№45

[населено място],15.03.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 945 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Подадена е молба от „Монтажинженеринг“АД, чрез адв.П. за допълване, евент. за изменение на определение № 468/29.10.2018г. по т.д. № 945/2018г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.

В молбата се излага, че страната е депозирала доказателства за извършени пред касационната жалба разноски - договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за изплатен адвокатски хонорар. Счита, че представянето на доказателства за сторени разноски не е органичено със срока на заседанието по чл.288 ГПК. Иска допълване, евент. изменение на определението по чл.288 ГПК с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ в писмения си отговор оспорва основателността на молбата.

ВКС констатира следното:

Производството по т.д.№ 945/2018г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” срещу решение № 2165/23.10.2017 г. по гр.д. № 3425/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 584/27.03.2017 г. по т.д. № 1164/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 9 състав, касаторът е осъден да заплати на „Монтажинженеринг”АД на основание чл.59 ЗЗД сумата от 332 347,65 лв., получена като обезщетение за неизпъление на договор за услуга № 224/03.03.2006 г. за обект „Резервоари № 101, № 102 и № 103 с вместимост 5 000 куб.м., резервоар № 02 с вместимост 50 000 куб.м. и обслужващите ги тръбопроводи в ПЛ Сливен” във връзка с усвоена банкова гаранция № 60/2006 г., дадена като обезпечение на задължението за добро изпълнение в полза на касатора за сумата от 1 295 101 лв., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (04.03.2013 г.), мораторна лихва върху същата сума в размер на 63 050,01 лв., дължима за периода 03.05.2011 г. – 04.03.2013 г., както и сумите от 19 233 лв. и 22 200 лв., представляващи разноски за двете инстанции и по касационна жалба от „Монтажинженеринг” АД, [населено място], чрез процесуалния представител адв.И. С., срещу решение № 2165/23.10.2017 г. по гр.д. № 3425/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която е потвърдено решение № 584/27.03.2017 г. по т.д. № 1164/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 9 състав в частта за отхвърляне на иска на касатора против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” на основание чл.59 ЗЗД за разликата над 332 347,65 лв. до предявения размер от 664 695,30 лв., както и за разликата над 63 050,01 лв. до предявения размер от 126 100,45 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 03.05.2011 г. – 04.03.2013 г.

Производството по делото е приключило с определение № 468/29.10.2018г. по т.д. № 945/2018г. на ВКС, I т.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС по двете касационни жалби. Следователно по подадената от „Монтажинженеринг“АД касационна жалба с оглед изхода от спора пред ВКС разноски не се дължат на касатора. По отношение на осъществената защита във връзка с касационната жалба на насрещната страна, настоящият състав на ВКС намира следното:

По касационното дело в писмения отговор, подаден от настоящия молител и в неговата касационна жалба са били направени искания за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Към цитираните писмен отговор и касационна жалба са били приложени: пълномощно от „Монтажинженеринг“АД за упълномощаване на адв.С. и адв.П. за процесуално представителство пред ВКС по спора по т.д. № 3425/2017г. на САС, респ.т.д. № 1164/2013г. на СГС; договор за правна защита и съдействие от 15.12.2017г., в който АД и адв.С. са уговорили възнаграждение в размер на 22 651,10лв. с вкл. ДДС за осъществяваната защита по писмен отговор, по касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, като изрично страните са договорили начин на извършване на плащането – по банков път.

Горепосочените доказателства са били описани като приложение в писмения отговор и в касационната жалба на страната. Последната не е представила в нито един момент по делото доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, като платежно нареждане не е било и описано като приложение нито в цитираните отговор и касационна жалба, нито в допълнителната молба от 10.10.2018г. и в молбата по чл.248 ГПК. Издадената от адвоката фактура удостоверява вида на извършената услуга и нейната стойност, но не и че възнаграждението е заплатено по начина договорен между дружеството и неговия процесуален представител. Според т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато е договорено заплащане по договор за правна помощ по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Липсата на такива обосновава извод, че разноски не са извършени и те не следва да се присъждат, в който смисъл има произнасяне в мотивите на ВКС в определението по чл.288 ГПК.

Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Монтажинженеринг“АД по чл.248 ГПК за допълване, евентуално за изменение на определение № 468/29.10.2018г. по т.д. № 945/2018г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: