12. 2016г. по същото дело, както и на срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

В указания с разпореждане № 3159 от 08. 05. 2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на Варненски окръжен съд срок за представяне на изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторката е подала молба вх. № 15473/25.05.2018 г., в която сочи бланкетно наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС, без да формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, излагайки оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на приети по делото писмени доказателства- авансови декларации на ищеца за 2013г., нарушаване на правилата за присъждане на разноски в полза на насрещната страна поради липса на упълномощаване на нейния процесуален представител, недопускане и несъбиране на гласни доказателства чрез разпит по делегация, както и липса на доказателства за точната дата, на която се е върнало в съда съобщението за връчването на първоинстанционното решение.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че наведените в молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване и за подаване на молбата по чл. 248 ГПК обстоятелства, довели до пропускането му, не са от категорията особени непредвидени обстоятелства. Доводът на касаторката, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече на 11.01.2017 г. - датата, на която преписът от решението е бил връчен лично, не е споделен. Варненският окръжен съд е посочил, че препис от обжалвания съдебен акт е връчен на 23.12.2016г. на процесуалния представител на касаторката- адв. Г. П., като по делото липсват данни за оттегляне на пълномощното му. Намерил е, че личните ангажименти на процесуалния представител по време на празници не са от категорията особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като не представляват пречка, която да е внезапна, неочаквана и непреодолима и от естество да постави в невъзможност процесуалния представител да изготви и подаде въззивна жалба, респективно молба с правно основание чл. 248 ГПК.

Общо основание за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 274, ал 3 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК ще е налице всякога при формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към частната касационна жалба на касаторката не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Наведените от касаторката горепосочени основания са такива по съществото на касационното обжалване /по правилността на атакувания съдебен акт/, а не по предварителната му фаза за селекция на частните касационни жалби, регламентирана с чл. 280, ал. 1 ГПК.

На основание изложеното, поради неосъществяване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, такова не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 200 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, чието плащане е удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 16. 07. 2018г..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 869 от 10. 04. 2018г., постановено по ч.гр.д. № 666/2018г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на А. П. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 200 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.