О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 558

София, 12.12.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 996/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПк.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. З. П. чрез неговия пълномощник адв. Б. Д. срещу решение № 1334 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 1529/2017 г. на Окръжен съд- Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават извод, че притежаваното от него имущество е достатъчно за удовлетворяване на кредитора [фирма], поради което извършеният отказ от наследство не създава пречки за събиране на вземането. Счита, че след като се касае за дълг, за който отговарят две лица, при съобразяване на възможностите за удовлетворяване на кредитора следва да се вземе предвид имуществото и на двамата длъжници.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл. 56 ЗН в случаите, когато отказалото се от наследството лице отговаря за задължението солидарно с друг длъжник, спрямо когото кредиторът може да насочи претенцията си, и ако се прилага, как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 56 ЗН с оглед спецификата на конкретните отношения. На следващо място касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК, като твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. А. Н. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1141 от 13.04.2017 г. по гр.д. № 2057/2016 г. на Районен съд- Пловдив, с което на основание чл. 56 ЗН е унищожен по отношение/ в полза/ на [фирма] извършения от И. З. П. отказ от наследство, останало от неговата майка Надежда Ц. П., починала на 20.12.2006 г., вписан в особената книга на Районен съд- Пловдив под № 44 /2016 г.

От фактическа страна по делото е установено, че с решение от 30.10.2014 г. по в.а.д. № 731/2011 г. на АС при Б. жалбоподателят в настоящото производство И. З. П. е осъден да заплати на [фирма] сумата 123 798.04 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода м. септември 2010 г. - м. октомври 2001 г., сумата 20 918.25 евро, представляваща договорна мораторна неустойка за платени със забава лизингови вноски и неплатени такива, и сумата 18 525 лв., представляваща арбитражни разноски и разходи за процесуална защита в арбитражното производство. Вземането на кредитора произтича от Договор за финансов лизинг, сключен с [фирма] като лизингополучател, по който касаторът има качеството на солидарен длъжник. С решение на ВКС по т.д. № 1302/2016 г. е отхвърлен иск на И. З. П. за отмяна на арбитражното решение, като за това производство той е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 11 492.35 лв. На основание арбитражното решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. На 07.01.2016 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, със съобщение за наложените възбрани, запори и насрочен опис на имущество. На 20.01.2016 г. в особената книга на районен съд- П. е вписан отказ на касатора от наследството на неговата майка, починала на 20.12.2006 г.

Установено е също, че касаторът има приети по реда на чл. 722, т.8 и т.9 ТЗ вземания към [фирма] / в несъстоятелност/ в общ размер на 140 616 лв.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице въззивният съд е направил извод, че общият размер на задължението на касатора възлиза на сумата 313 060. 81 лв. По изпълнителното дело е събрана сума от продадено негово имущество в общ размер на 2 100.46 лв., сума в общ размер 2 791.57 лв., преведена от [фирма], или общо са събрани 4 892.03 лв. Стойността на останалото притежавано от длъжника имущество е 4 455 лв. При това съотношение между стойността на дълга и стойността на притежаваното от касатора имущество въззивният съд е приел, че дори към стойността на наличното имущество да се прибави вземането на касатора към [фирма] /в несъстоятелност/, неговото имущество ще бъде недостатъчно за удовлетворяване вземането на кредитора.

Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси е за това приложима ли е разпоредбата на чл. 56 ЗН в случаите, когато отказалият се от наследство наследник отговаря за дълга солидарно с друго лице, което разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора. Въпросът е обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разрешаването му предпоставя съобразяване на разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, по приложението на която съществува трайно установена практика. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници; предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници и солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Законът не съдържа изискване за поредност при предприемане от страна на кредитора на действия срещу някой от солидарните длъжници във връзка с удовлетворяване на вземането му. В този смисъл обстоятелството дали някой от останалите солидарни длъжници притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, е ирелевантно към уважаване на конститутивния иск по чл. 56 ЗН. Върховният касационен съд многократно е имал повод да посочи, че в производството по този иск в тежест на ответника е да докаже, че притежава собствено имущество, достатъчно да покрие вземането на кредитора / решение № 489 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 2220/2007 г. на ВКС, V г.о.; решение № 104 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 160/2010 г. на І г.о., решение № 1281 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 5578/07 г. на ІІ г.о., решение № 273 от 10.09.2010 г. по гр.д. № 382/09 г. на ІV г.о. и др./. Поради това по първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.3, изр.3 ГПК- поради очевидна неправилност на въззивното решение. Като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност” предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт, напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др.

В случая изводите на въззивния съд, че притежаваното от касатора имущество не е достатъчно за удовлетворяване вземането на кредитора, се основават на съпоставка между размера на задължението на касатора и стойността на притежаваното от него имущество. При данните по делото, че към 28.03.2017 г. дългът му е на стойност 316 587.56 лв., а стойността на притежаваното имущество - 145 071 лв., включващо и вземането му към [фирма] /в несъстоятелност/, въззивното решение, с което на основание чл. 56 ЗН е унищожен в полза на кредитора извършения от касатора отказ от наследството на неговата майка, не може да се квалифицира като явно неправилно.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски по делото за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 887 лв.

Водим от гореизложеното съдът.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1334 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 1529/2017 г. на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА И. З. П. да заплати на [фирма] разноски по делото пред ВКС в размер на 887 / осемстотин осемдесет и седем/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: