О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186

гр. София,15.04.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2498 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Б.“ АД, гр. София, срещу решение №1357 от 30.05.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 24.08.2017г. по гр. д. №2029/2013г. по описа на СГС, І ГО, 11 състав, поправено с решение от 05.12.2017г. по същото дело, в частта, с която „УниКредит Б.“ АД, гр. София, е осъдено да заплати на Г.Д.Т. на основание чл.55 от ЗЗД сумата от 30 673,91 евро, получена без основание от надвзети месечни анюитетни погасителни вноски по договор за банков кредит №138/12.03.2008г. за периода от 15.11.2009г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.02.2013г. до окончателното й изплащане и 2519,40 лева разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл.269 от ГПК не е обсъдил довода му, че общите условия, в сила от 27.05.2008г., са неприложими към сключения преди това процесен договор за банков кредит от 13.03.2008г. Твърди, че са приложими действащите към датата на договора за банков кредит Условия по кредитите на физическите лица, в сила от 07.05.2007г. Поддържа, че в нарушение на материалния закон не е уважено възражението му за тригодишна погасителна давност по отношение на вземане за обезщетение, като съдът неправилно се е позовал на дадените с ППВС№1/79г. указания.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси относно приложимостта на общите условия по отношение на договор за банков кредит, сключен преди влизането им в сила и относно действието на ППВС №1/79г. след изменението на чл.111 от ЗЗД и въвеждането на тригодишната погасителна давност за вземания за обезщетение. По първия въпрос поддържа, че е налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е налице противоречие на въззивното решение с решение №125/12.07.2013г. по т.д.№910/2012г. на ВКС, ІІ т.о., в което се приема,че не са приложими общите условия, изменени и допълнени с решение на управителния съвет на банката, след сключването на договора за банков кредит. По втория въпрос счита, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като след приемането ППВС №1/79г. е изменена разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, което налага осъвременяване на практиката по приложението на тази норма. Позовава се и на очевидна неправилност на решението.

Ответникът Г.Д.Т. не изразява становище по касационната жалба.

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, като са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по договор за банков кредит, сключен на 12.03.2008г. Приел е, че с клаузата на т.4 от процесния договор за банков кредит, във вр. с т.9.1., т.9.2.2 и т.9.4 от Общите условия, при които „УниКредит Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008г., е обезпечена възможността банката едностранно да измени стойността на насрещната парична престация – възнаградителната лихва, и то само като я увеличава, при неустановени в общите условия конкретни показатели, при все, че потребителят на банковата услуга няма възможност да се откаже безусловно от договора, с което ищецът се поставя в неравноправно положение по смисъла на чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП. Съдът е изтъкнал, че процесната клауза е уговорена във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приел е, че извършената с решение на УС банката по протокол №38/14.10.2008г. промяна на Общите условия, приложими към договора за банков кредит, чрез която се въвежда „премия“ в ГЛП, не следва да се прилага в отношенията между страните. Установил е от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че дължимият размер на възнаградителната лихва по договора за банков кредит за периода от 15.11.2009г. до 15.01.2013г. е 24 646,95 евро, като съгласно т.4 от процесния договор се определя в размер на Базисен лихвен процент, равен на едномесечния Euribor и надбавка от 2,20%, а удържаната от разплащателната сметка на кредитополучателя – ищец сума за възнаградителна лихва по договора е в размер на 55 320,86 евро. Приел е, че разликата между дължимата и удържаната възнаградителна лихва в размер на 30 673,91 евро, е заплатена при начална липса на основание, поради което въззивникът дължи връщане на тази сума. Счел е за неоснователно своевременно въведеното от банката възражение за изтекла погасителна давност по отношение на частта от сумата, заплатена от ищеца преди 13.02.2010г. Изложил е съображения,че кондикционното вземане, каквото е процесното, се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от настъпване на изискуемостта, а това е моментът на получаване на престацията.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият поставен от касатора въпрос е обсъждан в мотивите на обжалваното решение, като въззивният съд е приел за приложими към процесния договор за кредит Общите условия, при които „УниКредит Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, влезли в сила от 27.05.2008г., тоест след датата на сключване на договора. По този въпрос обаче не е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като не се установява твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. В цитираното от касатора решение №125/12.07.2013г. по т.д.№910/2012г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че към представения по делото договор за банков кредит не са приложими общи условия, изменени и допълнени с решение на управителния съвет на банката, след сключването на договора. Съставът на ВКС е изтъкнал като значим факта, че по делото не са представени общите условия, действали към момента на сключване на договора за кредит. В настоящата хипотеза съставът на въззивния съд е обосновал приложимостта на изменените след сключването на договора общи условия, с изрична уговорка в самия договор за кредит, в която страните са уговорили предварително такава възможност. Тоест съдът не е изразил становище, че всяко изменение на общите условия към договора обвързва страните по него, съответно не е допуснал противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Следва да се отбележи, че въпросът е поставен от касатора с оглед поддържаната от него теза, че приложими към процесния договор за банков кредит са действащите към датата на договора Условия по кредитите на физическите лица, в сила от 07.05.2007г. Именно до този краен извод е стигнал и въззивният съд, който макар да е приел, че измененията на общите условия в срока на договора обвързват страните, е намерил за неравноправни определящите размера на възнаградителната лихва клаузи на т.9.1., т.9.2.2 и т.9.4 от Общите условия, при които „УниКредит Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008г. Приел е, че извършената с решение на УС банката по протокол №38/14.10.2008г. промяна на Общите условия, приложими към договора за банков кредит, чрез която се въвежда „премия“ в ГЛП, също не следва да се прилага в отношенията между страните. Вследствие на това съдът е определил действително дължимия размер на възнаградителната лихва за процесния период съгласно механизма, установен в т.10.3 и 10.4 от Условията по кредитите на физическите лица, в сила от 07.05.2007г., приложен от вещото лице при изпълнение на съдебно – счетоводната експертиза. Изложеното налага извода, че уважаването на осъдителния иск срещу касатора не се дължи на неправилно определяне на приложимите в процесния период общи условия и съответно въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора.

Вторият въпрос в изложението също е свързан с предмета на спора, доколкото съдът се е позовал на разрешенията в ППВС №1/79г. за да приеме, че приложимата погасителна давност към процесното вземане е петгодишната. Въпросът обаче не отразява коректно мотивите към обжалваното решение и също не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1от ГПК. За да се произнесе относно приложимата погасителна давност, въззивният съд е съобразил, че предмет на предявения от ищеца осъдителен иск е вземане, произтичащо от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. С оглед на това съдът е приел, че за това вземане е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, в каквато насока са задължителните указания в т. от ППВС № 1/79г. С осъдителния иск не е претендирано нито вземане за обезщетение, нито вземане с характер на периодичен платеж, поради което въпросът дали указанията за 5-годишна погасителна давност, дадени в ППВС № 1/79 г., са приложими и след изменението на чл.111, б.”б” от ЗЗД от 1993г., е неотносим към предмета на спора.

От мотивите към обжалваното решение не може да се направи извод, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК поради релевираните от ответника - касатор пороци. Произнасянето на въззивния съд за приложимост на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е обусловено от правната природа на вземането, предмет на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - вземане за неоснователно обогатяване (т.7 от ППВС № 1/1979 г.). Правните съображения, с които съдът е мотивирал възприетото разрешение относно давността, не насочват към явна необоснованост и към тежки нарушения на закона, предпоставящи допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. От друга страна оплакването, че съдът е приложил неправилно към процесните правоотношения общи условия, които не са действали към момента на сключване на договора, не съответства на мотивите на въззивния съд и също не би могло да обоснове допускане на решението до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съдО П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1357 от 30.05.2018г. по гр.д. №5999/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 24.08.2017г. по гр. д. №2029/2013г. по описа на СГС, І ГО, 11 състав, поправено с решение от 05.12.2017г. по същото дело, в частта, с която „УниКредит Б.“ АД, гр. София, е осъдено да заплати на Г.Д.Т. на основание чл.55 от ЗЗД сумата от 30 673,91 евро, получена без основание от надвзети месечни анюитетни погасителни вноски по договор за банков кредит №138/12.03.2008г. за периода от 15.11.2009г. до 15.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.02.2013г. до окончателното й изплащане и 2519,40 лева разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.