О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

гр. София,15.04.2019 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2797 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хидро – Ват“ ООД, срещу решение №1698/03.07.2018г. по т.д. №2151/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е обезсилено изцяло решение от 12.02.2018г. по т. д. №105/2017г. на Благоевградски окръжен съд, с което е призната неистинността на документ – протокол от проведено общо събрание на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 12.06.2017г. досежно датата и досежно отразените факти, касаещи проведено общо събрание и е отхвърлен искът на „Хидро – Ват“ ООД против К.Г.С. за присъждане на сумата от 26 000 лева, предявен като частичен от общата сума от 259 353,18 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на „Хидро – Ват“ ЕООД поради сключен от С. като управител договор за цесия от 31.03.2016г. с цедент „Хидро –Ват“ ООД и цесионер „Тръст комерс“ ЕООД.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалното и процесуалното право и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва решение на ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя К.Г.С.. Поддържа, че на проведеното на 04.07.2017г. общо събрание е прието такова решение по т.3 от дневния ред, като съдружникът „Фурнир пласт“ ЕООД не е участвал в гласуването поради конфликт на интереси. Счита за неправилни мотивите на въззивния съд, че при вземане на решенията на ОС на „Хидро – Ват“ ООД за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ и за определяне на представител на увреденото дружество, съдружникът „Фурнир пласт“ ЕООД, управител на който също е ответникът К. С., е следвало да участва в гласуването, въпреки, че се отнася до предявяване на иск против неговия управител С. и търсене на имуществената му отговорност в качеството на управител на „Хидро – Ват“ ООД. Счита, че неправилно САС се е позовал на разпоредбата на чл.137 ал.3 от ТЗ, която се отнася до гласуване при изключване на съдружник, а е следвало да приложи разпоредбата на чл.229 от ТЗ, според която акционер или негов представител не може да участва в гласуването за вземане на решение за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Наред с това прави оплаквания, че съставът на САС служебно, по свой почин и без искане на страните по делото, е приел, че на 04.07.2017г. не са взети решения по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ и за определяне на представител на дружеството поради начина на гласуване на съдружниците, тоест че решенията са незаконосъобразни, като по този начин служебно е извършил проверка на законосъобразността на представеното решение на ОС, което не е предмет на производството по чл.145 от ТЗ. Излага доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че в исковата молба е следвало да бъдат наведени всички известни на ищеца факти за допустимост на иска, след като в текста на чл.127 от ГПК няма такова законово изискване.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1. Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.235 ал.2 от ГПК във вр. с чл.236 ал.2 от ГПК да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при формиране на изводите си по предмета на спора? 2. Допустимо ли е в процедура по чл.143 от ГПК ищецът да допълни исковата молба чрез посочване на нов факт за допустимост на иска в отговор на възраженията на ответника, без да променя основанието и петитума на иска и при дадена възможност за това от съда с изрично определение преди обявяване за окончателен на доклада по чл.146 от ГПК? 3. Допуснал ли е въззивният съд нарушение на ТР №1/06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, като служебно и без искане на страните е обявил, че на 04.07.2017г. не са били взети решения по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ поради начина на гласуване на съдружниците, тоест че решенията на ОС са незаконосъобразни? 4.Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със задължителното ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правото на задължителния необходим другар да обжалва съдебно решение, дори и да не е бил конституиран в процеса по неговото постановяване? При това положение задължително за съда ли е решение, което подлежи на обжалване от задължително необходим другар? 5. Допустим ли е иск по чл.145 от ТЗ, ако е налице абсолютната процесуална предпоставка – наличие на решение на ОС на съдружниците по чл.138 ал.1 т.8 от ТЗ? 6.Прилага ли се чл.229 от ТЗ при провеждане на ОС и вземане на решения по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ от ОС на съдружниците в ООД и участва ли в гласуването управителят на едното дружество - съдружник, ако той е управителят, срещу когото се взема решение за предявяване на искове или за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството?

Касаторът твърди, че по първия поставен въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №65/30.07.2014г. по т.д.№1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №119/04.06.2015г. по гр.д.№1269/2015г. на ВКС, ГК, І г. о. Поддържа, че разрешението по втория поставен въпрос във въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №844/15.02.2011г. по гр.д.№1802/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и в решение №55/27.04.2015г. по гр.д.№5558/2014г. на ВКС, ГК, І г. о. По третия и по четвъртия въпрос се позовава на отклонение от задължителните разяснения съответно в т.2 от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013 по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че произнасянето на съда по петия въпрос противоречи на практиката на ВКС - решение №41/29.04.2009г. по т.д.№669/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №2807/28.07.2017г. по т.д.№1945/2016г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №152/13.01.2017г. по т.д.№2795/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №188 от 20.12.2016г. по т.д.№1526/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По отношение на шести въпрос поддържа, че се явява от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, тъй като по него не е налице практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът К.Г.С. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е стигнал до извода, че не е било прието решение от общото събрание на съдружниците по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя. Изтъкнал е, че посоченото в исковата молба решение на ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД, проведено на 12.06.2017г., е обявено за нищожно с влязло в сила решение №1628/02.04.2018г. по т.д.№109/2017г. на Благоевградски окръжен съд, което е задължително за страните по спора и за другите съдилища. Изложил е съображения,че след като е основал процесуалната си легитимация по иска с взети решения на ОС на съдружниците на „Хидро –Ват“ ООД, проведено на 12.06.2017г., недопустимо е в хода на делото ищецът да сочи за първи път осъществили се преди исковата молба и известни му факти, от които успоредно с тези по исковата молба да извежда легитимацията си по предявения иск, а именно решения на ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 04.07.2017г. Независимо от това съдът е обсъдил и представения от ищеца протокол от ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 04.07.2017г., като е установил, че ясно изразената воля на съдружниците в протокола сочи на липса на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя поради недостигане на установеното в дружествения договор и закона мнозинство, с което се вземат решенията. Счел е за несъобразено със закона становището на ищеца, че съдружникът „Фурнир пласт“ ЕООД няма право на глас при вземане на решенията по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ поради противоречие на интереси, защото същият съдружник бил представляван в събранието именно от управителя К. С..

Допускането на касационно обжалване съгласно чл 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос е поставен от касатора с оглед оплакването му, че съдът не е обсъдил всички относими към спора негови твърдения и доводи, а именно че решение №1628/02.04.2018г. по т.д. №109/2017г. на Благоевградски окръжен съд не е влязло в сила, че няма законова пречка в процедурата по чл.143 от ГПК ищецът да посочи нов факт и да представи доказателства за допустимост на иска, без да променя основанието и петитума му, както и че на 04.07.2017г. са взети действителни решения по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, тъй като на основание чл.229 от ТЗ съдружникът „Фурнир пласт“ ЕООД е имал право да гласува поради конфликт на интереси. Въпросът са относими към предмета на спора, но по тях не е доказано наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Обсъдил е изрично изтъкнатите от ищеца правни доводи и аргументи за възможността след предявяването на иска да се въвеждат допълнителни твърдения и да се сочат нови доказателства касещи допустимостта на предявения иск, както и доводите на ищеца, че съдружникът „Ф. П“ ЕООД не е имал право да гласува при приемането на решения по т.3 и т.4 от дневния ред на проведеното на 04.07.2017г. общо събрание на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД. Обсъдил е съдържанието на представения протокол от проведеното на 04.07.2017г. общо събрание и е направил изводи относно обективираната с него воля на съдружниците. При така събраните доказателства е приел, че липса на взето решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя поради недостигане на установеното в дружествения договор и закона мнозинство, с което се вземат решенията. Наред с това следва да се отбележи, че съдът не е излагал съображения относно възможността необходим другар в процеса да обжалва решение, постановено без негово участие, доколкото във въззивното производство касаторът не е излагал доводи че решение №1628/02.04.2018г. по т.д.№109/2017г. на Благоевградски окръжен съд не е влязло в сила, а само твърдения, че решението е постановено в шиканиран процес, тъй като и двете страни са били представлявани от едно и също лице. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ. Правилността на изводите, които съдът е направил при анализа на събрания доказателствен материал не подлежи на проверка във фазата на допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос относно възможността ищецът да допълни исковата молба чрез посочване на нов факт за допустимост на предявения иск в отговор на възраженията на ответника, без да променя основанието и петитума на иска, е свързан с предмета на спора и е обсъждан от въззивния съд. В случая обаче преценката на въззивния съд по този въпрос, дори и да е погрешна, не е обусловила изхода на производството. Въпреки, че е приел за недопустимо в хода на делото ищецът да сочи за първи път осъществили се преди исковата молба и известни му факти, от които да извежда легитимацията си по предявения иск, а именно решения на ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 04.07.2017г., въззивният съд е обсъдил и представения от ищеца протокол от ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 04.07.2017г., за да прецени дали е налице решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя. С оглед на това изводите на съда по поставения от касатора въпрос не се явяват обуславящи за извода за недопустимост на предявения иск.

Третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК също не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационен контрол, доколкото не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е извършил проверка за законосъобразност на приетите решения по т.3 и т.4 от дневния ред на ОС на съдружниците на „Хидро – Ват“ ООД от 04.07.2017г., а е изразил становище, че липсва взето решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ за предявяване на иск за търсене на отговорност на управителя поради недостигане на установеното в дружествения договор и закона мнозинство, с което се вземат решенията. Тази констатация съответства и на съдържанието на протокола, в който първо е посочено, че решение по т.3 прието, а впоследствие е отразено, че поради гласуване „против“ от страна на съдружника „Ф. П“ ЕООД, притежаващ 50% от капитала, решението по тази точка от дневния ред не е прието. С оглед изложеното съдът не е допуснал отклонение от задължителните разяснения в ТР №1/06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС.

Въпросът относно възможността решението да бъде обжалвано от задължително необходим другар, който не е бил конституиран в производството не е обсъждан от съда, доколкото доводът, че решение №1628/02.04.2018г. по т.д.№109/2017г. на Благоевградски окръжен съд не е влязло в сила, е въведен от „Хидро – Ват“ ООД едва с писмената защита след приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция. Независимо от това следва да се отбележи,че по отношение на този въпрос не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация. Съгласно формираната постоянна съдебна практика – решение №127/10.02.15г. по т.д.№3197/13г. на второ т.о. на ВКС, определение №88/15.02.16г. по ч.т.д.№2857/15г. на второ т.о. на ВКС, решение №62/28.06.17г. по т.д.№298/16г. и други, съдружниците, респективно акционерите в търговско дружество, нямат качеството на задължително необходими другари в производството по чл.74 от ТЗ.

По отношение на петия поставен от касатора въпрос също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът е обусловен от твърдението на касатора, че в случая е било налице прието решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ на ОС на съдружниците на „Хидро - Ват“ ООД. При преценката на събраните по делото доказателства и установените с тях факти въззивният съд е стигнал до констатацията, че такова решение не е прието. При тази констатация изводът му за недопустимост на предявения иск по чл.145 от ТЗ е изцяло в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС, съгласно която взето решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, представлява абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.145 от ТЗ.

Шестият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че разпоредбата на чл.137 ал.3 от ТЗ не може да се тълкува разширително. По този въпрос обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно чл.137 ал.3 от ТЗ изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Разпоредбата на чл.137 ал.3 от ТЗ е ясна и по нея е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. В уредбата на дружеството с ограничена отговорност липсва текст, аналогичен на разпоредбата на чл.229 от ТЗ, която изрично предвижда, че акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Липсата на изрично установено ограничение на правото на участие на съдружника в общото събрание в посочената от касатора хипотеза не съставлява неяснота или непълнота на закона и не може да бъде заместена чрез тълкуване по аналогия, както правилно е изтъкнал въззивният съд. При липса на изрична регламентация на въпроса, няма пречка в дружествения договор да бъде установена забрана за гласуване на съдружниците в случаи, в които интересите на отделния съдружник са в противоречие с интересите на дружеството.

Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите му съставляват доводи, повтарящи оплакванията за неправилност по чл.281 т.3 от ГПК, изложени в касационната жалба. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1698/03.07.2018г. по т.д. №2151/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.