О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237

София, 13.05. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря .................................................…. и с участието на прокурора............................................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2297 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 8704/11.V.2018 г. на Столична община, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 635 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 16.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 5002/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 983/17.V.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-1, по т.д. № 1008/2015 г. : за осъждането на общината настоящ касатор – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „Карат-С” АД-София сума в размер на 584 714 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 961 236.80 лв. за периода 21.ІІІ.2012 г. – 20.ІІ.2015 г., както и направените от търговеца разноски за двете инстанции в размер общо на 42 988.56 лв.

Единственото оплакване на касатора Столична община е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела отхвърлена претенцията на „Карат-С” АД „за неустойка за забава” – предвид това, че справедливият отговор на това искане на търговеца „са предвидените в чл. 96 от ЗЗД последици”. Инвокират се доводи, че въззивната инстанция „без мотиви и в противоречие с житейската и правна логика възприема една дата за падеж за плащане, наместо за дата, до която страните да определят какво има за плащане за съответния месец”, което обстоятелство „влече след себе си освен пряко финансово въздействие върху СО в значителен размер, но и неоснователно обогатяване на „Карат-С” АД за сметка на СО”.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, подателят й Столична община обосновава директната приложимост на касационния контрол с твърдението си за наличие на основанието чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, изтъквайки, че атакуваното въззивно решение е „очевидно неправилно”. С последваща молба (вх. № 11016/12.VІ.2018 г. по описа на САС) общината настоящ касатор формулира като „релевантен и обуславящ неправилността на оспорвания съдебен акт” следния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/: „В случай, че размерът на дължимото вземане е определяем на базата на отчет от страна на изпълнителя, а не е предварително определен, от кой от следните два момента следва да се счита, че длъжникът изпада в забава – моментът на падежа /какъвто, според касатора, в процесния договор нямало установен/ или моментът на представяне на отчет за действително изпълнената работа?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Карат- С” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените от търговеца за производството пред ВКС разноски в размер на сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложените към отговора пълномощно от 16.VІІІ.2018 г., и договор за правна защита и съдействие от същата дата, както и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Столична община ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд за уважаване на претенцията на „Карат-С” АД срещу общината настоящ касатор с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /а не по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – бел. на ВКС/, въззивната инстанция е приела, че към процесния случай е приложим принципът dies interpelat pro homine („срокът кани вместо човека”), изрично позовавайки се в тази връзка на клаузата по чл. 5, ал. 2 от валидно сключения между страните по спора договор № РД-56-3928 от 3 ноември 2008 г. По този начин е бил споделен решаващия извод на СГС, че считано от 21 март 2012 г. възложителят Столична община е изпаднала в забава по отношение на задължението си за изплащане на съответното месечно възнаграждение за извършения от търговеца обществен превоз на пътници.

Не се констатира атакуваното въззивно решение да е явно необосновано, напротив – към същото са изложени обстоятелствени мотиви досежно неоснователността на всички защитни доводи на общината настоящ касатор: че не била задължено лице за заплащането на възнаграждението за извършена транспортна услуга за месец февруари`2012 г. а също и за липса на представени от изпълнителя отчети/справки, като доказателство за точно изпълнение на договорните му задължения. Следователно, доколкото не е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика, обжалваното от общината осъдително решение на САС не може да бъде квалифицирано като „очевидно неправилно”.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата вола на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от общината настоящ касатор въпрос се отнася изцяло до правилността на атакуваното решение на САС. Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, общината настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в размер на сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложени към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от датата 16.VІІІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие от същата дата, както и Списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 635 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 16.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 5002/2017 г.

О С Ъ Ж Д А касатора Столична община /Булстат[ЕИК]/ със седалище в [населено място], ул. „Московска” № 33 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Карат-С” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Мечка” № 35, СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2