О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

София, 10.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Р.Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е.В частно гр.д. № 3504 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя М.Р.М., чрез адвокат М. Б. от АК-Б., срещу определение № V-1403 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1011/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава определение № 4488/13.06.2018 г. по гр.д. № 4083/2018 г. по описа на Районен съд Бургас за връщане на исковата молба, в която се иска прогласяване нищожност на решенията от 14.07.2016 г. на общото събрание на етажна собственост в комплекс „Х.”, [населено място].

В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Обвързан ли е със срок искът за прогласяване на нищожност на решенията на Общото събрание на Етажната собственост; 2. Какъв е редът за защита на собственик от решения на ОСЕС, които изначално са нищожни и не пораждат правно действие за него; 3. Пораждат ли действие нищожните решения на Общото събрание на ЕС и има ли срок за прогласяването им; 4. Допустимо ли е прилагането по аналогия на чл. 26 ЗЗД по отношение на решенията на Общото събрание на Етажната собственост; 5. Решенията на ОС на Етажната собственост имат ли характер на многостранни правни сделки? Според жалбоподателя, обжалваното определение противоречи на съдебната практика на ВКС, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно твърди очевидна неправилност и наличие на противоречива практика по въпроса, относно оспорването като нищожни на решенията на общото събрание на ЕС – определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 11/2017 г., І г.о. и определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г., І г.о.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението е преграждащо и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е редовна.

Допустимостта на касационното обжалване в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, поставените от частния жалбоподател въпроси, обуславят изхода на делото и правните изводи на съда, но са решени в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд – решение 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., І г.о., с което е уеднаквена противоречива съдебна практика на ВКС, формирана по отменения ГПК и се дава отговор на поставените въпроси относно решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях. В цитираното решение се приема за правилна съдебната практика, според която решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Приема се също, че ЗУЕС урежда специална процедура за вземане на решения от общото събрание на етажната собственост, чието спазване е основание за тяхната действителност, като се посочва, че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения и в тези случаи е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок.

В случая, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че защитата срещу порочни решения на общото събрание на ЕС може да бъде осъществена само по специалния ред предвиден в чл.40, ал.1 ЗУЕС, в предвидения 30-дневен преклузивен срок и след като исковата молба е подадена след този срок, предявеният иск е процесуално недопустим. Съдът е приел, че предвиденият ред за защита по отношение решенията на общото събрание на ЕС, които са взети по този специалния закон, изключва общия ред по чл.26 ЗЗД. Тези изводи на съда са в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При липсата на съображения за необходимостта да се изменени съществуващата съдебна практика по поставените въпроси не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Доводите за противоречие в съдебната практика на ВКС не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, доколкото определение № 482/17.10.2017 г. по гр.д. № 11/2017 г. на ВКС, І г.о. e постановено по реда на чл.288 ГПК и определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК, не представляват задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като от мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че те са израз на предоставената на съда правораздавателна власт, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и не са нарушени основните начала в гражданския процес.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-1403 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1011/2018 г. на Окръжен съд Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.