О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4

София, 04.01.2019 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С ЧЛЕНОВЕ: С.К

Г.Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С.К

частно гражданско дело № 4185 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение №2669, постановено на 20.08.2018г. по в.ч.гр.д.№2473/2018г. седми тричленен състав на ГО на Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба от 26.02.2018г., подадена от М.А.Г., А.А.Г., „Н.О Къмпани“ ООД срещу определение №73/05.02.2018г., постановено по гр.д.№596/2016г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната подадената от тях срещу ЗПАД „ДЗИ“-гр.София искова молба и производството по делото е прекратенто.

Определението е обжалвано от М.А.Г., А.А.Г. и „Н.О Къмпани“ ООД с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че с уточнителни молби са посочили и уточнили претенциите на всеки един от тях, поради което неправилно въззивният съд е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания не са изпълнени в срок. Излагат съображения, че с исковата молба се претендират определени идеални части от общата част, които в хода на процеса могат да бъдат променяни, а и с окончателния съдебен акт съдът може да приеме за установени части, различни от първоначалните. Поддържат, че са уточнили адресите си за призоваване, представителството на М.А.Г. по отношение на А.А.Г., представили са доказателства за актуалната регистрация на „Н.О Къмпани“ ООД, притежаваната от наследодателя И. П. част от капитала на ЧКВЗД, както и че претенцията на ищците-физически лица е за върху тази 1/9538 част, както и че претенцията им е такава, както е уточнено в исковата молба /чл.2/ с изменението от 21.11.1997г. на ЗВСОНИ и е претенция по реституция и наследство. Излагат също съображения, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като ответникът е с адрес [населено място], [улица].

Поддържат, че в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като въпроси, относими към поддържаното основание за допускане на касационно обжалване сочат относимите към освобождаване от заплащане на дължима държавна такса с приложени безспорни доказателства /декларация по чл.83, ал.2 ГПК/, противоречие с решения на СЕС /без да посочват такива/, както и очевидна неправилност. Позовават се и на правото на всеки един от съсобствениците на недвижим имот да завежда ревандикационен иск за собственост. Поддържат, че са изпълнили задължението си да посочат спорното право, като считат, че размерът на дяловете на всеки един от тях подлежи на доказване в процеса, поради което считат, че не може да бъде елемент от редовността на исковата молба и съдът не е длъжен служебно да следи за това.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано през 2009г. по гр.д.№17540/2009г. по описа на Софийски районен съд по предявени от М.А.Г., А.А.Г. и „Н.О Къмпани“ ООД срещу ЗПАД „ДЗИ“ АД искове за признаване право на собственост и предаване владението върху идеални части от административна сграда, находяща се в [населено място] на [улица] [улица] като с протоколно определение от 12.10.2011г. е допуснато изменение на предявените искове с оглед съдържащото се в молба от 11.10.2011г. искане, а именно за признаване право на собственост и предаване владението на всяко едно от предявилите иска физически лица по от 120/9538 ид.части от сградата и 3% от тази претенция за „Н.О Къмпани“ ООД и при съобразяване на установените в ГПК правила за родовата подсъдност делото е изпратено на СГС за разглеждане.

След отводи на съдиите от СГС и Пернишки ОС по реда на чл.23, ал.3 ГПК с определение №4177/15.12.2016г. по ч.гр.д№4608/2016г. Софийският апелативен съд е определил Окръжен съд-Кюстендил за компетентен да разгледа исковете на М.А.Г., А.А.Г. и „Н.О Къмпани“ ООД.

С разпореждане №183 от 13.02.2017г. на Окръжен съд-Кюстендил производството по гр.д.№596/2016г. е оставено без движение, като на предявилите иска лица са дадени указания да представят скици и/или схеми на всички имоти, предмет на исковата претенция; да формулират с писмена молба с препис за ответника ясен петитум, от който да е видно кой ищец какви права желае да се установи, че притежава и какви права желае да ревандикира; ищецът „Н.О Къмпани“ ООД да представи документ за доплатена държавна такса в размер на 1738.55лв. с оглед допуснатото от съда изменение на иска.

След така постановеното разпореждане ищците са поискали продължаване на дадения от съда срок, издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скици или схеми на всички процесни имоти, подали са частна жалба срещу разпореждането, както и няколко молби с различно съдържание и искания: В молба от 08.03.2017г. е посочено, че всяко едно от физическите лица-ищци претендира признаване право на собственост и осъждане на ответника да предаде по ид.част от 1/9538 идеални части от имота, а дружеството „Н.О Къмпани“ООД претендира признаване право на собственост и предаване владението на 1/1000 ид.част от съответните три процента от от 1/9538 ид.части от сградата и земята. С друга молба от същата дата пък ищците са заявили, че правят изменение на исковата претенция като я намаляват на 1/1000 от претендираното право.

След продължаване на срока за отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба и след издаване на поисканите съдебни удостоверения, съобразявайки и постъпилите междувременно молби, съдържащи различни от първоначално заявените искания, съдът с определение от 07.08.2017г. е указал изрично на предявилите исковете лица, че правата, които всяко едно от тях твърди, че притежава и иска да ревандикира следва да бъдат обозначени в цифров вид, в идеални части в абсолютна стойност, като е посочил и последицата от неизпълнението на указанията, а именно, че при неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба в дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съобщението с указанията е получено от всички ищци на 28.08.2017г., като продълженият от съда срок за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 27.10.2017г. След като е констатирал, че дадените от него указания не са били изпълнени, с определение №73/05.02.2018г. Четвърти състав на Окръжен съд-Кюстендил е върнал подадената от М.А.Г., А.А.Г. и „Н.О Къмпани“ ООД искова молба и е прекратил производството по гр.д.№596/2016г.

При тези данни в обжалваното определение въззивният съд е приел, че съдът е приел, че исковата молба следва да бъде върната и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като ищците не са изпълнили дадените от съда указания да уточнят размера на идеалните части от правото на собственост, които претендират и искат да ревандикират.

Прието е, че направените от ищците уточнения с молби по делото са неясни, неточни, несочещи на конкретна идеална част, а под условия, че се претендира идеална част от друга идеална част, която следва да бъде намалена с процент, на която се прави изменение и на размера и като краен резултат липсва уточнение на конкретни цифри на претендираните идеални части.

Изложени са съображения, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовностите на исковата молба са правилни, тъй като при предявен по реда на чл.108 ЗС иск е необходимо да се извърши индивидуализация на недвижимите имоти, да се уточни за каква идеална част се предявяват исковите претенции, като е посочено, че недвижим имот в границите на населено място с одобрена кадастрална карта се индивидуализира по административен адрес, идентификатор по кадастрална карта, площ и съседи. Изрично е посочено също така, че отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита както на ищеца, така и на ответника в производството.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на трайната и непротиворечива практика на съдилищата, вкл. на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС, според която когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота / решение № 74/22.03.2013 г. по гр.д. № 757/2012 г., Първо ГО на ВКС; решение № 92/3.07.2014 г. по гр.д. № 1001/2014 г., Второ ГО на ВКС; решение №70/14.06.2018г. по гр.д.№2741/2017г., Второ ГО на ВКС/. При неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет /решение №139/14.03.2018г. по гр.д.№456/2017г., Второ ГО на ВКС/. Поради това следва да се приеме, че досежно констатираната от първоинстанционния съд нередовност на петитума на исковата молба и изложените от въззивния съд съображения в тази насока не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставените от касаторите въпроси, свързани с искане за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса при приложени безспорни доказателства /декларация по чл.83, ал.2 ГПК/ - подобно искане не е било предмет на разглеждане в обжалваното определение.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /противоречие с актове на СЕС/, доколкото по делото се търси защита на вещно право /право на собственост върху идеална част от находящ се на територията на Р.Б недвижим имот/, която защита според правилата на Регламент 1215/2012г. и предхождащия го Регламент 44/2001г. е изцяло в правомощията на националния съд.

Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като в обжалваното определение съдът не е отрекъл правото на всеки един от съсобствениците на недвижим имот да завежда ревандикационен иск за собственост. Претенцията принципно е приета за допустима, но за неотговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК досежно надлежното индивидуализиране на спорното право в петутима на исковата молба с оглед многобройните уточнения и изменения, които предявилите иска лица са правили по делото.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, касаещ компетентния по правилата на местната подсъдност съд, тъй като в настоящия случай компетентният съд е определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2669, постановено на 20.08.2018г. по в.ч.гр.д.№2473/2018г. от Софийски апелативен съд по подадената от М.А.Г., А.А.Г. и „Н.О Къмпани“ ООД частна касационна жалба.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: