№ 739

С. 06.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2631 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 2193 от 5.04.2018г. по в.гр.д. № 8264/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 105373 от 16.11.2016г. по гр.д.№ 75120/2015г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл.2б ал.1 З. като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д. З. Т. сумата от 1 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на необосновано дълго продължило наказателно производство по ДП № 3012/2005г. на 01 РПУ СДВР, пр.пр.№ 34008/2005г. на СРП, по което е бил иззет л.а.”Мерцедес”модел „300-Е-24”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 20.10.2015г. и са присъдени разноски, а е обявено за влязло в сила решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1 500лв.до 15 000лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 5 000лв.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следният въпрос: Приключилата административна процедура по глава ІІІа ЗСВ представлява ли положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно основание чл.2б З.?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 67 от 11.04.2016г. по гр.д.№ 5712/2015г. ІІІ г.о. /Относно така посоченото решение, което касаторът само цитира, без да прилага, следва да се посочи, че след извършена служебна справка, се установи,че такова не съществува. Има решение по гр.д. № 5712/2015г. ІІІ г.о., но то е несъотносимо, защото е постановено по чл.303 ГПК в производство по отмяна и е с различен номер на решението от посочения. Решение под № 67 от посочената дата – няма./

К. поставя, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и въпросът за условията, при които е допустим иск по чл.2б З., относно наказателно производство, образувано преди влизане в сила на ЗИД на З. /ДВ бр.98/2012г./ и прекратено след приемане на посочените изменения.

Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и въпроса за началният момент, от който се дължи лихва при уважаване на иск по чл.2б З..

Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

В. съд е приел, че отговорността на Прокуратурата следва да бъде ангажира по реда на чл.2б З., защото претенцията е за вреди от нарушение на право по чл.6 §1 Е. по висящо производство, т.е. производството, по което е допуснато нарушението е заварено към 2012г., от когато е в сила ЗИД на З. : процесното ДП № ЗМ 3012 по описа на 01 РПУ СДВР, е образувано през 2005г., за престъпление по 345а ал.1 НК. Като веществено доказателство по това ДП е иззет лекият автомобил „Мерцедес”, който ищецът е закупил с договор с нотариална заверка от 6.06.20105г. След прекратяване, поради изтичане на предвидената в закона давност, на наказателното производство /което е станало на 20.10.2015г./, лекият автомобил е върнат, видно от приложена разписка и протокол от същата дата, в лошо техническо състояние. В мотивите си въззивният съд е посочил, че при тези факти, допустимостта на производството не е обусловена от нормата на чл.8 ал.2 З. /т.е. от изискването да е изчерпана административната процедура по глава трета „а”ЗСВ/, защото наказателното производство е било висящо при влизане в сила на ЗИД на З.. Позовал се е на установена – в този смисъл - съдебна практика по гр.д.№ 3053/2014г. на ІІІ г.о.на ВКС. Размерът на дължимото обезщетение, с оглед конкретно установените по делото факти, съдът е присъдил съобразно приложението на общите критерии по чл.6 §1 Е., които подробно е обсъдил. Решаващите му доводи, освен с прекомерната продължителност на воденото производство от десет години, са свързани и с поведението на ищеца, за който е счетено, че не се е възползвал от всички процесуални възможности, с които е разполагал за да защити правата си.

При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посочените специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с поставените от него въпроси. Същите са свързани с решаващите мотиви на съда, но са разрешени от въззивният съд в съответствие /а не в противоречие/ с практиката на ВКС. Наличието на установена съдебна практика, /съобразена от въззивния съд/, изключва и наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

На поставените от касатора въпроси – кога приключилата административна процедура по глава ІІІа ЗСВ представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно основание чл.2б З. и за условията, при които е допустим посочения иск, когато наказателното производство, от което са причинени вредите, е образувано преди влизане в сила на ЗИД на З. /ДВ бр.98/2012г./, но е прикючило след приемане на измененията, е даден отговор в цитираното в мотивите на въззивния съд решение по гр.д.№ 3053/2014г. на ІІІ г.о. Съгласно същото лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 К., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а е лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство /какъвто е настоящият случай/, е надлежен ищец по иск по чл. 2б З.. Ако производството, по което е допуснато нарушението, е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на З. (обн. ДВ, бр. 98/ 11.12.2012 г), правната квалификация на неговия иск за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл.6 §1 К. по това производство, е чл.2б З.. В този случай, допустимостта на посоченият иск, не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 З. - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а” от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

Относно началният момент, от който се дължи лихва при уважаване на иск по чл.2б З., приложение следва да намерят общите постановки, развити в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно които вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. В конкретният случай, както е приел въззивният съд, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, следва да възникне от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.

Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2193 от 5.04.2018г. по в.гр.д. № 8264/2017г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Ключови думи
No law branches!