О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173

София, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр.дело №936/2019 г., взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК

Образувано е по частна жалба на А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД (в несъстоятелност)срещу определение №25860 от 15.11.2018 г. по ч.гр.д. № 14166/18 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 14.09.2018 г. на съдия по вписванията при СРС за отказ от вписване на подновяване на ипотека №65 т.І дело № 60/2005г на нотариус Ш., по заявление вх.№60375/14.09.2018 г.

Съображенията на Софийски градски съд да потвърди отказа са две. Констатирано е невнасяне на дължимата държавна такса от 650 лв. за подновяване на ипотеката, като съдът е отхвърлил доводите за нейната недължимост. На следващо място, липсвала е надлежна представителна власт в лицето на подалият молбата/заявлението по пълномощие от синдиците мл. адвокат М. П., доколкото разпоредбата на чл.31,ал.3ЗБН предвижда представителство по упълномощаване от синдиците само за водене на дела, но не и в процесното охранително производство, пред Службата по вписванията, при заявления за подновяване на ипотека включително,

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност.

В изложение се изтъква основанието по чл.280ал.1т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване по два въпроса :дължи ли банката в несъстоятелност внасяне на д. такса за по заявлението за висване пред АП (чл.3, ал.1 от Тарифата) при образуване по нейно искане охранително производство на основание §5 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 / 2018г), или в този случай разпоредбита на чл. 620 ал.5 ТЗ, съотв чл.57,ал.6 ЗБН следва да се тълкуват разширитено ; кък следва да се тълкува изразът в „производства по дела, по които банката е страна” в чл. 31, ал.3 ЗБН, с оглед възможността синдикът да упълномощава за действия, свързани с орханително производство,пред орган различен от съд .Поддържа се, че практика по тези въпроси не е формирана, респ. формираната е неправилна с оглед §5 от ПЗР на ЗИДЗБН,

Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, съображенията са следните :

Въпросите в изложението са произнесени от въззивният съд и е изпълнен критерия на чл. 280, ал.1 ГПК относно първия формулиран правен въпрос, но не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Основанията за освобождаване от държавна такса са предмет на законова уредба,която не се тълкува „разширително”по поддържания от синдиците начин. Неприложими по аналогия са разпоредбите на чл.620 ал.5 ТЗ и на чл.57 ал.6 ЗБН, които се отнасят само за съответните искови и заповедни производства, но не и за охранителните производства по вписване.Законът не освобождава банката в несъстоятелност от държавните такси по ТДТСАВ.Ясно разрешение на въпроса е дадено и в т.10 от ТР № 7/2012 на ОСГТК според което по силата на чл. 5 б.” в-ж ” от ЗДТ някои ищци са освободени от държавни такси,но не и който и да е молител в производство по вписване.Обжалваното определение на СГС е в съответствие с формираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е налице. За пълнота следва да се добави, че изтъкването от касатора на норма, по силата на която синдиците са адресати на едно задължение (§5 от ПЗР на ЗИДЗБН ) е несъстоятелно основание за оспорване на друго задължение,на което банката в несъстоятелност е адресат. Обосновка на специалното основание в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не се постига по този начин,

Вторият формулиран въпрос не отговаря на общото условие в чл.280, ал.1ГПК да е в решаваща за изхода на делото насока и обуславящ за изхода му, Какъвто и отговор да бъде даден от настоящия състав на ВКС, при положение че заявителят безспорно не е внесъл дължимата държавна такса (ТР №7/2012 на ОСГТК), друг резултат освен отказ по заявлението за вписване не може да се постанови от съдията по вписванията, нито съда ще има основание да ревизира отказа по същество. Поради това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение №25860 от 15.11.2018 г. по ч.гр.д. № 14166/18 г. на Софийски градски съд

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1 2.

Ключови думи