О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 182

София, 15.04.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело №3251/2018 година

Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№4098/18.04.2018г.,подадена от С.С.К. и К.Б.К.,чрез адвокат Д.Д.О.,против решение №1549/12.03.2018г. на Софийски градски съд,гражданско отделение ,ІV-Г състав,постановено по в.гр.д.№14561/2016г. по описа на съда, с което се потвърждава решение №10793/11.07.2016г. по гр.д.№60765/2014г. по описа на Софийски районен съд,47 състав в частта се потвърждава Решение №10793 от 11.07.2016 г., на СРС, 47-ми състав, постановено по гр.дело №60765/2014год. в частта, в която са осъдени С.С.К. и К.Б.К., по предявените субективно активно съединени искове, с правно основание чл.109 от ЗС от И.С.М. и Е.Г.Ц.- да преустановят ползването на входа на сградата, находяща се в [населено място],[жк], откъм улицата, осигуряващ достъп до самостоятелното жилище на първия етаж и обособените към него избени помещения и да възстановят входа до собственото си югозападно ъглово избено помещение в сутерена на сградата, съгласно предвиденото в одобрен проект от 14.05.1974г., като отменя решението в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.109 ЗС, предявен от ищцата Г. М. и за разноските в нейна полза и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Г. М. срещу С.С.К. и К.Б.К. иск с правно основание чл.109 ЗС.

В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.

Ответниците по касационната жалба И.С.М. и Е.Г.Ц.,чрез пълномощника си адвокат М. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,като претендират да им бъдат присъдени разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че в исковата молба ищците И.С.М. и Г. М. излагат, че са собственици на недвижим имот, находящ се на първия етаж в жилищна сграда с адрес [населено място], [жк], построена в поземлен имот с идентификатор ****, заедно с помещенията в сутерена, без югозападното ъглово помещение, на основание договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт №60/2010г. на нотариус Пашова,като със същия договор ищцата Е.Г.Ц. има запазено вещно право на ползване върху същия,като посочват че ответниците С. К. и К. К. са собственици на жилищата, находящи се на втори и трети етаж от същата сграда, заедно с югозападното ъглово помещение в сутерена, което е било предмет на съдебна делба на останалото в наследство от С. М., баща на И. М. и С. К., придобито след изнасянето му на публична продан и с постановление за възлагане е възложено на С. К. по време на брака й с ответника К. К.. Съдът е отбелязъл,че в исковата молба се твърди, че наследодателят С. М. бил собственик на посочения имот, на основание съдебна спогодба по гр.дело№3320/1971г. на Кирковски районен съд, извършена след развода му с Е. Ц. и в която спогодбата е постигнато съгласие да бъде изготвен проект, с който да се осигури самостоятелност на двата дяла, обособени в построената по време на брака двуетажна жилищна сграда,като именно в изпълнение на договореното е одобрен проект, по който е предвидено достъпът до втория етаж и прилежащото към него югозападно ъглово избено помещение да става от западната страна на сградата откъм двора и за осъществяване на преустройството било необходимо съгласието на собственика на съседния имот, което е дадено с декларация,и проектът е изпълнен от наследодателя С. М., въз основа на позволителен билет за преустройство №169/05.06.1974г. и независимо от одобрен в последствие арх.проект за надстройка над втория етаж на сградата от 28.09.1987г., достъпът до жилището на ответниците и до днес се намира на означеното в одобрения план място, но входът към избеното помещение е затворен, без съгласието на собственика на първия етаж, като ползвали избеното помещение, принадлежащо към дела на наследниците С. М., минавайки през прозореца му, който е достатъчно голям, поради което не са смущавали правото на собственост на ищците, докато през месец август 2015г. ответникът К., позовавайки се на правата си върху избеното помещение в сутерена, принадлежащо към възложения им имот, въпреки противопоставянето на Е. Ц. сменил патрона на входната врата, през която се осигурява достъп до единственото жилище на първия етаж и принадлежащите към него помещения в сутерена, с което ответниците нарушават спокойното ползване на собствения на ищците имот, представляващ жилище на първия етаж и избени помещения, обособени за самостоятелно ползване по силата на съдебна спогодба и одобрени строителни книжа.Също така се излагат твърдения, че достъпът до избеното помещение на ответниците е обособен самостоятелно, поради което те нямат право да преминават през входа, осигуряващ достъпа до първия етаж и предявяват негаторен иск за осъждане на ответниците да преустановят ползването на входа на сградата, находяща се в [населено място],[жк], откъм улицата, осигуряващ достъп до самостоятелното жилище на първия етаж и обособените към него избени помещения и да възстановят входа до собственото си югозападно ъглово избено помещение в сутерена на сградата, съгласно предвиденото в одобрен проект от 14.05.1974г.,като с допълнителна молба ищцата Е. Ц. е изложила твърдения, че е ползвала самостоятелно определената й в съдебната спогодба част от избения етаж, състояща се от три избени помещения /без югозападното/ в периода от 1974г. до 2010г. и го е придобила по давност.Съдът е посочил,че няма спор между страните по делото, че ищецът И. М. е собственик на жилище на целия първи етаж в двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от около 69 кв.м., със зимнично помещение с изключение на ъгловото помещение, намиращо се в югозападния ъгъл, с 1/2 ид.части от общите части на сградата и 1/2 ид.ч.от от УПИ ****, в който е построена сградата, с площ от 450 кв.м., а по скица от 420 кв.м. и гараж, след като го е закупил от продавача и собственик на същия ищцата Е.Г.Ц., която си е запазила вещното право на ползване върху продавания имот пожизнено и безвъзмездно, както и е закупил от СО с договор за продажба от 30.05.2001год. и 1/4 ид.ч. от УПИ, а ответниците са собственици на втория и третия етаж от същата сграда, описан като апартамент, разположен на втори и трети етаж, заедно с югозападното избено помещение, съответните ид.части от общите части на сградата, без мястото и който имот им е възложен с постановление за възлагане от 19.05.2014год. и за С. К. по време на брака й за 1/4 ид.част от мястото, закупено от СО с договор за продажба от 20.12.2011год., приложен по делото.Съдът е приел,че с оглед на приложените от страните доказателства за собственост, независимо, че ищецът И. М. е закупил първия етаж от сградата в имота, не са представени доказателства, че това е станало по време на брака му с ищцата Г. М., и при изричното оспорване на това обстоятелство от ответниците, още с отговора на исковата молба, не е установено последната да е съсобственик в процесния имот, поради което предявения от нея иск с правно основание чл.109 ЗС е отхвърлен като неоснователен,и не е недопустим, както твърдят ответниците С. и К. К..Съдът е приел за неоснователно оплакването относно приетото за ирелевантно към спора на въпроса,кой е собственик на земята по време на сключване на съдебната спогодба по гр.дело №3320/1971год. на Кирковски районен съд, 5-ти състав между Е. Г. и бившия й съпруг С. М., след като тя е била държавна собственост, както и в тази връзка преустройството и одобрения проект от 1974год., тъй като е извършена делба на двуетажна жилищна сграда на посочения адрес между съсобствениците Е. Г. и С. М., след като са имали отстъпено право на строеж върху държавно празно място от 420 кв.м. и са изградили двуетажната жилищна сграда, като е постигнато съгласие между съсобствениците на сградата в дял на Е. Г. да остане първия етаж, цялото зимнично помещение, с изключение на ъгловото помещение, намиращо се в югозападния ъгъл, а в дял на С. М. да остане втория етаж от жилищната сграда, заедно с югозападното избено помещение, като независимо, че са посочени идеални части от дворното място към всеки от дяловете, с оглед на посоченото в т.3 от спогодбата страните са разпределили ползването върху мястото и изрично са договорили в спогодбата, че в срок до една година С. М. се задължава да прегради избеното помещение и да изгради самостоятелен вход към същото, както и самостоятелен вход за втория етаж от сградата. Съдът е посочил,че именно в изпълнение на постигнатата договореност между страните е изготвения архитектурен проект, одобрен през 1974год., който има за предмет преустройство на входа на жилищната сграда и за което е издаден и позволителен билет №169/05.06.1974год., с което е разрешено да се изпълни предвиденото в проекта преустройство на входа на сградата въз основа на съгласието на съсобствениците на сградата, вече след делбата и одобряване на съдебната спогодба притежаващи индивидуални обекти в сградата и за което е имало съгласие между тях, както и одобрен проект и строително разрешение за преустройството.Съдът се е позовал на данните по съдебно-техинческата експертиза,в която от вещото лице Т. е посочено, че съгласно утвърдения през 1974год. архитектурен проект за преустройство входа до първия етаж на сградата е през главен вход на жилищната сграда от север, откъдето е входа и за зимничните помещения към първия етаж, входа за втория етаж е от западната фасада на жилищната сграда, чрез изпълнена външна стълба и стълбищна площадка и чрез монтирана врата и с което се осъществява самостоятелен достъп до втория етаж на сградата, а входа до зимничното помещение в югозападния ъгъл на сутерена към втория етаж е посредством външни стълби и стълбищна площадка, в западната част на мястото.Съдът е отбелязъл,че не се оспорва от страните, че преустройството е осъществено фактически като са изградени външни стълби, осигуряващи достъп до жилището, намиращо се на втория етаж /след надстрояването и в последствие и третия етаж/, изграден е предвидения самостоятелен вход към югозападното ъглово помещение избено помещение, както и по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответниците в изпълнение на архитектурния проект, одобрен през 1987г., са премахнали външния вход към югозападното ъглово избено помещение и за което има следи-има зидария и отвор/ видими от вътрешната страна на мазето и земни маси отвън/, че са сменили патрона на входната врата на сградата откъм улицата и вход за първия етаж на сградата, за да осъществят достъп до избеното си помещение и че ответниците са съпрузи и съвместно упражняват правата си върху притежавания от тях имот.В резултат на анализа на доказателствата по делото, съдът е стигнал до извода,че са налице предпоставките за уважаване на иска, предявен от ищците И. М. и Е. Ц., първият от тях- собственик на целия първия етаж от сградата и зимнично помещение в сутерена, с изключение на югозападнато ъглово помещение, а втората ищца, притежаваща вещното право на ползване върху същите обекти, срещу ответниците, които съвместно упражняват правата си, като собственици на втория етаж / надстроен/ и на югозападното ъглово помещение в сутерена, но които са премахнали входа до собственото им югозападно ъглово помещение в сутерена и са сменили патрона на входната врата на входа откъм улицата и който е само за достъп до самостоятелното жилище на първия етаж, не и за ползване на зимничното помещение- югозападното ъглово помещение в сутерена на ответниците и което представлява неоснователно действие, като пречи на ищците да реализират правата си в пълен обем, като самостоятелно използват главния вход откъм улицата, както за достъп до първия етаж на сградата, така и до сутеренните помещения.

