О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр. София, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 580/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А.Т.Т., чрез процесуалния й представител адвокат Г. С., със съдебен адрес [населено място], срещу определение № 1283/17.01.2019 г. по ч. гр. д. № 50/2019 г. на Софийски градски съд. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна и постановяване на заличаване на законната ипотека, вписана с акт № 116/20.06.2008 г. върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ апартамент № 43.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по правните въпроси: следва ли да се счита, че десетгодишният срок по чл. 22 ПВ, във връзка с чл. 172, ал. 1 ЗЗД, спира да тече за периода от поставянето на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, под специален надзор до влизането в сила на разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) в случай, че „КТБ“ АД /н/, не е подновила обезпечението в указания в пар. 5, ал. 3, изр. второ шестмесечен срок; следва ли да се счита, че спирането на срока съгласно разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) е поставено под условие, а именно подновяването на учреденото в полза на „КТБ“ АД /н/ обезпечение в указания в пар. 5, ал. 3, изр. второ шестмесечен срок; еднакво ли се прилага разпоредбата на пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) към погасени и непогасени кредитни задължения. По поставените въпроси се поддържа и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Касаторът твърди, че разпоредбата на пар. 5, ал. 3, изр. първо от ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) следва да се тълкува систематично с изречение второ на същата разпоредба, съгласно която „КТБ“ АД /н/ може да поднови до изтичането на шестмесечен срок от влизане в сила на закона всяко едно обезпечение за нов срок. Спирането на срока по чл. 22 ПВ е поставено под условие, а именно подновяването на обезпечението от страна на банката в предоставения шестмесечен срок. В конкретния случай банката не е подновила ипотеката до 17.09.2019 г., от което следва, че отпада спирането течението на срока като санкция за бездействието на банката. В този смисъл е и особеното мнение, изразено в обжалваното определение.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на А.Т.Т. срещу определение от 13.12.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по молба вх. № 85333/13.12.2018 г. С последното е отказано вписване на молба по чл. 22 от Правилник за вписванията за заличаване на законна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 43 в [населено място], [улица], вписана с акт № 116/20.06.2008 г.

Видно от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на Службата по вписванията изх. № 61826/05.12.2018 г. процесният имот е собственост на А.Т.Т. и И.А.Х., като в периода 20.06.2008 г. – 28.11.2018 г. е вписана законна ипотека вх. рег. № 689926/20.06.2008 г., том 004, 116/2008 г., дв. вх. рег. № 44592/20.06.2008 г. в полза на „КТБ“ АД. Съгласно чл. 22 ПВ когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. От вписването на ипотеката върху имота на 20.06.2008 г. са изминали повече от 10 г. и не е налице подновяване, а Т. като собственик на имота има качеството на заинтересовано лице. Въззивният съд е приел, че следва да вземе предвид и разпоредбата на пар. 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) (обн. ДВ бр. 22/13.03.2018 г.), съгласно която за времето от поставянето на „КТБ“ АД /н/, под специален надзор до изтичането на шестмесечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове. „КТБ“ АД /н/, може да поднови до изтичането на шестмесечния срок от влизане в сила на закона всяко едно обезпечение за нов срок. За периода от 20.06.2014 г. (откогато банката е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ) до 17.09.2018 г. (изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на закона) десетгодишният срок по чл. 22 ПВ, във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД, не е текъл. От 18.09.2018 г. срокът е продължил да тече, като към настоящия момент не са изтекли 10 години.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на доводите на жалбоподателя, приема, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото, поради следното:

Поставените в изложението въпроси за спирането на срока съгласно пар. 5, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) по отношение на учредените в полза на „КТБ“ АД /н/ обезпечения, действието от това спиране и дали то е поставено в зависимост от последващо поведение на банката или е безусловно, са от обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото. На съда е служебно известно отправено от Окръжен съд - Видин от 17.10.2018 г. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със страни по главното производство „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и „Е. П“ АД. С това запитване се търси тълкуване дали пар. 5 ПЗР към ЗИД на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), който с обратна сила преурежда правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ“АД /н/, противоречи на общностното право и на ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, както и може ли държава - членка да преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен кредитор с обратна сила. По тези въпроси е образувано Дело С – 647/18 на Съда на Европейския съюз, същите са от значение за правилното решаване на настоящето производство, поради което по арг. на чл. 631 ГПК, последното следва да бъде спряно до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на СЕС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по ч. гр. д. № 580/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. до приключване на производството по дело С – 647/18 на СЕС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: