О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

София,15.03.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията П. С ч. гр. дело № 416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Супереко“ ООД, гр.Благоевград срещу определение № 4871 от 30.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 818/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7539 от 1.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1004/2017 г. на Благоевградския районен съд.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника „Хот сън – 2017“ ЕООД, гр.Благоевград, в който изразява становище, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, респ. за неоснователност на частната касационна жалба като претендира разноски, а ответникът Н.С.Д. не е взел становище по жалбата.

В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателят е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: Може ли правният интерес при отрицателния установителен иск да се породи от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, различно от спорното право на собственост, чието съществуване би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. Твърди се, че в обжалваното въззивно определение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и практиката на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.

С обжалваното определение е потвърдено определение № 7539 от 1.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1004/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което по реда на чл. 130 ГПК съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото като е приел, че предявените в условията на субективно съединение от частния жалбоподател срещу „Хот сън – 2017“ ЕООД и Н.С.Д. отрицателни установителни искове за собственост са недопустими, поради липса на положителната процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а имено на правен интерес за водене на исковете.

В случая в обстоятелствената част на исковата молба, жалбоподателят е изложил твърдения, че на основание договор за наем с „Полена“ ЕООД държи двуетажна масивна сграда, с обща застроена площ от 646 кв.м., построена в УПИ ****, кв.23 по плана на [населено място]. Собственикът на имота е учредил в полза на жалбоподателя право на строеж за изграждане на пристройка със застроена площ от 25 кв.м. от западната страна на масивната сграда, както и безвъзмездно вещно право на ползване върху 500 кв.м. в западната незастроена част на УПИ **** в кв.23 по плана на [населено място]. През април 2017 г. ответникът„Хот сън – 2017“ ЕООД уведомил с нотариална покана ищеца, че е собственик на трафопост със застроена площ от 9 кв. м., изграден в източната част на УПИ ****, кв. 23 по плана на [населено място], на основание сключен с втория ответник Н.С.Д. договор за покупко-продажба и претендира заплащане на обезщетение за ползването на трафопоста, придружено с предупреждение за изключване на ел. захранването на стопанисвания от дружеството ищец, обект. Ищецът е изложил подробни доводи за липсата на правото на собственост върху процесния трафопост в патримониума на ответниците и е поискал да се признае за установено, че същите не са собственици на трафопоста. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че ищецът не твърди да притежава самостоятелно право, което да се оспорва от ответниците, нито при уважаване на исковете би имал възможност да придобие такова право, както и че не се търси защита на фактическо състояние, поради което за него липсва правен интерес от предявяване на субективно съединените отрицателени установителени искове спрямо ответниците, предвид задължителните указания на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е оставил същите без разглеждане като недопустими и е прекратил производството по делото. Посочено е, че жалбоподателят не оспорва твърдения от него факт, че не владее, а държи двуетажната масивна сграда – цех за безалкохолни напитки, която е пристроил с бетонов фундамент от 25 кв.м.част в УПИ **** на облигационно основание – договор за наем с трето за спора лице, а на основание договор за учредено право на ползване ползва 500 кв. м., находящи се от западната част на имота. В исковата молба липсват твърдения, нито се ангажират доказателства в насока жалбоподателят да е носител на друго вещно право, освен ограниченото право на ползване на 500 кв.м. от западната част на имота, нито да е налице възможност да придобие такова право по отношение на процесния трафопост, който се намира в източната част на същия имот, ако отрече правата на ответниците. В договора за учредяване безвъзмездно право на ползване в полза на ищеца не се сочи, че такова се учредява и за намиращия се в имота трафопост. Не се твърди ищецът да притежава самостоятелни права по отношение на процесния трафопост, които да се оспорват от ответниците, нито се заявяват такива права, нито се иска защита на фактическо състояние, тъй като наемателят е държател, а не владелец на имота. Липсват твърдения ответниците да оспорват правата на ищеца – правото да държи сградата и пристройката на основание договор за наем и да ползва терена на основание учреденото ограничено вещно право на ползване около тях.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК.

В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото при така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи мотиви, формулираният от касатора правен въпрос не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е разрешен от въззивният съд изцяло в съответствие със задължителните указания на ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай ищецът не твърди да притежава право на собственост или друго ограничено вещно право върху процесния трафопост, а по отношение на твърдението му за притежаване на ограничено вещно право на ползване върху 500 кв. м., находящи се от западната част на УПИ **** не са изложени твърдения за претенции на ответните страни спрямо този имот. Наличието на задължителна практика по поставения въпрос, с която обжалваното въззивно определение е съобразено, обуславя липсата на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че в представеното от касатора решение № 113 по гр.д.№ 5835/14г. на ВКС, I г.о. е възприето същото становище, но същото е постановено при различна от настоящата хипотеза. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 4871 от 30.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 818/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация „Хот сън – 2017“ ЕООД, гр.Благоевград направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4871 от 30.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 818/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.

О с ъ ж д а „Супереко“ ООД, гр.Благоевград да заплати на „Хот сън – 2017“ ЕООД, гр.Благоевград сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Ключови думи
No law branches!