О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 665

гр. София, 09.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1276/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба - № 100837/27.07.2017 г. на М. Н. М., чрез адвокат А. Г. срещу решение № 4901 от 05.07.2017 г. по гр. дело № 6403/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Б въззивен състав.

Ответникът по касация – [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, [населено място], чрез адвокат Е. М. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа искане за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което състав на СГС /Софийски градски съд / е отхвърлил исковете, предявени от жалбоподателката против въззиваемия, сега ответник по касация за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за периода от 18.10.2013 г. до 27.03.2014 г., за разликата между 12169.05 лв. и 16000 лв., обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за пропуснати ползи в периода, следващ връщането на имота – 27.03.2014 г. – 31.05.2014 г. за сумата 6500 лв. и обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 2244 лв. За да постанови този резултат СГС е приел следните обстоятелства. Като безспорни е определил фактите относно сключването на договор за наем от 18.07.2011 г. за срок от две години с предмет – имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 310.40 кв. м. и отдаден за ползване като детска градина, изтичане на срока на наема на 18.07.2013 г., както и продължаване на ползването до 27.03.2014 г., когато наемателят е върнал на наемодателя процесния имот. Съдът е включил в спорния предмет въпросът за отношенията между страните след изтичане на срока на наема, като е приел от представената от ищцата нотариална покана, връчена на 22.08.2014 г. на управителката на ответното дружество – Е. Л., че е налице противопоставяне по смисъла на чл. 236 ЗЗД от страна на наемодателката на ползването на процесния имот от наемателя, респективно, че са налице фактическите предпоставки, пораждащи претендираното право на обезщетение. В тази връзка са констатациите на съда, произтичащи от обсъждане показанията на свидетелите Б. и М., относно искането на ищцата и нейни роднини за връщане на имота, отправено към дружеството през месец юли 2013 г., когато същите са посетили детската градина, разглеждането на представените пред въззивната инстанция решение по гр. дело № 31181/2013 г. за присъждане държането на имота на ищцата, решение по гр. дело № 42810/2013 г. за присъждане на обезщетение на ищцата за лишаване от правото да ползва имота през периода от 17.07.2013 г. до 17.10.2013 г., и двете на СРС. По отношение на размера на дължимото обезщетение СГС е мотивирал изводи за частична основателност на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, след като е взел под внимание признанието на жалбоподателката за изплащане на част от вземането в размер на сумата 3912 лв., която е приспаднал от общия размер на обезщетението – 16081.05 лв., определен съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза за период от 18.10.2013 г. до 27.03.2014 г. Като неоснователен е отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за периода от 27.03.2014 г. до 31.05.2014 г. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на имота от наемателя.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са обосновани общи предпоставки за допускане на касационно обжалване. В първата част от текста, означена с „1.“ се поддържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено по следния начин: „Съдът не е отчел, че въззивната инстанция не е контролноотменителна инстанция, а извършва самостоятелна дейност съгл. т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС“. Според жалбоподателката съдът не бил анализирал всички доказателства, ако бил ги взел предвид, нямало да заключи, че искът за пропуснати ползи за периода от 23.03.2014 г. до 31.05.2014 г. е недоказан, че не следва да се присъжда обезщетение за трети етаж, както и че не били доказани повреди, поради неподписан по делото двустранен протокол. Липсата на поставени въпроси е липса на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касационният съд не може и не е задължен да извежда тези въпроси от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая жалбоподателката в изложението си не посочва доказателствата, които СГС, според твърденията й, не е обсъдил. Вместо въвеждането на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК страната прави оплакване за некредитиране от съда на свидетелските показания относно ползването на имота. Страната е недоволна от направените във връзка с обсъждането на доказателствата изводи на въззивната инстанция. Несъгласието й с мотивите на решението, в които са обсъдени всички доказателства, като са обосновани съображения за некредитиране на конкретни доказателства, не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателката за невключването на стойността на наема за третия етаж на имота с мотива, че в исковата молба и договора за наем изрично е посочена застроената площ в размер на 310.40 кв.м. По тези мотиви страната не е поставила правни въпроси, не е обосновала противоречие със задължителна или казуална съдебна практика. Същите съображения се отнасят и за довода на жалбоподателката, че СГС отхвърлил иска за пропуснати ползи за периода от предаване на сградата – 23.03.2014 г. до края на учебната година – 31.05.2014 г. И по тази част от изложението правен въпрос във връзка с мотивите на съда за недоказаност на причинната връзка между задържането на имота от дружеството след срока на наема и възможността за отдаването под наем след връщането му на наемодателката, която трябва да е реална и сигурна не е въведен. Не са взети под внимание мотивите на второинстанционния съд, с които съставът се е позовал на ТР № 3/12.12.2012 г. по т. дело № 3/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, не са изложени въпроси по тях. Поддържаният довод засяга единствено несъгласие на страната с извод на съда, неприемащ становищата й, представляващ оплакване за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, каквото е и предходното оплакване за невключването на стойността на наема за третия етаж на имота. По същият начин е изготвено и изложението, третиращо решението на съда да отхвърли иска за заплащане на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 2244 лв. СГС е мотивирал изводи за липсата на доказателства относно разликите между имота при приемането и предаването му, обосновани с непредставянето на приложение № 1 към приемо – предавателен протокол от 27.03.2014 г., противоречие в показанията на свидетелите за състоянието на сградата към момента на предаването й, съвпадане на показанията относно непостигането на съгласие между страните за състоянието на имота и вещите в него, извършване на огледа от вещото лице за състоянието на сградата повече от година след опразване на имота от дружеството. По тези мотиви страната не е поставила правни въпроси, а липсата им има за правна последица недопускането на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителни основания. В случая такива не са развити в изложението. Оплакванията за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не представляват предпоставки за допускане на касационен контрол. Фактически необосновано е твърдението за формиране убеждението на съда „единствено на липсата на подписан двустранен протокол за повредите“, тъй като изводите на решаващия състав са формирани след обсъждане на всички доказателства.

Във втората част от изложението, означена с „2“ се поддържа противоречие на постановеното решение с решение по гр. дело № 4844/2008 г. на състав на ВКС, І г.о., без да са въведени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по които да се преценяват твърденията за необсъждане на доводите и възраженията на страните. Не са съобразени от страната разрешенията в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, изискващи относимост на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК към конкретно посочени общи основания /правни въпроси/. Посочените в изложението „спорни въпроси“ не релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. Първият от тях – „Сигурна и реална ли е пропуснатата полза от неполучен наем за сградата поради невъзможността да се отдаде за детска градина в периода от 23.03.2014 г. до края на учебната година 31.05.14 г. за 2м 4дни“ е фактически въпрос по съществото на спора, който не произтича от посочените по - горе решаващи правни изводи, обективиращи приетите от въззивния съд разрешения по тълкуването на закона. Вторият по реда на изложението въпрос има следното съдържание: „Следва ли да се присъди в рамките на цената на иска обезщетение и за третия етаж, който не е бил отдаден под наем, но въпреки това се е ползвал от ответника в процесния период“. Относимостта му е изцяло по съществото на спора и по – конкретно по основателността на претенцията, която не се разглежда във фазата по допускането на касационното обжалване. Подобно не предходният и този въпрос не произтича от правни разрешения на СГС, а от становище на жалбоподателката за включване и на третия етаж към ползваната площ. Фактически е и последният въпрос, формулиран, както следва: „Доказани ли са чрез свидетелски показания и допълнителната експертиза, въпреки липсата на подписан двустранен протокол, причинените от ответника повреди на сградата“. С въвеждането му страната иска да се отговори на твърденията й за причинени от ответника повреди на сградата, чрез преценка на доказателствата – свидетелски показания и представени експертизи, съответно на довода й за необоснованост на изводите на въззивния съд, т.е. на обстоятелства, които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, чието развитие не може да се реализира при липсата на основания за допускане на касационен контрол. Въведени са въпроси, които не формират общи основания по чл. 280 ГПК, а липсата им, констатирана с изложените по – горе съображения има за правна последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част / в този смисъл са и разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.

Предвид всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС намира, че жалбоподателката не е обосновала наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 2000 лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4901 от 05.07.2017 г. по гр. дело № 6403/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – Б въззивен състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. Н. М. да заплати на [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 2000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: