О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9

[населено място], 04.01.2019г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№3099/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Пикадили“ЕАД срещу определение №585/30.10.2018г.,постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия,второ отделение по ч.т.д.№2096/18г.,с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №1444/08.05.2018г. по ч.гр.д.№1461/18г. по описа на Софийски апелативен съд,с което след отмяна на определение от 21.02.2017г. по т.д.№15/15г. на ОС Враца е уважена молбата на „Виста 70“ЕООД по чл.629 ал.4 ТЗ. В частната жалба е оспорена правилността на преграждащото определение на ВКС.Излагат се доводи,че съставът е бил задължен да се произнесе по частната касационна жалба,тъй като определението на апелативния съд е недопустимо, както и,че същото попада в категорията съдебни актове,посочен в т.2 на чл.274 ал.3 ГПК,тъй като прегражда по-нататъшното развитие на друго производство – това по несъстоятелността на „Пикадили“ЕАД.

Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество,е неоснователна.

За да откаже да разгледа по същество частната касационна жалба на „Пикадили“ЕАД срещу определението на апелативния съд, съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,второ отделение се е мотивирал със съображения за процесуалната й недопустимост, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт,извън кръга на предвидените в разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК /ДВ бр.86/17г./. Доколкото с него е уважена молба за присъединяване на кредитор в производството по несъстоятелност,е прието,че това определение не е такова,с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащ развитието на производството съдебен акт, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Посочено е,че тъй като обжалваемостта на съдебния акт е предпоставка за разглеждането на частната касационна жалба, липсва правна възможност касационната инстанция да се произнесе както по оплакванията за незаконосъобразността му,така и по доводите за неговата недопустимост.

Определението е правилно.

Постановеният от Софийски апелативен съд съдебен акт не подлежи на съдебен контрол от Върховен касационен съд,като изложените от предходния състав съображения напълно се споделят и от настоящия. Необжалваемостта му е процесуална пречка за извършването на проверка не само за неговата законосъобразност,но и за допустимостта му,тъй като липсва валидно сезиране на касационната инстанция,в който случай единствено тя дължи произнасяне. Не могат да бъдат извлечени аргументи за противното от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, цитирано от частния жалбоподател, тъй като изложените мотиви към т.1 от него - за служебно задължение на Върховния касационен съд да допусне до разглеждане недопустимия съдебен акт, визират единствено случаите,в които той е надлежно сезиран с редовна и допустима касационна жалба. Неоснователен е и другият довод на частния жалбоподател – че актът на Софийски апелативен съд попада в категорията съдебни актове по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Смисълът на посочената разпоредба е разтълкуван в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСГТК на ВКС,според чиито мотиви определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, тъй като разрешават самостоятелно материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство /напр. постановените в заповедното производство определения и разпореждания, определението за разноски и др./. Не са такива определенията,които имат несамостоятелен характер и са функционално свързани с движението на исковото производство, каквото е и определението по чл.629 ал.4 ТЗ. Поради това не може да бъде споделен извод за приложимост към случая на разпоредбата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

Определението,постановено от състава на Върховен касационен съд,Търговска колегия, второ отделение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №585/30.10.2018г.,постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия,второ отделение по ч.т.д.№2096/18г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи