О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 307

гр. София, 13.05. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й ч. т. д. № 2822/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на „Месокомбинат В.” АД - гр. София, за допълване на постановеното по делото определение № 689 от 12.12.2018 г. в частта за разноските и за присъждане в полза на дружеството на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

В молбата се твърди, че с отговора на частната касационна жалба молителят е поискал присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им, но при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по разноските.

Ответникът „И.” АД - гр.София, оспорва молбата като неоснователна и изразява становище за оставянето й без уважение. Излага доводи, че молителят не е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по конкретното дело, както и че направеното с отговора на частната касационна жалба искане за присъждане на разноски е заявено под условие - ако делото приключи с допускане на касационно обжалване, което условие не се е сбъднало. Прави и евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението и моли същото да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Становище за неоснователност на молбата е изразено и от ответника „Н. 8” Е. - [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.

Производството по ч. т. д. № 2822/2018 г. е образувано пред Върховния касационен съд по частна касационна жалба на „И.” АД срещу определение № 426 от 29.06.2018 г. по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение по т. д. № 342/2018 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявените от „И.” АД против „Месокомбинат В.” АД и „Н. 8” Е. отрицателни установителни искове за недължимост на суми по договор за депозит от 20.05.2009 г.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба „Месокомбинат В.” АД е подал отговор на жалбата, в който е поискал да му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 9 000 лв. „в случай на благоприятен за касатора акт по допускане на касационно обжалване”. С отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 01.09.2018 г., сключен с пълномощника на дружеството адв. Ц. М.. В договора е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. за защита и представителство по делото (без посочване на номер), изготвяне и подаване на отговор на частна жалба пред ВКС и е отразено, че възнаграждението е платено в брой.

С определение № 689 от 12.12.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд, като в определението няма произнасяне по искането на „Месокомбинат В.” АД за присъждане на разноски.

След преценка на фактите и доказателствата по делото настоящият състав на ВКС намира, че молбата на „Месокомбинат В.” АД за допълване на определението от 12.12.2018 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна.

В отговора на частната касационна жалба молителят е обвързал искането си за присъждане на разноски с настъпването на поставено от самия него условие - приключване на делото с благоприятен за касатора акт по допускане на касационно обжалване. Касатор в производството е насрещната страна „И.” АД, за която изходът на делото би бил благоприятен при постановяване на определение за допускане на касационно обжалване, последвано от отмяна на обжалваното въззивно определение. Поставеното условие не се е сбъднало, тъй като обжалваното с частната касационна жалба на „И.” АД определение не е допуснато до касационен контрол, поради което не е възникнало основание за присъждане на разноски в полза на молителя. По аргумент от чл.6, ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за разноски така, както те са заявени. След като молителят е поискал да му бъдат присъдени разноски в случай на благоприятен за другата страна изход на делото и това условие не се е сбъднало, разноски не следва да се присъждат, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Извън изложените съображения следва да се има предвид и това, че договорът за правна защита и съдействие от 01.09.2018 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. за „защита по т. дело, изготвяне и подаване на отговор на частна жалба пред ВКС”, е обективиран върху гърба на пълномощно с дата 01.09.2018 г. С това пълномощно молителят „Месокомбинат В.” АД е упълномощил адв. Ц. М. да го представлява по ч. т. д. № 376/2018 г. на Варненски апелативен съд до приключване на делото във всички инстанции. Същевременно на л.18 от ч. т. д. № 376/2018 г. е приложено друго пълномощно с дата 07.09.2018 г., идентично по съдържани с пълномощното от 01.09.2018 г., върху гърба на което е оформен договор за правна защита и съдействие с дата 07.09.2018 г. В договора е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. за „защита и представителство „по делото” и е удостоверено, че възнаграждението е платено в брой. Преценявайки датите и съдържанието на пълномощните и на договорите, настоящият съдебен състав не може да направи категоричен извод, че възнаграждението от 9 000 лв. по договора от 01.09.2018 г. е уговорено и платено единствено за целите на производството по ч. т. д. № 2822/2018 г. на ВКС, за да бъде присъдено под формата на разноски в полза на молителя „Месокомбинат В.” АД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Месокомбинат В.” АД - гр. София, за допълване на определение № 689 от 12.12.2018 г. по ч. т. д. № 2822/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :