О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 8София, 04.01.2019 година

Върховен касационен съд на Р.Б, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К.Е ч. т. д. № 3003/2018 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.Г.Х., чрез особения му представител адвокат В. Н., срещу постановеното от Великотърновски апелативен съд протоколно определение от 17.10.2018 г. за спиране на производството по в. т. д. № 275/2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно с твърдението, че спорът, посочен като преюдициален, няма характер на такъв; липсва изрично отправено искане за спиране на производството, а освен това искането е основано на доказателства, които освен, че не са представени своевременно, не доказват и висящността към настоящия момент на т. д. № 1580/2017 г. на СГС, с оглед на което е постановено спирането.

Ответникът по частната жалба – „Корпоративна търговска банка” АД /н./, [гр. София] – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 22.11.2018 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да постанови спиране на производството по в. т. д. № 275/2018 г., въззивният съд, съобразявайки направеното от ответника „Н.П” ЕООД възражение за извършено прихващане в размер на исковата сума с прехвърлено вземане по договор за цесия, сключен между двамата ответници, е преценил, че с оглед валидността на този договор, образуваното пред Софийски градски съд т.д. № 1580/2017 г. с предмет иск по чл. 59 З. е в условие на преюдициалност по отношение на висящото пред него производство.

Определението е правилно.

Производството по т. д. № 107/2016 г. на Ловешки окръжен съд, постановеното по което решение е предмет на въззивно обжалване по в. т. д. № 275/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, е образувано по предявен от „Корпоративна търговска банка” АД /н./ срещу К.Г.Х. и Н.П” ЕООД иск с правно основание чл. 694 ТЗ за несъществуване на прието вземане на К.Г.Х. към „Н.П” ЕООД /н./ за сумата 567 774.18 лв., представляваща цена по договор за цесия от 05.11.2014 г.

От представените по делото доказателства – искова молба вх. № 54145 от 24.04.2017 г. и разпечатка от деловодната система на СГС – се установява, че пред същия съд е образувано и висящо т. д. № 1580/2017г., част от предмета на който са предявени от „Корпоративна търговска банка” АД /н./ срещу Н.П” ЕООД /н./ евентуални искове по чл. 3 и 59 З. за прогласяване за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на банката извършеното прихващане с придобитото от дружеството вземане по договор за цесия от 05.11.2014 г., сключен с К.Г.Х..

Видно от посочения договор за цесия, в чл. 12 на същия страните са уговорили, че при уважаване с влязло в сила решение на иск за недействителност на извършеното с него прехвърляне на вземането или на извършеното прихващане с това вземане, включително и относителна недействителност, договорът за цесия се прекратява с обратно действие, т. е. страните дължат незабавно връщане на получените престации.

С оглед на посочените данни, настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че е налице връзка на преюдициалност между производството по настоящото дело и производството по т. д. № 1580/2017 г. на СГС. Доколкото съществуването на вземането за цената по процесния договор за цесия, което е предмет на производството по настоящото дело, е обусловено от действителността на самата цесия, която е предмет на т. д. № 1580/2017 г. на СГС, то преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обоснована и правилна. В случай, че договорът за цесия бъде прогласен за недействителен с влязло в сила решение и предвид изричната уговорка в чл. 12, ал. 3 от същия, отпада и задължението на цесионера за заплащане на уговорената цена на прехвърленото вземане. Ето защо, изходът на т. д. № 1580/2017 г. е от значение за правилното решаване на настоящия спор.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за преклудиране на представените доказателства във връзка с образуваното т. д. № 1580/2017 г. и за произнасяне на съда без да е налице изрично искане за спиране на производството по делото. По отношение представянето на доказателства за наличие на основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229 ГПК е неприложима преклузията за представяне на доказателства, установена в чл. 131 и чл. 143 ГПК, тъй като тези доказателства не касаят предмета на самия спор. Освен това, независимо дали е отправено изрично искане от страна по делото, при наличие на данни за висящ процес, решението по който ще е от значение за правилното решаване на спора, съдът е длъжен да постанови спирането и служебно.

Не може да бъде споделено и становището в частната жалба за липса на доказателства, че производството по т. д. № 1580/2017 г. на СГС продължава да е висящо. Положителният факт на прекратяване на същото е в доказателствена тежест на страната, която го твърди. И доколкото частният жалбоподател не е ангажирал такива доказателства, нито поддържа подобно твърдение, оплакването му в тази насока е неоснователно.

Поради изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.10.2018 г. за спиране на производството по в. т. д. № 275/2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: