№ 869

гр.София, 12 декември 2018 год.

Върховният касационен съд на Р.Б, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 1414 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№446/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение от 21.07.2017г. по гр.д.№456/2017г. на Районен съд – Дупница, за уважаване на предявените от И.Б.Щ. срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба И.Б.Щ., чрез процесуален представител адв. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е пътвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от И.Б.Щ. срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №20/16.01.2017г. на директора на Поделение за товарни превози София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ.

Посочено е във въззивното решение, че оплакванията в исковата молба, касаещи законността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, са се заключвали в две основни тези. Според първата, работодателят не е могъл да уволни ищеца, поради изтичане на уговорения срок, тъй като въпреки изтичането на същия Щ. е продължил да се явява на работа и да полага труд в периода от 19.01.2017г. до 28.01.2017г., включително, с което, на основание чл.69 ал.1 КТ, трудовото правоотношение се е превърнало в безсрочно. Според втората, уволнението е незаконосъобразно, тъй като клаузата за срок за изпитване във втория трудов договор е недействителна, като противоречаща на закона, забраняващ в нормата на чл.70 ал.5 КТ, сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа, с един и същ работник или служител и в едно и също предприятие.

Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 325, ал.1, т.3 КТ – изтичане на срока, по съображения, че в разглеждания казус за работодателя не е съществувало законово основание за сключване на срочен трудов договор с ищеца - поради липсата на основания по чл.68 ал.3 и ал.4 КТ и трудовият договор от 18.07.2016г. следва да се счита сключен за неопределено време. Безсрочното трудово правоотношение не може законосъобразно да бъде прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ.

Отразено е във въззивното решение, че във въззивната жалба се сочи от работодателя, че първоинстанционният съд е уважил иска на основание, което не се е поддържало в исковата молба. Въззивният съд е посочил, че действително, районният съд, очертавайки предмета на спора в доклада по делото и разпределяйки доказателствената тежест между страните, не е посочил, че ще преценява действителността на клаузата за срок на трудовия договор, сключен между страните на 18.07.2016г. и ще изследва наличието или липсата на предпоставките за сключване на срочен трудов договор, предвидени в чл.68 ал.3 и ал.4 КТ. Посочено е също, че това процесуално нарушение на първостепенния съд е обусловило във въззивно производство допустимостта на заявеното от страна на въззивника доказателствено искане за приобщаване на документи, които, според него удостоверяват наличието на изключение за сключване на срочен трудов договор по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като е разглеждал действителността на клаузата за срок, при липса на спор между страните по този въпрос, произтекъл от твърденията на ищеца в исковата молба. Посочено е, че безспорно, ищецът не е навел подобно възражение и е отбелязано от въззивния съд, че възраженията, които ищецът е направил срещу законността на уволнението в исковата си молба, отчасти нямат отношение към основанието, на което трудовото правоотношение е било прекратено /действителността или недействителността на клаузата за срок за изпитване е без значение за спора, тъй като уволнението не е извършено на основание чл.71 от КТ/, а отчасти са неоснователни /чл.69 ал.1 от КТ не може да се приложи, именно, поради издаването на заповедта за уволнение/.

Прието е от въззивния съд, че при решаването на правния спор, дори при липса на оплакване било в исковата молба, било във въззивната жалба, съдът е длъжен да се произнесе служебно по приложението на императивна материалноправна норма /в т.см.ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквато е нормата на чл.68 от КТ, в частност – приложимите за случая ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от КТ, като съдът е длъжен да извъри извърши преценка за съответствието на клаузата за срок на договора с императивните законови правила.

Касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос / уточнен в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „ може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба“. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; с иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В този смисъл решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС и др. Преценката на въведените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението дава основание за допускане на въззивното решение поради противорчеието му с практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№446/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил.

УКАЗВА на касатора Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: