О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

гр. София, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3830/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Перун-91” ООД, гр.Разлог, срещу решение № 3246/03.07.2018г. по гр. д. № 352/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да преиначава свидетелски показания, или да обсъжда избирателно само части от тях като игнорира друга част относно релевантни за спора факти; 2.Длъжен ли е съдът да отчете евентуалната заинтересованост на част от свидетелите и длъжен ли е да коментира съдържащите се вътрешни противоречия в показанията им; 3.Правилно лли са кредитирани свидетелски показания съгласно чл.172 ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свидетелите /роднина и праводател на ответниците/; 4.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните; 5.Необходимо ли е за да е налице владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато и площта му да е обработвана; 6.Необходимо ли е при съвладение да са налице двата признака на владението и трябва ли да се упражняват заедно от съвладелците; 7.Необходимо ли е при съвладение, съвладелците да упражняват обща фактическа власт върху вещта и трабва ли това да бъде доказано. Сочат се решения на ВКС.

Ответникът по касационната жалба И.Н.Л.,, с.Б., [община], чрез пълномощник адвокат П. С., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 6457/06.11.2017 г. по гр. д. № 1213/2015 г. на РС- Разлог, с което е отхвърлен искът на „Перун-91” ООД срещу И.Н.Л. и Я.Г.Л. с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот – УПИ ****, кв.14 по плана на [населено място] с площ 740 кв.м. /подробно описан/.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения. Приел, че претенцията на ищеца за собственост върху процесния имот е основана на деривативно основание – приватизация, извършена по реда на чл.17а ЗППДОбП отм. Ищецът е доказал правоприемството с общинско дружество „Перун-91” ЕООД /правоприемник на Промкомбинаот „К. П”- гр.Разлог, в чийто баланс е към 31.03.1991г. е включен процесният имот/, преобразувано през 1992г. в „Перун 91” ООД и договор за приватизационна продажба на дружествени дялове на „Перун -91” ЕООД от 14.06.2000г., сключен между [община] като продавач и „Перун 2000” – купувач. Въззивният съд е обсъдил и възраженията на ответниците, че са собственици на имота на основание договор за покупко-продажба от 15.03.2001г. след проведена тръжна процедура с тайно наддаване на имот – частна общинска собственост, сключен по реда на чл.35,ал.1 ЗОС между [община] и праводателя им, както и на основание 5 годишна придобивна давност. Приел е, че имотът е бил държавна собственост към момента на предоставянето му в оперативно управление на посочения Промкомбинат, включен в баланса му към момента на преобразуването му в общинска фирма, т.е. с факта на преобразуването правото на управление се е трансфорирало в право на собственост. [община] не е била собственик на имота, актуван с АОС с оглед чл.17а ЗППДОбП. Сключеният с общината договор за покупко-продажба с праводателя на ответника -ЕТ”И. Г-Нина”, след проведената тръжна процедура, не е транслирал вещното право на собственост. Оттук и договорът по нот.акт №130/2004г.,с който ответниците са закупили имота от ЕТ”И. Г – Нина” също не е произвел вещноправен ефект. Въззивният съд е приел за основателно въведеното от ответниците при евентуалност правоизключващо възражение за придобивна давност.След обсъждане на свиделеските показания и приетите експертни заключения е достигнал до извод, че осъщественото от ответниците владение до завеждане на иска през 2015г. е за период по-дълъг от 10 години /считано от договора, сключен между ответника И. Л. и ЕТ „И. Г – Нина с нот.акт № 130/2004г./. По оплакванията на дружеството във въззивната жалба е приел, че показанията на свидетелите са последователни и логични, взаимно допълващи се и резултат от непосредствени впечатления. Няма основание да се игнорират показанията на И. Г., преценени по реда на чл.172 ГПК, защото установяват кога имотът е предаден на ответника. Освен това ищцовото дружествоне не е оспорвало доводите на ответниците в тази посока, не е твърдяло, че то, а не ответникът осъществява фактическа власт върху имота, не е ангажирало и доказателства, опровергаващи показанията на разпитаните свидетели.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Поставените въпроси не обосновават прилагане на сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК. Процесуалноправните въпроси, касаещи обсъждането на доказателствата, вкл. свидетелските показания,както и доводите на страните, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената от касатора. В съответствие с нея въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите на страните и е постановил решението си. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е посочил защо кредитира показанията на свидетелите и кои факти приема за доказани, изложил е и собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. След преценка на доказателствата е приел за доказано възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност за период от повече от 10 години. Посоченото от касатора необсъждане на доводите му за липса на представителна власт на пълномощника на ответника и допуснати в тази връзка процесуални нарушения, не може да се прецени като относимо, тъй като страната не разполага с възможност да релевира права на насрещната страна/потвърждаване на действията на пълномощника/, съобразно чл.26,ал.2 ГПК. Поставените въпроси относно владението по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС и тези относно „съвладението” на ответниците, също не могат да се преценят като относими. Неотносими към изводите в обжалваното решение са доводите дали имотът се ползва фактически непрекъснато и дали площта му изцяло е обработвана. ТР №1/2012г., ОСГК, на което се позовава касаторът във връзка със „съвладението” е неотносимо, тъй като касае отношенията между съсобственици по отношение владението на общата вещ и хипотезата на завладяване частите на един съсобственик от друг и придобиването им по давност. В случая ответниците по иска са съпрузи и за основателността на релевирано от тях възражение за придобивна давност е ирелевантно установяването на факта на съвладение върху имота, респ. завладяване частите на единия от другия „съвладелец”. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания, които касаят обосноваността на съдебния акт, но не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК. Така, както са формулирани не могат да се преценят и като доводи по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. За пълнота следва да се посочи, че като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Въпреки изхода на спора и направеното искане от ответника по касация И.Н.Л. на последния не следва да се присъждат разноски за производството по чл. 288 ГПК, тъй като няма доказателства за напарвени такива. Приложената вносна бележка е от 18.09.2017г., касае отговор на жалба по гр.д.№352/2018г., поради което не може да се направи извод, посочената в нея сума е заплатено адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба, подадена срещу въззивното решение на 09.08.2018г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3246/03.07.2018г. по гр. д. № 352/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: