О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 629Гр. София, 06.11.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия П. Хорозова

търговско дело № 1171/2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 357 от 12.12.2017 г. по в.т.д. № 594/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 13-ти състав в частта, с която е потвърдено решение № 380/13.07.2017 г. по т.д.№ 726/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на касатора да заплати на РОСАНА ООД сумата 24 827.19 лв. – застрахователно обезщетение за нанесени вреди по сключен между страните договор за имуществена застраховка от 27.09.2013 г. на обект „Производствени и складови сгради, машини, съоръжения и оборудване”, находящи се в Ябълково, община Димитровград, с покрити рискове „Индустриален пожар” по полица № 110413001307, поради настъпило на 08.07.2014 г. застрахователно събитие – пожар, ведно със законната лихва върху главницата след завеждане на исковата молба.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно със сторените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, поставени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1. Квалификацията на определен юридически факт /на палеж/, дадена в документи, издадени от компетентни органи, може ли да дефинира застрахователно събитие?; 2. Дължи ли се обезщетение, при неспазване на законовите и договорните задължения от страна на застрахованото лице, които са в пряка връзка с реализираното събитие; 3. Дължи ли се обезщетение за непосочени в застрахователната полица обекти и квадратура, както и за движими вещи без данни/документи за собственост; 4. Следва ли застрахованият да търпи последиците от неизпълнение на задълженията си по чл.188 КЗ отм. и към кой момент се преценява това неизпълнение - дали това е моментът на настъпването на събитието, довело до щетата. Въпросите са свързани с оплакванията за неправилност на въззивното решение, релевирани с касационната жалба, като се твърди, че отговорите им ще допринесат за отстраняване на непълноти и неясноти при прилагането на правната уредба, касаеща застрахователните договори и последиците за неспазилия своите задължения застрахован, както и за точното прилагане на закона.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – РОСАНА ООД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, заявява, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и поради това е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за разглеждането й по същество, по следните съображения:

На първо място следва да се прецени, удовлетворени ли са общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, на които касаторът се позовава. Съобразно разясненията по тълкуване на нормата, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1., е необходимо да е формулиран ясен правен въпрос, имащ значение за изхода по конкретното дело, т.е. такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда, но не и обосноваността и правилността на обжалвания акт.

Формулираните от касатора въпроси не съответстват на горните изисквания. Те са некоректно зададени; основават се на факти, които въззивният съд не е приел за установени; не кореспондират с формираната воля и/или касаят изцяло обосноваността и правилността на изводите му.

Отделно от това следва да се посочи, че спрямо тях не се доказва и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Нормите на чл.188 и сл. КЗ отм. са ясни и не дават основание за нарочно корективно тълкуване, а други конкретни правни норми касаторът не сочи. Аргументите, че отговорите на поставените въпроси ще допринесат за отстраняване на непълноти и неясноти при прилагането на правната уредба, касаеща застрахователните договори, са изцяло бланкетни и не са достатъчни за формирането на преценка, съобразно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4., доколко въпросите биха имали значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай съставът на въззивния съд е приел, че както от страна на ищеца, така и от страна на ответника не е твърдяно, нито е установено наличието на умишлено увреждане на чуждо имущество, което поначало следва да стане с влязла в сила присъда. Ответникът не е твърдял и наличие на застрахователна измама – обстоятелство, което следва да бъде доказано от него. Образувано е било ДП № 431/2014 г. на РУ на МВР-Димитровград срещу неизвестен извършител за това, че е запалил застрахованата сграда – бивша мелница на 08.07.2014 г., но същото е спряно. Затова съдът е приел, че при тези данни събитието следва да се разглежда именно като пожар по смисъла на ОУ на сключената между страните застраховка „Индустриален пожар”, доколкото е установено, че имуществото е изгоряло в резултат на появата на огън вследствие или на действия на трето лице, за които не е установено да са умишлени /злоумишлени/, или в резултат на събитие. Частната пожаротехническа експертиза, заключение по каквато ответникът е представил, съдът е счел, че не може да бъде ценена като доказателство по делото, т.к. не е изготвена и събрана по предвидения процесуален ред. Видно е, че въззивният съд не е коментирал документи, издадени от „компетентни” органи, в които събитието е квалифицирано като палеж, поради което въпрос № 1 те кореспондира с изводите по предмета на спора. Съдът не е установил и неизпълнение на задължения на застрахования, във връзка с което са поставени въпросите под №№ 2, 3 и 4. Напротив, според мотивите на въззивното решение, ищецът е попълнил в достатъчна степен, коректно и добросъвестно представения му въпросник относно обстоятелствата от съществено значение за риска, свързани със застрахованото имущество, като въз основа на същите данни по застрахователната полица е била заведена преписка по предходна щета, а по-късно е бил сключен и добавък, разширяващ застрахователното покритие и относно риска „Вандализъм”. От тези факти съдът е извел извод, че тъй като след сключване на договора застрахователят веднъж е приел, че предоставените му данни по чл.188 ал.2 КЗ отм. са коректни, то той няма основание при следващо събитие да ги оспорва.

По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната му от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД част не следва да се допуска до касационно обжалване. При този резултат от спора в касационната инстанция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, съответно доказани в размер на 500 лв.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделениеО П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 357 от 12.12.2017 г. по в.т.д. № 594/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 13-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на РОСАНА ООД, [населено място],[ЕИК] сумата 500 /петстотин/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи