№ 868

гр.София, 12 декември 2018 год.

Върховният касационен съд на Р.Б, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 1666 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Х.Т.Х., чрез процесуален представител адв.О., срещу решение от 31.01.2018г., постановено по в.гр.д.№17/2018г. на Окръжен съд – Враца, с което след отмяна на решение от 30.10.2017г. по гр.д.№652/2017г. на Районен съд – Козлодуй са отхвърлени предявените от Х.Т.Х. срещу „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х.Т.Х. срещу „Енергоремонт-Козлодуй“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №003/04.05.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ.

Въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 325, ал.1, т.9 КТ, тъй като към датата на прекратяването по делото работникът-ищец е в невъзможност да изпълнява възложената от ответника-работодател длъжност монтажник поради болест, довела до 100% намаляване на неговата работоспособност.

Прието е за установено, че ищецът Х. Х. е работил при ответното дружество на длъжността монтажник на основание сключен между тях трудов безсрочен договор № 421/21.03.2014г. Посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на тр. договор е чл. 325 т. 9 КТ - невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена трудоспособност. Заповедта за уволнение е издадена във връзка с решение на ТЕЛК към МБАЛ С.И.Р. [населено място] № 1950/19.07.16 г., в което е посочено, че Х. Х. има злокачествено новообразувание на правото черво /ректум/, с оперативно изведен противоестествен анус и му е е определена 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ за срок от две години - до 01.07.2018г. В решението не е изрично посочено, че Х. не е в състояние за изпълнява заеманата от него преди заболяването длъжност на монтажник. Също така не е посочено изрично, каква друга работа ищецът може да изпълнява през периода на инвалидизация.

В писмо от 19.04.2017г. на председателя на ТЕЛК, издала решението, в отговор на питане на работодателя, е посочено, че Х. не може да работи като „монтажник“ в сфера на йонизиращи лъчи /л.53 от първоинстанционното дело/.

Въззивният съд е изложил съображения, че със заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, но и да се посочи, че това състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. Приел е, че по аргумент от чл. 325, т. 9, изр. 2 КТ, в заключението на ТЕЛК следва да се посочи и каква друга, подходяща за здравословното състояние на работника, длъжност той може да изпълнява. Посочено е, че това изискване е свързано с идеята на законодателя да не позволи прекратяване на трудовия договор с даден работник, ако и когато при работодателя има подходяща за неговото здравословно състояние работа.

Установено е, че в конкретния случай в експертно решение на ТЕЛК № 1950/19.07.16 г. на ищеца е определена за срок от две години трайно намалена работоспособност /ТНР/ 100%. Прието е от въззивния съд, че по правилата на формалната логика това означава, че за посочения в решението на ТЕЛК период той не може да изпълнява каквато и да било работа, тоест е напълно неработоспособен. Изложени са съображенията на съда, че при така определения от компетентния здравен орган процент на ТНР за ищеца, не е било нужно ТЕЛК да се произнася за работоспособността на работника за конкретно изпълняваната от него длъжност, а също и във връзка с неговото трудоустрояване чрез посочване на подходящи за здравословното му състояния длъжности, които може да изпълнява. Поради това според въззивния съд в процесното решение на ТЕЛК № 1950/16 г. не е налице непълнота, каквото становище застъпва в решението си първоинстанционния съд. Прието е от въззивния съд, че ТЕЛК има задължение да се произнесе по работоспособността на работника или служителя за изпълняваната от него длъжност и във връзка с възможността да бъда трудоустроен, но само ако определената ТНР е 50 % и над 50%, а в случая работникът е със 100% ТНР, при което той не следва да упражнява какъвто и да било труд, дори при най-облекчени условия. Прието е от въззивния съд, че при това положение за работодателя не е съществувала друга възможност освен да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 325, т. 9 КТ.

Посочено е във въззивното решение, че трайната съдебна практика приема, че в случаите на чл. 325, т. 9 КТ преценката на ТЕЛК за степента на ТНР на работника или служителя не подлежи на инцидента проверка за правилност от гражданския съд. Поради това е прието, че всички събрани пред районен съд доказателства във връзка с допълване или тълкуване преценката на ТЕЛК за степента на ТНР на ищеца, материализирана в реш. № 1950/16г., са неотносими към спора. Прието е също, че цитираните от първоинстанционния съд решения на ВКС са постановени при фактическа обстановка различна от процесната /работниците са били с ТНР над 50%, но под 100%/, поради което не следва да намерят приложение по конкретното дело.

В изложените на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1 „необходимо ли е да бъдат посочвани противопоказните условия на труд в експертното решение на ТЕЛК когато със същото на работника е определена 100% трайно намалена неработоспособност без чужда помощ или определянето на степента на неработоспособност като стопроцентова е достатъчно условие за пълнота на експертното решение на ТЕЛК“; 2 „само когато в експертното решение е определена ТНР 50% и над 50%, но под 100% само тогавна ли ТЕЛК е задължен да се произнесе по работоспособността на работника или служителя за изпълняваната от него длъжност и във връзка с възможността да бъде трудоустроен или във всички случаи, независимо от определената степен на неработоспособност“; 3 „необходимо ли е в експертното решение на ТЕЛК да бъде посочвано изрично, че лицето е „без право на работа“ или определянето на стопроцентова трайно намалена работоспособност е достатъчно условие, за да се счита, че лицето няма право да работи и да заема каквато и да било длъжност по трудово праотношение, дори такава, която се изпълнява при най-облекчени условия на труд“; 4 „когато съдът приема, че поради стопроцентова степен на трайно намалена неработоспособност работникът няма право на работа, задължен ли е съдът да обсъжда въпроса дали работодателят е доказал изпълнеинето на предпоставките по чл.315 КТ“.

Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси се свеждат до следния правен въпрос от значение за делото /след уточение в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност“. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 325, ал.1, т. 9 КТ и за развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ.

Касаторът не дължи внасяне на държавна такса- чл.83, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 31.01.2018г., постановено по в.гр.д.№17/2018г. на Окръжен съд – Враца.

Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: