- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453

гр. София 12.12.2018 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1603 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година, в частта му за разноските, като съдът се произнесе по дължимите се пред въззивния и първоинстанционния съд разноски, с оглед на крайния изход на спора.

Молбата за това е подадена от П. и е с вх. № 8672/09.10.2018 година, с оглед на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 248 от ГПК и молбата следва да бъде разгледана.

Ответниците по молбата са подали отговор на същата с вх. № 9252/29.10.2018 година, с който са изразили становище за нейната неоснователност и са поискали да бъде оставена без уважение.

С постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година съдът е отменил решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година в частта му, с която са уважени предявените от Ж. Р. Ч. и З. Р. Ч. срещу П. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумите от по 15 000.00 лева (разликата между присъдените обезщетения от по 30 000.00 лева и действително дължащите се такова от по 15 000.00 лева) представляващи обезщетение за претърпени от тях, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления в реална съвкупност по чл. 277а, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20а от НК и по чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за които са оправдани с влязла в сила присъда № 151/09.07.2015 година, постановена по н. о. х. д. № 101/2015 година на Окръжен съд Бургас неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 17.12.2015 година до окончателното заплащане и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил исковете в тази им част. В останалата част, с която П. е осъдена да заплати на Ж. Р. Ч. и З. Р. Ч. обезщетение за неимущесствени вреди в размер на по 15 000.00 лева на всеки един от двамата въззивното решение на Апелативен съд Пловдив е било потвърдено. В касационното решение липсва произнасяне относно дължимите се от страните по делото разноски с оглед на крайния изход на спора.

Същевременно с обжалваното решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година П. е била осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В. И. Р., в качеството й на процесуален представител на З. Р. Ч. и на адвокат Р. А. Д., в качеството й на процесуален представител на Ж. Р. Ч., сумите от по 1430.00 лева адвокатско възнаграждение. Наред с това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година в частта му, с която на посоченото по-горе основание П. е осъдена заплати на адвокат В. И. Р. и на адвокат Р. А. Д. същите суми като адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Така определените от двете инстанции размери на адвокатските възнаграждения по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА са съобразени с определените на З. Р. Ч. и на Ж. Р. Ч. обезщетения в размер на по 30 000.00 лева на всеки един от тях. След като с постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година размерът на обезщетенията е определен на по 15 000.00 лева, то исковете са били основателни до този размер още към момента на предявяването си. Това налага дължимото се на процесуалните представители на Ж. Р. Ч. и З. Р. Ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА да бъде съобразено с окончателно определения размер на обезщетенията. Съобразено с този размер и определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се на процесуалните представители на З. Р. Ч. и Ж. Р. Ч. е в размер на по 980.00 лева. Това налага обжалваното решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година да бъде отменено в частта му, с която П. е била осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплани на адвокат В. И. Р., в качеството й на процесуален представител на З. Р. Ч. и на адвокат Р. А. Д., в качеството й на процесуален представител на Ж. Р. Ч., сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от 980.00 лева, както и в частта му, с която първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година е потвърдено за същите суми.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 113/17.09.2018 година, постановено по гр. д. № 1603/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. като:

ОТМЕНЯВА решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година, в частта му (имаща характер на определение), с която П. е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В. И. Р. от АК Смолян, с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на З. Р. Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и на адвокат Р. А. Д. от АК Пловдив, с адрес [населено място], с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на Ж. Р. Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото им такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от по 980.00 лева, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година в частта му (имаща характера на определение), с която П. е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В. И. Р. от АК С., с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на З. Р. Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и на адвокат Р. А. Д. от АК П., с адрес [населено място], с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на Ж. Р. Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], сумите сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото им такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от по 980.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.