О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№130

[населено място], 15.03.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2623 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от адв.М. Г., пълномощник на И.П.Н., срещу определение № 15704/04.07.2018г. по в.гр.д. № 16469/2017г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх.№82879/14.06.2018г. за изменение на решение от 30.05.2018г. по в.гр.д. № 16469/2017г. на Софийски градски съд, като се присъди на адв.Щ. Щ. възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗА.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 вр.чл.248, ал.3 ГПК.

Установява се, че И. Н., представляван от адв.Щ., е подал искова молба срещу застрахователното дружество за присъждане на сумата от 20 000лв. на осн.чл.226, ал.1 КЗ отм. , С решение № 98529/21.04.2017г. по гр.д. № 23026/2016г. на СРС искът е уважен за сумата от 10 000лв. и отхвърлен за разликата над 10 000лв. до 20 000лв. Първоинстанционото решение е било обжалвано изцяло- с въззивна жалба от АД в осъдителната част за 10 000лв. и с насрещна въззивна жалба от И. Н. в отхвърлителната част за 10 000лв. С решение № 3423/30.05.2018г. по в.гр.д. № 16469/2017г. на СГС решението на СРС е било потвърдено изцяло.

Между ищеца Н. и адв.Щ. е бил сключен договор за правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, а с пълномощно от 29.03.2016г. процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. В последствие адв.Щ. е преупълномощил с дадените му от И. Н. права адв.М. Г., която е подала като пълномощник на ищеца отговор на въззивна жалба на ЗД „Б. И“АД, явила се е в откритото съдебно заседание пред СГС и е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА с представяне на списък за разноските.

При така установеното от фактическа страна неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, тъй като само адв.Г. е представлявала И. Н. пред въззивния съд, не и адв.Щ., а между нея и страната не е бил сключен договор за правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и че адв. Г. не е пълномощник на адв.Щ., за да прави искане в негова полза по чл.38 ЗА.

В случая видно от договора за правна помощ и пълномощното, с което е упълномощен адв.Щ., предоставените му права да представлява ищеца в процеса не са ограничени за определена инстанция, а са за всички инстанции до окончателното приключване на делото, като упълномощителят е дал съгласие адв. Щ. да преупълномощава и други адвокати с правата по пълномощното. Следователно преупълномощаването на адв.Г., с изрично посочване в пълномощното „съгласно договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 29.03.2016г.“ е в обема на учредената на адв.Щ. представителна власт и при спазване на условията по чл.25, ал.4 ЗА. Извършените от адв.Г. действия по процесуално представителство на И. Н. пред въззивния съд представляват изпълнение на поетите от адв.Щ. задължения за оказване на правна защита и съдействие на страната съгласно договора от 29.03.2016г. Следователно с оглед изхода от спора по въззивната жалба на ЗД“Б. И“АД на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА възниква право насрещната страна по спора да му заплати възнаграждение за въззивна инстанция в размер, определен от съда, което искане е своевременно заявено пред СГС.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК се явява основателна за сумата от 565 лв., представляваща половината от определеното възнаграждение съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като процесуалното представителство на адв.Г. пред СГС се е осъществило и по въззивната жалба на самия ищец /срещу отхвърлителната част за сумата от 10 000лв. на решението на СРС/, т.е. по спор с материален интерес в размер на 20 000лв., за която сума е бил предявен искът на И. Н.. С въззивното решение обжалваната от ищеца отхвърлителна част от решението на СРС е била потвърдена.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №15704/04.07.2018г. по в.гр.д. № 16469/2017г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №3423/30.05.2018г. по в.гр.д. № 16469/2017г. на СГС в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на адв.Щ. Щ. – АК-Хасково, на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата от 565 лв. /петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: