О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198

София, 12.12.2018 г.Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня А. ч.гр.д. № 4097/2018 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. К. Х., чрез адв. А. В., САК, частна жалба срещу определение № 527 от 17. 07. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 414/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, 1 с-в, с което е потвърдено протоколно определение от 19. 03. 2018 г. по гр. д. № 04132/2016 г. на Пернишкия районен съд, ГО, 5 с-в, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, както и постановено по реда на чл. 248 ГПК определение от 21. 03. 2018 г. по същото дело, с което прекратителното първоинстанционно определение е допълнено в частта за разноските и ищцата е осъдена да заплати на всеки от ответниците по 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК.

Ответниците по частната жалба Х. Б. П., Д. Б. С. и М. Б. Н. изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението и законосъобразност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че досежно процесния имот е налице започнала, но неприключила административна реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Това обстоятелство се признава от ищцата, чрез процесуалния й представител, адв. В. в проведеното на 19. 03. 2018 г. съдебно заседание. Не се оспорва и от ответниците, видно от изявлението на пълномощника им адв. Б. в същото заседание. Установява се и от събрани по делото писмени доказателства: писмо от изх. № 30/16. 01. 2018 г. от ОСЗ – П., според което процедурата по възстановяване на собствеността върху имота не е приключила, предстоят действия по идентифицирането му и последващи действия по възстановяването му; писмо от Община-П. изх. № 17/ТР-4833-1 и удостоверение изх. № 18/ТР-185/22. 01. 2018 г., според които не е издавана заповед по пар. 4к ПЗРЗСПЗЗ за процесния имот; решение № 217/08. 06. 98 г. на ПК - П., т. I.6 и II.5, в което описанието на имота (само по площ, местонахождение и местност, без граници и вид) не позволява да се определи точното му местонахождение. А и в самото решение е отбелязано, че имотът „не е показан на терена“ и фигурира в решението на осн. влязло в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В последното описанието на имота съвпада с това в решението. Няма изготвени скици на имота.

При тези данни, от правна стара съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за земеделски имот с площ от 2800 кв.м., находящ се в [населено място], общ. П., м.“Б.“ е недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита, предвид земеделски характер на имота и неприключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Прието е, че представеното от ищцата решение на ОСЗ няма конститутивно действие, а с него само се признава правото на възстановяване на собствеността. До приключване на процедурата по реституиране на имота няма обект на собственост, нито възникнало право на собственост в полза на ищцата, поради което установителният иск за собственост се явява недопустим. Както първоинстанционното, така и въззивното определения сдържат позоваване на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

Относно определението по чл. 248 ГПК е прието, че адвокатското възнаграждение за защита по предявен установителен иск за собственост се определя като при иска по чл. 108 ЗС, като минималният му размер е установен в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/94 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 600 лв., каквито възнаграждения са уговорени и изплатени от ответниците по иска на адв. Б., поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт и то само в частта му, потвърждаваща прекратителното определение на районен съд, идентични с развитите в честната касационна жалба (нито жалбата, нито изложението съдържат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение в частта му, потвърждаваща определението по чл. 248 ГПК).

Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на другата страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая не се сочи и някое от изчерпателно изброените допълнителни основания по точки 1, 2 или 3 от разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – не се твърди възприетото от въззивния съд становище да противоречи на практиката на ВКС (ТР, ППВС, решения по конкретни дела), нито такава е цитирана; не се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата (с оглед редакцията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК към подаване на частната касационна жалба), нито са посочени и представени влезли в сила съдебни актове, приемащи нещо различно в случаи, подобни на настоящите. Не е аргументиран правен проблем, чието разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Непосочването на общото и/или на някое от допълнителните основания по чл. 280 ГПК налага недопускане до касационно обжалване на съдебния акт.

Неоснователен е доводът, че недопускането до касационно обжалване на определението ще лиши от възможност ищцата да продължи реституционната процедура и защити правото си на собственост. Ако подлежащият на възстановяване на ищцата земеделски имот е включен в имота, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищцата би могла да защити правата си, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу лицата, в полза на които е издаден нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който да бъде признато за установено по отношение на същите, че те не са собственици на процесния имот.

При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по частната жалба общо сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 527 от 17. 07. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 414/2018 г. на Пернишкия окръжен съд, 1 с-в.

ОСЪЖДА Б. К. Х. да заплати на Х. Б. П., Д. Б. С. и М. Б. Н. общо сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: