О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

гр. София, 15.03.2019 год.

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито съдебно заседание на 08.03.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х т. д. № 1982/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 581/21.01.2019 г., уточнена с молба с вх. № 1174/06.02.2019 г., подадена от Д.К.Ш., чрез процесуален пълномощник, за допълване на решение № 277/11.01.2019 г. по т. д. № 1982/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските.

Насрещната страна – „Застрахователна компания Л. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], гр. София, не изразява становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.

С постановеното по делото решение е отменено обжалваното въззивно решение № 336 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 4604/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в допуснатата до касационно обжалване част, като застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д.К.Ш. 56 000 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2013 г. до пълното й изплащане. С решението съставът на ВКС не се е произнесъл относно отговорността за разноските в касационното производство, съобразно искането, обективирано в касационната жалба и в зависимост от приетия нов размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК, само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане, като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение.

В случая предпоставките за присъждане на разноски са доказани. В о.с.з., проведено на 19.09.2018 г., е представен списък по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие от 06.08.2018 г., сключен между касатора и пълномощника му - адв. К., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 812 лв. с ДДС за оказване на правна защита и съдействие във връзка с касационното обжалване на въззивното решение, с направено отбелязване в договора, че уговореното възнаграждение е платено в брой, както и удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС.

При тези обстоятелства, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че постановеното решение по чл. 290 ГПК следва да бъде допълнено в частта за разноските в искания от страната смисъл, поради което и

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 277/11.01.2019 г. по т. д. № 1982/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], гр. София, да заплати на Д.К.Ш., ЕГН: [ЕГН] от гр.Благоевград сумата 4 812 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: