О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

София, 04.01.2019 година

Върховният касационен съд на Р.Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело № 1755/2018 година

Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№13933/28.12.2017г.,подадена от А.И.А.,чрез пълномощника си В.А.Р.,И.А.А. и В.А.Р.,всички чрез пълномощника си адвокат В. Й.,против решение №481/10.11.2017г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№606/2017г. по описа на съда,с което:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 775/16.06.2017г., постановено по гр.д. № 3798/2015г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД е било осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на А.И.А., В.А.Р., И.А.А. и Д.М.К. да упражняват правото си на собственост, като премахне частта от масивна стопанска постройка - пилчарник с площ 1200 кв.м и обслужващата я инфраструктура, извън частта, попадаща в ПИ 63427.296.113 и в ПИ 63427.296.114 .

ОТМЕНЯ Решение № 775/16.06.2017г., постановено по гр.д. № 3798/2015г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която :

- е признато за установено по отношение на „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД , че А.И.А., В.А.Р. и И.А.А. са собственици на поземлен имот с идентификатор № 63427.296.113, площ от 657 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.113 и ПИ 63427.304.53, и „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД е осъдено да предаде на А.И.А., В.А.Р. и И.А.А. владението на поземлен имот с идентификатор № 63427.296.113, площ от 657 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.113 и ПИ 63427.304.5,

- е признато за установено по отношение на„ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД , че Д.М.К. е собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.296.114, площ от 716 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.114 и ПИ 63427.304.53, и „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД , е осъдено да предаде на Д.М.К. владението на имот с идентификатор 63427.296.114 площ от 716 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.114 и ПИ 63427.304.53,

- „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на А.И.А., В.А.Р., И.А.А. и Д.М.К. да упражняват правото си на собственост, като премахне изградената в ПИ 63427.296.113 и в ПИ 63427.296.114 телена ограда на бетонни колове на бетонова основа, както и изградената в същите два имота част от масивна стопанска постройка – пилчарник, с обща площ 1200 кв.м, и обслужващата я инфраструктура И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.И.А.., В.А.Р. и И.А.А. да се признае за установено по отношение на „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД , че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 63427.296.113, площ от 657 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.113 и ПИ 63427.304.53, както и „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД да бъде осъдено да предаде на А.И.А., В.А.Р. и И.А.А. владението на поземлен имот с идентификатор № 63427.296.113, площ от 657 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.113 и ПИ 63427.304.5.

ОТХВЪРЛЯ исковете Д.М.К. да бъде признато за установено по отношение на „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.296.114, площ от 716 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.114 и ПИ 63427.304.53, и „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД да бъде осъдено да предаде на Д.М.К. владението на имот с идентификатор 63427.296.114 площ от 716 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.114 и ПИ 63427.304.53.

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.И.А., В.А.Р., И.А.А. и Д.М.К., „ БИСЕР ОЛИВА- 98“ АД да бъде осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват правото си на собственост, като премахне изградената в ПИ 63427.296.113 и в ПИ 63427.296.114 телена ограда на бетонни колове на бетонова основа, както и изградената в ПИ 63427.296.113 и в ПИ 63427.296.114 част от масивна стопанска постройка – пилчарник, с обща площ 1200 кв.м, и обслужващата я инфраструктура.

В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,евентуално неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,необосновано и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,като се иска неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба „ГРАДУС-98”АД/БИСЕР ОЛИВА-98”АД/,гр.С.З,чрез пълномощника си адвокат М. Г.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

Постъпила е и касационна жалба вх.№840/2201.2018г.,подадена от Д.М.К.,чрез пълномощника му адвокат В. Й.,против горепосоченото въззивно решение,с което се иска неговото обезсилване като недопустимо,евентуално неговата отмяна като неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба „ГРАДУС-98”АД/БИСЕР ОЛИВА-98”АД/гр.С.З,чрез пълномощника си адвокат М. Г.,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липса на предпоставки за това,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като моли да бъде оставена без уважение,и се присъдят разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно Акт за държавна собственост № 8890/21.05.1990г. на ОбНС-Русе, държавата е 100 % собственик на имот, върху който е разположен Комбинат за производство на птиче месо - терен от обща площ 1 924,6 дка в землището на [населено място], м.Образцов чифлик,в който акт са описани всички сгради в имота, сред които и център „ Подрастващи родители“, включващ 11 бр. сгради с площ от по 1 200 кв.м - сглобяеми и тухлена зидария, строени пред 1982г. и 1983г.,като с нотариален акт за продажба № 118/14.12.2001 г., издаден от СВ при РРС, „Галус-Импекс ЕООД, правоприемник на СП „ Яйца и птици“, придобило собствеността върху имот кад. № 000434,който видно от забележка в посочения АДС, към 13.02.1996г. е разположено на терен от 1 926,6 дка - разширен с 2 дка, а площадката на Птицекланицата, която по АДС е 359,1 дка, става 361,1 дка,впоследствие с НА за продажба по реда на чл.46 ал.1 пр.2 от Закона за особените залози на отделни елементи – съвкупност от недвижими имоти и подобрения, включени в състава на заложено търговско предприятие „Галус- Импекс“ АД, [населено място] № 67/16.12.2003 г., том XXXVII, рег. №14504, дело № 8544/16.12.2003г. на СВ при РРС / стр.51/ и съгласно посочена скица №000434/12.11.2003г. на Поземлена комисия -Русе, ответникът „БИСЕР ОЛИВА- 98 АД придобива и собствеността на ПИ 000434 в землището на [населено място] кула, обл. Русе, местност Чифлика, с площ от 123,315 дка, с начин на трайно ползване Птицеферма, заедно със сградите на обект център „ Подрастващи родители“, построени в същия поземлен имот, ситуиран съгласно Удостоверение № 2896 в м.Образцов чифлик, които сгради са 11 бр., всяка от по 1 200 кв.м, със сглобяеми и тухлени зидове, представляващ ПИ с идентификатор 63427.304.53 с площ 12.420 дка и видно от скица № 000434/07.02.2001г. / стр. 57/, представена при изготвяне на НА за продажба по реда на чл. 46ал.1 пр.2 от ЗОЗ, имотът на ответника представлява ПИ 000434, намиращ се в землището на [населено място] кула, с площ 125,66 дка, с начин на трайно ползване „Птицеферма и е собственост на държавата.

Съдът е посочил,че с Решение №784/30.06.2000г. на ОбСЗГ – Русе за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд, се възстановява правото на собственост на наследниците на К.И.Б., в землището на О.Р, на широколистна гора от Горския фонд, представляваща ПИ 406001 по картата на възстановената собственост, в местността Чифлика, с площ 9,5 дка,като с Решение № 149/12.01.2009г. по гр. д. № 2769/2008 г. на РРС е допусната до съдебна делба, наред с две ниви, и широколистна гора в местността Чифлика, с площ 9 500 кв.м, категория 6, съставляващо поземлен имот с идентификатор 63427.296.1, стар идентификатор:406000100, трайно предназначение на територията: Горска, при съседи: 63427.304.53, 63427.304.57, 63427.296.109, 63427.296.2 и с Решение № 145/21.10.2009г. по гр. д. № 2769/2008 г. на РРС е обявен за окончателен разделителният протокол за подялба на допуснатите до делба имоти- в дял I , разпределен чрез жребий за съделителката П.К.А., е поставена Широколистна гора в м. с площ 1 583 кв.м, имот с проектен идентификатор 63427.296.113, категория 6, представляваща новообразуван имот, получен от делба на поземлен имот с идентификатор 63427.296.1, стар идентификатор 406000100, трайно предназначение на територията: Горска, при съседи: 63427.304.53, Дял II; 63427.296.109 и 63427.296.2. В дял II, разпределен за съделителката В.К.В., е поставена Широколистна гора в м. Чифлика, с площ 1 583 кв.м, имот с проектен идентификатор 63427.296.114, категория 6, представляваща новообразуван имот, получен от делба на поземлен имот с идентификатор 63427.296.1, стар идентификатор 406000100, трайно предназначение на територията: Горска, при съседи: Дял I; 63427.304.53, Дял III и 63427.296.109. ,след което с НА за дарение на недвижим имот №89/13.05.2011г., рег. № 992, д. №49/2011г. по описа на нотариус С. К., с район на действие РРС , В.К.В. дарява на сина си Д.М.К.- четвъртия ищец / поземлен имот – широколистна гора, в землището на [населено място], м., с идентификатор 63427.296.114 / стар 63427.296.1 /, с площ 1 583 кв.м.,а видно от Удостоверение за наследници от 06.03.2015 г. на Община - Русе П.К.А. е починала на 09.11.2009г. и е оставила за свои наследници по закон първите трима ищци – А.И.А. - съпруг, В.А.Р. и И.А.А.- нейни деца.Във връзка с това,съдът е отбелязъл,че на ищците е реституиран терен, върху част от който се намира една от построени общо 11 на брой сгради от център „ Подрастващи родители“, понастоящем собственост на ответника и е безспорно установено е, видно от АДС № 8890 от 18.05.1990г., че към момента на постановяване на Решение №784/30.06.2000г. на ОбСЗГ – Русе, сградите, вкл. и масивната постройка – пилчарник, с площ от 1 200 кв.м, част от която попада в реституирания терен, вече са били изградени, и това е станало докато имотът е бил държавна собственост - през 1982 г. и 1983г. Съдът е приел,че това се явява пречка, съгласно чл.6 ал.1 т.4 от ЗВСВГЗГФ, за реституция в стари реални граници, тъй като сградата е построена в имот, част от горския фонд, предоставен на търговско дружество с държавно участие за осъществяване предмета му на дейност,като не е приел по заключението на вещото лице, че поради това, че не му били представени строителни книжа, инвестиционни проекти и строителни разрешения за общо 11 бр. сгради, съгласно чл.225 (2) от ЗУТ сградите следва да се считат за незаконни,тъй като от обстоятелството, че са построени от Държавата в терен, който е бил към този момент държавна собственост, следва, съгласно чл. 92 от ЗС, че Държавата е придобила и собствеността върху постройките, включително и върху тази в реституирания имот.Освен това съдът е посочил,че Решението на ОбСЗГ – Русе е непротивопоставимо на ответника като приобретател на имота, тъй като той, съответно предишният собственик, не е участвал в административното производство по издаването на този акт,поради което е следвало първоинстанционният съд, в рамките на разглежданото от него дело, да извърши косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК, на законосъобразността на Решението на ОбСЗГ – Русе,като след осъществяването на такъв контрол е констатирал, че Решение №784/30.06.2000г. на ОбСЗГ – Русе, с което на наследниците на К.И.Б. е възстановено правото на собственост върху процесния имот, собственост на ответника, в който е изградена и част от 1 бр. сграда, е материално незаконосъобразно.Съдът,след като се е позовал на приетото с ТР №6/2006г. по т.д. № 6/2005г. на ОСГТК на ВКС, т.4, в настоящото гражданско производство със страни – ищците, чиито праводатели са наследниците на К.И.Б., и ответника „ БИСЕР ОЛИВА – 99“ АД, чиито праводател не е имал възможност по закон да участва и не е участвал в административното производство по постановяване на горепосочения административен акт,е посочил,че може да се осъществи инцидентен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт и при констатация, че той е нищожен и незаконосъобразен, да не го зачете,поради което е стигнал до извода,че ищците не са собственици на терена, върху който е изградена част от 1 бр.сграда – масивна постройка – пилчарник, с обща площ от 1 200 кв.м, собственост и изградена върху терен на ответника, и не следва да им бъде предадено владението, съответно на първите трима ищци - на поземлен имот с идентификатор № 63427.296.113, с площ от 657 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.113 и ПИ 63427.304.53, а на четвъртия ответник – на поземлен имот с идентификатор 63427.296.114, с площ от 716 кв.м, заключена между телената ограда и границата на ПИ 63427.296.114 и ПИ 63427.304.53.

Наред с това, съдът е приел,че е налице произнасяне на районния съд по непредявен иск – ответникът е осъден да премахне изградената в ПИ 63427.296.113 и в ПИ 63427.296.114 телена ограда на бетонни колове на бетонова основа, масивна стопанска постройка - пилчарник с площ 1200 кв.м, и обслужващата я инфраструктура, при претенция от страна на ищците да се премахнат само сграда, прилежаща и инфраструктура и ограда, изградени в имотите на ищците,поради което е обезсилил в тази част първоинстанционното решение, като недопустимо.

По жалбата на А.И.А.,В.А.Р. и И.А.А.:

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и ал.2 от ГПК.

В точка първо римско от изложението си,касаторите посочват,че въззивното решение е вероятно недопустимо,като постановено срещу ненадлежна страна,според тях основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.2 ГПК.В тази връзка се излагат доводи,че по време на производството пред въззивната инстанция е настъпило преобразуване на търговското дружество-въззивник ,чрез отделяне на новоучредено търговско дружество-съгласно Протокол на Общо събрание на АД”Б.О-98” от 08.08.2017г. е видно, че е взето решение за преобразуване на дружеството чрез отделяне,в резултат на това е учредено „Екуити инвест-1”АД,приет е нов устав и е променено името на дружеството от „Б.О-98” на „Градус-98”,която промяна е вписана на Агенцията по вписванията на 06.09.2017г.,като обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества е имуществото на търговското дружество.Касаторите считат,че въззивният съд е следвало да извърши проверка в търговския регистър и въз основа на вписаните данни да конституира правилно страните в процеса,като не е сторил това е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.

Тези твърдения и доводи на касаторите са неоснователни и не могат да обосноват наличие на посочената от тях хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Съгласно разпоредбата на член 262 в ТЗ-при отделяне на част от имуществото на едно търговско дружество/преобразуващо се дружество/ преминава към едно или няколко дружества,които стават негови правоприемници за тази част от имуществото,а преобразуващото дружество не се прекратява.Следователно, към момента на приключване на устните състезания по делото и постановяване на въззивното решение дружеството-въззивник/ответник по иска/ е съществувало,като правосубектно такова,още повече,че тези нови доказателства се отнасят до процесуалното представителство на ответното дружество.

В следващата част от изложението си/точка второ римско/,касаторите формулират правен въпрос относно извършения от въззивния съд за пръв път в производството косвен съдебен контрол върху представения пред първата инстанция административен акт-решение на ОСЗГ и дали в тази връзка е необходимо да се вземе становището на страните,да им се даде възможност да посочат доказателства и да се разпредели доказателствената тежест,който въпрос според тях е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС- Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Изложени са доводи,че въззивният съд е следвало да даде указания на страните за разпределяне на доказатествената тежест ,като не е включил в доклад изявления относно правното значение на това решение за спора,и е предприел действия на косвен съдебен контрол спрямо последното.

В случая обаче,предприетите действия от въззивния съд не са противоречие с т.2 на горепосоченото тълкувателно решение,тъй като,видно от изложеното във въззивната жалба, не са налице обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.Предприетите от съда действия за упражняване на косвен съдебен контрол върху решение на ОСЗГ,е във връзка с оплакването,изложено във въззивната жалба,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника,че правото на собственост на праводателите на ищците е било неправилно възстановено по реда на ЗВСГЗГФ по причина,че е била налице пречка,предвидена в закона за реституиране на процесния терен.Именно по повод на тези оплаквания е и приложения косвен съдебен контрол спрямо постановения административен акт.

В точка трето римско от изложението се посочва въпрос за пределите на служебното начало,неговата граница с диспозитивното начало,като доводите на касатора отново са свързани с извършения от съда косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ-Русе,който въпрос е продължение на посоченото в предидушия правен въпрос на касаторите и не е налице,както вече бе посочено по-горе,произнасяне от съда па искане ,което не е заявено или е различно от заявеното,както се твърди от касаторите.

В останалата част от изложението си,касаторите формулират правни въпроси-за правните способи и надлежни доказателствени средства относно определяне идентичността на процесния имот,за възможността съдът за обосновава изводите си на доказателства,които не са представени по делото и не са приети по надлежния ред,както и за правното съдържание на посочения израз в чл.6,т.4 от ЗВСГЗГФ”предоставени на търговски дружества,с държавно участие”/за последното се твърди наличие на т.3 на член 280 ал.1 ГПК./

Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното делото.

Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,тези посочени от касаторите правни въпроси са неотносими към същите,защото не обуславят правните му изводи по делото.Още повече,че за някои от тях,визираните хипотези /за доказателствата по делото/ не са налице по делото.

С оглед изложеното липсват сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По жалбата на Д.М.К.:

В изложението си по член 284 ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно предвиденото в член 280,ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед съдържанието на това изложение,същото е напълно идентично с изложението на горепосочените касатори А. А.,В. Р. и И. А., по първата касационна жалба срещу обжалваното въззивно решение,формулирани са същите правни въпроси,със същите доводи и позовавания на съдебна практика на ВКС.

Касационният съд намира,че не следва да се преповтаря отново изложеното по-горе,във връзка с първата касационна жалба по поставените правни въпроси,по които както вече бе посочено, не са налице твърдяните от касатора хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,нито пък за неговата вероятна недопустимост.

На ответника по касационните жалба „ГРАДУС-98”АД/„БИСЕР ОЛИВА 98”АД/,гр.С.З следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото производство:с приложения отговор по първата касационна жалба в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №0163957 от 27.02.2018г.,и с отговора на втората касационна жалба в размер на 500 лева,представляващо адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №0163958/24.02.2018г.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №481/10.11.2017г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№606/2017г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА А.И.А.,В.А.Р. и И.А.А. да заплатят на „ГРАДУС-98”АД/ „Б.О 98”/,гр.С.З сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

ОСЪЖДА Д.М.К. да заплати на „ГРАДУС-98”АД/ „Б.О 98”АД,/гр.С.З сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: