О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 238

София, 13.05. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …….................................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2553 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 15675 от 24.ІХ.2017 г. на Национална агенция по приходите /НАП/, подадена чрез неин юрисконсулт против онези две части от решение № 1942 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.VІІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1477/2016 г., с които – като неоснователни – са били отхвърлени предявени от Агенцията срещу видинското „РВ-Строй” ЕООД (в несъстоятелност) искове за установяване съществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявени в производството по несъстоятелност на този ответник публични вземания в размер на 178 444.84 лв. и съответно - в размер на 2 570.85 лв.

Оплакванията на Агенцията настоящ касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваните негови две отхвърлителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на горните две публични вземания: „като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК с постановление изх. № 0595/2011/000053/06.04.2012, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Видин, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2012042001996”.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й НАП обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две отхвърлителни части на решението си въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии, по следния процесуалноправен въпрос: „Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение на база установени от него факти, които не са посочени във въззивната жалба при ограничението на служебното начало в правомощията на въззивната инстанция, въведено с разпоредбата на чл. 269, изр. ІІ-ро ГПК?”

Ответното по касация „РВ-Строй” ЕООД (в Н.) не е ангажирало свое становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните от НАП негови две отхвърлителни части.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Националната агенция за приходите ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отмени решението на първостепенния съд в горепосочените две негови части и да отхвърли – като неоснователни - установителните претенции на НАП срещу несъстоятелния длъжник „РВ-Строй” ЕООД-гр. Видин досежно поредността на удовлетворяване на двете публични вземания в размер на 178 444.84 лв. и съответно – в размер на 2 570.85 лв., въззивната инстанция е приела, че обезпечителните мерки по чл. 198 ДОПК имат ограничено действие: само в пределите на производството по този кодекс /не и по Част ІV от ТЗ – бел. на ВКС/. Съобразено е било в тази връзка от състава на САС, че съгласно чл. 193, ал. 1 ДОПК имущество, върху което преди откриване на производството по несъстоятелност вече са наложени мерки по обезпечаване на публични вземания /или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания/ се реализира от публичния изпълнител в отделно производство при условията и по реда на ДОПК. Но едновременно с това четвъртата алинея на същата разпоредба ограничава темпорално посочените правомощия на публичния изпълнител в рамките на 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. Констатирано е било от САС, че щом в процесния случай неплатежоспособността на „РВ Строй” ЕООД е била обявена с решение от 11.VІІІ.2014 г., то този срок за ищеца настоящ касатор е изтекъл на 11.ІІ.2015 г. и ако в посочения период имуществото, обект на обезпечителните мерки, не се реализира, то се предава на синдика за осребряването му в производството по несъстоятелност, за което „по делото не се спори”. Ето защо, вместо налагане на други обезпечителни мерки по ДОПК, публичният изпълнител дължи прекратяване /със съответно разпореждане/ на производството по принудително изпълнение: на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, като това прекратяване настъпва ipso jure. Въз основа на тези правни /а не фактически/ констатации въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че поредността на удовлетворяване на тези две публични вземания следва да е тази по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, а не – „според разбиранията на ищеца” настоящ касатор - по т. 1 на същия законов текст.

Според разяснението в мотивите към 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да гарантира прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес: в случая определената поредност по чл. 722 ТЗ на удовлетворяване на вземанията при разпределяне на осребреното имущество на длъжника в несъстоятелността. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес.

Следователно достатъчно е в процесния случай, че в атакуваните две негови отхвърлителни части, постановеното от САС решение не е било постановено в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1942 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.VІІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1477/2016 г. В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ДВЕ ОТХВЪРЛИТЕЛНИ ЧАСТИ /за поредността на изплащане на публични вземания на НАП в размер на 178 444.84 лв. и в размер на 2 570.85 лв./.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Ключови думи
No law branches!