О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 299

София, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т

гр. дело №4553/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И.М.И. чрез адв.Св. Е. срещу решение №140 от 06.07.2018г по в.гр.дело № 172/2018г.на Шуменски окръжен съд, потвърдил решение №166 от 28.02.2018г по гр.д № 2554/2017г на ШРС в обжалваната част, За разликата над сумата 576,97лв.до размера на сумата 5936,78лв е отхвърлен предявен по реда на чл.439 ГПК отрицателен установителен иск на касатора, основан на твърдението че за периода от 19.04.2011г до 10.05.2017г. не дължи присъдената и потърсена по съдебно-изпълнителен ред от ответницата Г. М. месечна издръжка за малолетното дете М. от 70 лв месечно. Макар издръжката да не е изплащана, твърдението на ищеца е че тя е била предоставяна в резултат на обстоятелството,че след развода страните отново са заживели съвместно с общото им дете, ищецът е поемал разноските за наема на жилището, включително е осигурил доброволно и достатъчно средствата както за задоволяване нуждите на детето,така и на цялото домакинство с издаване на персонална допълнителна дебитна карта в полза на ответницата, оправомощена по този начин да разполага по всяко време и както намери за добре с парите по банкови сметки ищеца.

Въззивният съд на свой ред не е приел за доказани твърденията на ищеца. По негови твърдения новото съжителство е отпочнало около година, година и половина след прекратяване на брака, като неустановен е останал точния период, в който след развода страните са живеели заедно в жилището, за което ответникът е плащал наем. Не се установява и даването на средства за детето, нито се установява,че изтеглените от ответницата суми от сметки на ищеца в две банки с дебинти карти - според приетата ССЕ общо 62 189,19лв за периода 2012- м.08 2017г са свързани с погасяване на неговото задължение за издръжка, или че средствата са разходвани за тази цел Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд,отрекъл действието на установените по делото факти като правопогасяващи спрямо задължението за издръжка, чрез плащане или с изпълнение в натура.

В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд по няколко свързано поставени въпроса:

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител,на когото не е предоставено упражняване на родителските права, осъден да плаща такава, но който през периода на претендираната издръжка фактически е живял съвместно с родителя,упражняващ родителските права и с общото им дете в едно домакинство, изпълнил ли е по този начин съдебно установеното задължение. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение № 134/25.06.2012г по гр.д № 90/2012г ІV г.о на ВКС по този въпрос

Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите :

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняване на родителските права, осъден да плаща такава, но който през периода на претендираната издръжка фактически е живял съвместно с родителя, упражняващ родителските права и с общото им дете в едно домакинство, през което време е осигурявал изцяло издръжката на семейството,включително чрез предоставяне на другия родител на достъп до средства по банкови сметки, чрез издаване на персонална дебитна карта.

Следва ли да се счете, че след като кратко време след развода страните са заживели отново заедно с общото им дете, реално съдебното решение касателно упражняване родителските права, режима и издръжката не е приведено в изпълнение за исковия период и задължението за издръжка следва да се счита за изпълнено.

Поддържа се, че при направените във въпросите обстоятелствени уточнения следва да бъде даден отговор в изтъкнатия смисъл,че задължението за издръжка е изпълнено,

Отговор е постъпил от ответицата Г.М.М., чрез адв. Д.Р.. Оспорват се съображенията за допускане до касационно обжалване, въпросите не са коректно поставени. За разлика от случая по изтъкнатото съдебно решение№ 134/25.06.2012г на ВКС в случая бащата не е упражнявал фактически родителските права,поради което не е налице противоречие.Претендират се разноски,

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по първия въпрос, основаван на оценка на фактическата обстановка като „съвместно живеене” и в едно „домакинство”продължило между бившите съпрузи и след прекратяване на брака и с общото им дете. В бившето семейно жилище действително е останала майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, заедно с детето,въпреки че по споразумение е следвало да го освободи. Другият родител, осъден да заплаща издръжка, също не го е освободил.

Изтъква се решение № 134/25.06.2012г по гр.д № 90/2012г ІV г.о на ВКС,с което не е налице противоречие по правен въпрос. Цитираното решение има предвид релевантност на различна фактическа обстановка, изрично посочена при отговора по чл.290 ГПК : когато през исковия период осъденият да заплаща издръжка родител сам се е грижел и е издържал детето,без участие на другия родител, на когото формално са били предоставени родителските права за упражняване,детето е живяло само при баща си и така последният му е осигурявал необходимите средства и издръжка,макар че според бракоразводното решение е следвало детето да живее с майката,а бащата да заплаща издръжка,правото,за издръжка е погасено чрез нейното предоставяне на детето, респ.задължението следва да се счита за изпълнено.Поради това с реш. по гр.д №90/2012г на ІV г.о искът по чл.439 ГПК е бил приет за основателен .

Друг е случаят,дал повод за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. След развода майката и малолетното дете са останали в наетото семейното жилище, макар че по бракоразводното споразумение е следвало да го напуснат. Бащата, работещ като международен шофьор, е осигурил средства за наема и е пребивавал в жилището при престоя си в страната - един на всеки четири месеца в годината, т.е при отсъствие в продължение на три месеца, се е прибирал в страната за един месец, без да е несъмнено установено, че двамата са заживели отново като семейство и откога, както и че ищецът е поел изцяло издръжката на „домакинството”. Не е прието за доказано и твърдението на ищеца, че част от паричните средства, които ответницата е разпореждала за исковия период по силата на издадена персонално на нея дебитна карта към неговата банкова сметка,са включвали дължимата издръжка на детето, а не са възложени, съответно разходвани с друга цел.По твърдение на майката и съгласно показанията на част от свидетелите разплащанията, отразени в заключението на приетата ССЕ за периода, са нареждани от ответницата и извършвани за срочното погасяване задължения на ищеца И. към трети лица,или задължения,за които бившите съпрузи са отговаряли солидарно,

Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по останалите въпроси. На първо място, те не отговарят на общо изискване на чл. 280,ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос, свързан с решаващата дейност на съда, тъй като се основават на обстоятелства, каквито по делото не са приети за установени.Също така, предпоставят се изводи, каквито не могат да бъдат еднозначно направени от сочените във въпросите обстоятелства,дори тези обстоятелства да се приемат за установени. Липсва и нужда да се тълкуват нормите на Закон за да се разяснява,че погасяването на задължение за заплащане на присъдена издръжка следва да се докаже пълно и главно от длъжника - било чрез плащане, било като се установи съгласието на другата страна за приемане на издръжката в натура. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС,която в определени случаи приема,че погасяване поради изпълнение може да има за родителя тогава, когато задълженият да плаща издръжка изцяло и сам поеме грижите и издръжката на детето без участие на другия родител, на когото родителските права формално са били предоставени след развода. Идентичен извод обаче не може безусловно да се прави от факта на едно съвместно съжителство, продължило след развода в бившето семейно жилище заедно с детето. Също така изяснен въпрос е,че погасяване на задължението за месечна издръжка, присъдена в пари не може да настъпи чрез прихващане по други взаимоотношения,които длъжникът по издръжката на дете може да има с другия родител .

Следва да се присъдят разноски, установени в размер на 650 лева,

Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №140 от 06.07.2018г по в. гр.дело № 172/2018г. на Шуменски окръжен съд.

Осъжда И.М.И. да заплати на Г.М.М. сумата 650 лева разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Ключови думи
No law branches!