О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

София, 13.05. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря …………….................................. и с участието на прокурора.........................................................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2349 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 4909 от 11.VІ.2018 г. на пловдивското „Авитохол`153” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 127 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 30.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 1466/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 539/2.ІV.2012 г. на ОС-Пловдив, ГК, 11-и с-в, по т. д. № 13/2017 г. /същото поправено с Р. № 1557/24.Х.2012 г./: за отхвърляне на предявения от търговеца настоящ касатор срещу ответното „Бизнес инвест” /сега с променено след датата 26.VІІІ.2011 г. фирмено наименование „Ел юг”/ конститутивен иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чиито предмет е било обявяването за окончателен на сключен помежду им на 1.VІІ.2003 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот: „2000/3240 ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 3240 кв.м., съставляващо УПИ 2132 от кв. 1-нов по плана на пловдивския[жк]-север, срещу цена в размер на 170 000 лв., като по-голямата част от нея е платима чрез изработка на алуминиева дограма от страна на купувача за обекти, възложени му от продавача и при съставен отделен протокол за всеки един от тях, неразделна част от настоящия договор, като ДДС п фактурите за закупени от И.К. материали ще се счита за плащане по продажната цена”.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, а алтернативно - касирането му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъдел уважен.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Авитохол`153” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол не само с твърдения си за вероятна нищожност и вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК/, но още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните шест правни въпроса:

1./ „Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд в мотивите към решението му на възраженията и аргументите на страните, изложени писмено във въззивната жалба и писмените становища?”;

2./ „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и прецени всички относими факти и обстоятелства, доказателствата и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, респ. кои доказателства приема и кои – не?”;

3./ „Допуснал ли е въззивния съд нарушение на закона, като е отказал да уважи предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като продавачът по процесния предварителен договор към момента на постановяване на въззивното решение не е собственик на целия имот?

4./ „Дали в случая за уважаването на този иск е необходимо продавачът да е собственик на целия имот или искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да е основателен до размера на притежаваната част от продавача идеална част от имота?”;

5./ „Допуснал ли е въззивният съд нарушение на закона, като е отказал да уважи предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при положение, че предварителният договор съдържа уговорки за всички съществени клаузи на окончателния договор и валидно обвързва страните?”;

6./ „Дали твърдяната от съда неизправност на ищеца по предварителния договор е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Ответното по касация „Ел юг” ЕООД-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за нищожност, за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „Авитохол`153” ЕООД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По твърденията на касатора „Авитохол`153” ЕООД за вероятна нищожност и вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро ГПК/:

Тезата си за нищожност на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение касаторът извежда от обстоятелството, че навсякъде в съдържанието му липсвало точно възпроизвеждане на данните за първоинстанционното дело, т.е. вместо посочване, че се потвърждава решението „по гр. дело № 553/2011 г.” по описа на ОС-Пловдив, в съдебния акт на въззивната инстанция по съществото на спора било посочено друго дело, а именно „гр. дело № 908/2012 г.” по описа на същия първостепенен съд.

Погрешното изписване както в мотивите, така и в диспозитива на атакуваното въззивно решение на номера и годината на първоинстанционното дело обаче, по никакъв начин не обуславя вероятно нищожност на решението, предмет на касационната жалба, тъй като последното не се оказва абсолютно неразбираемо, а и липсва дори формално нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК. Напротив, касае се за порок на обжалваното въззивно решение, отстраним по реда на чл. 247 ГПК, вкл. и по служебен почин на същия състав на въззивния съд.

Съответно тезата на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение е изградена върху твърдението му за липса в съдържанието му „на надлежна индивидуализация на страните, които са юридически лица”. Констатира се обаче, че в мотивите на този съдебен акт пловдивското „Ел юг” ЕООД е било идентифицирано като „продавач по предварителния договор”, чието обявяване за окончателен е предмет на исковата претенция с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Докато решаващият извод на Пловдивския апелативен съд, обусловил изхода по конкретното дело, е бил в смисъл, че: „Съдът няма компетентност да подменя и/или да тълкува в подобни нереалистични граници намеренията и разпоредителната воля на участниците в търговския оборот, затова – като недоказан по предмет на сделката – предявеният от „Авитохол`153” ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е подлежал на отхвърляне”. След като по делото не е спорно, че съдилищата са се произнесли по съществото на правен спор, въведен с такъв конститутивен иск, воден между юридически лица /по см на чл. 63, ал. 3 ТЗ/ с точно посочените техни фирмени наименования, употребими изключително от търговеца, който ги е регистрирал /арг. чл. 11 ТЗ/, няма основание за извод, че произнасянето на двете пловдивски съдилища, вкл. и с атакуваното въззивно решение, е било извършено по непредявен иск.

2. Относно евентуалното наличие на приложно поле на касационния контрол при релевираните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с №№ 1,2,3 и 5 от изложението на „Авитохол`153” ЕООД по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се отнасят до правилността на атакуваното с нея въззивно решение, докато останалите два /с №№ 4 и 6/ не са били включени в предмета на спора, т.е. същите имат изцяло хипотетичен характер.

В заключение, погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 30.ІV.2018 г., постановено по т. дело № 1466/2012 г.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Пловдивския апелативен съд за произнасяне в производство по чл. 247 ГПК по оплакването на касатора „Авитохол`153” ЕООД за погрешно посочване на номера и годината на първоинстанционното дело в мотивите и диспозитива на въззивното решение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2