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1т.1,т.2 и т. 3 и ал.2 ГПК.

Първата група от въпроси,посочени от касаторите в точки 1-4 от изложението се отнасят до наличието на активна процесуална легитимация за ищците,както и дали така предявеният иск с правно основание член 109 ЗС е процесуално допустим,тъй като трябвало да се вземе предвид,че преди извършената публична продан,ищецът И. М.,както и ответницата С. К. са наследници на общия наследодател С. М.,като такива са били съсобственици по на 1/2 идеална част от имота,и имотът е бил предмет на съдебна делба,както и че втората ищца Е. Ц. не се включва между кръга на наследниците.

Втората група въпроси,формулирани от касаторите в пунктове 5-6 от изложението,са свързани със законността на архитектурния проект от 1974г,във връзка с осъществената делба между наследодателя С. М. и Е. Ц.,както и изградените стълбища без отстъпено право на строеж върху държавна земя,разрешаването на които, според последните, има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

В точка седем от изложението се посочва въпрос за обвързващото действие на постановлението за възлагане на недвижим имот, на основание публична продан, на новите собственици на имота,във връзка с придобитите права на това основание

По отношение изложеното в точка 8 и 9 от изложението,същите не представляват правни въпроси по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а са касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,за неправилни изводи на съда относно съществуването на пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху имота,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.

В точка осма от изложението се твърди,че не е посочена и определена цената на иска,в противоречие с ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС,което също не е правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,и по отношение на който се прилага предвиденото в разпоредбата на член 70,ал.1 ГПК,в случая такъв въпрос от ответниците,настоящи касатори,въпрос за цената на иска, не е повдиган най-късно в първото заседание по делото.

В края на изложението се цитира и прилага съдебна практика на ВКС,както ТР №4/2015г. на ОСГТК на ВКС,така и решение на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.

По отношение на първата група въпроси,отнасящи се до допустимостта на предявения иск с правно основание член 109 ЗС,следва да се има предвид,че съгласно приетото,включително и с част от посочената от касаторите съдебна практика,в исковото производство по член 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице,в това число и съсобственика,което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на имота,чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняването на правото му на собственост в определена степен.Така формулираните въпроси са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,както и наведените доводи във връзка със съществувалите наследствени правоотношения между страните,приключенили с осъществената съдебна делба,нямат никаква връзка и не обуславят наличието на активна легитимация за ищеца,предявил иска с правно основание член 109 ЗС.

Втората група въпроси,също са неотносими към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото.

Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

На ответниците по касационната жалба И. М. и Е. Ц.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018г.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1549/12.03.2018г. на Софийски градски съд,ІVГ състав,постановено по в.гр.д.№14561/2016г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА С.С.К. и К.Б.К. да заплатят на И.С.М. и Е.Г.Ц. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: