- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453

гр. София 12.12.2018 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Б.Б

Членове: Б.И

Д.Д

като разгледа докладваното от съдията Д.Д, частно гражданско дело № 1603 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година, в частта му за разноските, като съдът се произнесе по дължимите се пред въззивния и първоинстанционния съд разноски, с оглед на крайния изход на спора.

Молбата за това е подадена от П. и е с вх. № 8672/09.10.2018 година, с оглед на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 248 от ГПК и молбата следва да бъде разгледана.

Ответниците по молбата са подали отговор на същата с вх. № 9252/29.10.2018 година, с който са изразили становище за нейната неоснователност и са поискали да бъде оставена без уважение.

С постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година съдът е отменил решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година в частта му, с която са уважени предявените от Ж.Р.Ч. и З.Р.Ч. срещу П. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумите от по 15 000.00 лева (разликата между присъдените обезщетения от по 30 000.00 лева и действително дължащите се такова от по 15 000.00 лева) представляващи обезщетение за претърпени от тях, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления в реална съвкупност по чл. 277а, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20а от НК и по чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за които са оправдани с влязла в сила присъда № 151/09.07.2015 година, постановена по н. о. х. д. № 101/2015 година на Окръжен съд Бургас неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 17.12.2015 година до окончателното заплащане и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил исковете в тази им част. В останалата част, с която П. е осъдена да заплати на Ж.Р.Ч. и З.Р.Ч. обезщетение за неимущесствени вреди в размер на по 15 000.00 лева на всеки един от двамата въззивното решение на Апелативен съд Пловдив е било потвърдено. В касационното решение липсва произнасяне относно дължимите се от страните по делото разноски с оглед на крайния изход на спора.

Същевременно с обжалваното решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година П. е била осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В.И.Р., в качеството й на процесуален представител на З.Р.Ч. и на адвокат Р.А.Д., в качеството й на процесуален представител на Ж.Р.Ч., сумите от по 1430.00 лева адвокатско възнаграждение. Наред с това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година в частта му, с която на посоченото по-горе основание П. е осъдена заплати на адвокат В.И.Р. и на адвокат Р.А.Д. същите суми като адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Така определените от двете инстанции размери на адвокатските възнаграждения по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА са съобразени с определените на З.Р.Ч. и на Ж.Р.Ч. обезщетения в размер на по 30 000.00 лева на всеки един от тях. След като с постановеното по делото решение № 113/17.09.2018 година размерът на обезщетенията е определен на по 15 000.00 лева, то исковете са били основателни до този размер още към момента на предявяването си. Това налага дължимото се на процесуалните представители на Ж.Р.Ч. и З.Р.Ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА да бъде съобразено с окончателно определения размер на обезщетенията. Съобразено с този размер и определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се на процесуалните представители на З.Р.Ч. и Ж.Р.Ч. е в размер на по 980.00 лева. Това налага обжалваното решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година да бъде отменено в частта му, с която П. е била осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплани на адвокат В.И.Р., в качеството й на процесуален представител на З.Р.Ч. и на адвокат Р.А.Д., в качеството й на процесуален представител на Ж.Р.Ч., сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от 980.00 лева, както и в частта му, с която първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година е потвърдено за същите суми.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 113/17.09.2018 година, постановено по гр. д. № 1603/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. като:

ОТМЕНЯВА решение № 5/13.01.2017 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 634/2016 година, в частта му (имаща характер на определение), с която П. е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В.И.Р. от АК Смолян, с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на З.Р.Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и на адвокат Р.А.Д. от АК Пловдив, с адрес [населено място], с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на Ж.Р.Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото им такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от по 980.00 лева, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 371/21.07.2016 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2016 година в частта му (имаща характера на определение), с която П. е осъдена, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, да заплати на адвокат В.И.Р. от АК С., с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на З.Р.Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и на адвокат Р.А.Д. от АК П., с адрес [населено място], с адрес [населено място], [улица], в качеството й на процесуален представител на Ж.Р.Ч. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], сумите сумите от по 450.00 лева адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между присъденото им такова от по 1430.00 лева и действително дължимото се от по 980.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.