№ 506

София, 11.06.2019г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: светла Бояджиева

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1763описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 15.02.2019. по гр.д.№3009/2018г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.

Жалбоподателят – Д.Н.П. чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значенише за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че е налице и оснавоние по чл.280, ал.2 ГПК а допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят-Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Д. П. сумата 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, както и сумата 3000 обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2015г. до окончателното плащане.

Със същото решение съдът като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част е отхвърлил иска за заплащане на неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване до пълния му размер от 100 000 лева.

Решението, като необжалвано е влязло в сила в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата 3000 лева- обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Установено е по делото, че на 24.01.2012г. със заповед № 11 на ОДМВР – С.Д.П. е задържана за срок до 24 часа - от 06,05 часа на 24.01.2012г. до 19,25 часа на 24.01.2012г., като на същата дата на е извършен личен обиск, видно от представения протокол.

Не се спори пред тази съдебна инстанция, че срещу Д. П. и Б. П. е образувано досъдебно производство по описа на ОД на МВР-С., че същите са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.252 ал.1 НК, както и че взетата по отношение на П. мярка за неотклонение е „домашен арест”, която същата е търпяла от 26.01.2012г. до 12.10.2012г., изменена с подписка, отменена на 08.05.2013г. с постановление на ОП-С..

Установено е също, че по реда на чл.72, ал.1 НПК, във вр. с чл.389 ГПК, състав на ОС-Силистра с определение от 03.04.2012г. постановено по чнд № 95/2012г. е допуснал по искане на Прокуратурата обезпечение на наказанието конфискация, като е наложен запор върху конкретно посочени банкови сметки на ищцата, като с определение № 79 от 31.03.2015г., по чнд № 71/2015 г. на Силистренски окръжен съд допуснатото обезпечение е отменено.

Констатирано е, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.05.2013г. Д. П. е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, като обвинителния акт от 27.06.2013г. е внесен от Прокуратурата в Окръжен съд – Силистра с разпореждане от 12.07.2013г. на съдията-докладчик, постановено по нохд № 188/2013г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2013г. и производството пред ОС-Силистра е протекло в три съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично

Установено е, че първоинстанционното наказателно производство е приключило с присъда № 103/29.11.2013г. на ОС-Силистра, с която Д. П. е призната за виновна по повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като е наложено наказание е лишаване от свобода за срок 2 години, отложено по реда на чл.66 НК за срок 4 години. Констатирано е, че осъдителната присъда е обжалвана от ищцата и в АС-Варна е образувано внохд № 225/2014г., което е приключило с присъда № 4 от 10.10.2014г., с която последната е призната за невинна в това, че от 2011 г. до м. януари 2012 г., в съучастие като помагач е улеснила чрез набавяне на средства Б. П., който без съответно разрешение съгласно чл. 3, ал. 1 от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН), по занятие е извършвал финансови сделки – обмен на валута, поради което е оправдана по повдигнатите обвинение по чл. 252, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.

Установено е, че с решение №75/05.03.2015г., постановено по наказателно дело №1945/2014 г., на ВКС е оставена в сила оправдателната присъда № 4/10.10.2014г. по внохд № 225/2014г. на Варненски апелативен съд.

Съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Изложени са съображения за това, че незаконността на обвинението, произтичаща от оправдателната присъда, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Съдът е приел, че от анализа на събраните доказателства обосновава извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3, вр. чл.4 ЗОДОВ.

За да определи размера на претендираното обезщетение по справедливост, въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че заради повдигнатото обвинение и продължилото около три години наказателно преследване ищцата е отключила остра стресова реакция, като тази психична травма във времето е причинила и невроза-разстройство в адаптацията, съобразил е продължителността на наказателното производство -3 години, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с присъда на окръжния съд ищцата е призната за виновна и това обстоятелство и е причинило допълнителен страх и притеснение. Съдът е взел предвид и тежестта на повдигнатото обвинение - за престъпление по чл.252 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 5 години и конфискация на 1/2 от имуществото на дееца, както и вида на наложените мерки за процесуална принуда-задържане под стража за 24 часа; домашен арест за период около 10 месеца и подписка, както и че в процесния период срещу П. е било образувано и друго досъдебно производство по обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.255, ал.3 НК. С оглед на така установените обстоятелства и след като е взел предвид и възрастта на ищцата към датата на повдигане на обвинението-44 годишна и възрастта й към датата на влизане в сила на оправдателната присъда-47 годишна, обществено икономическите условия в страната към процесния период и стандарта на живот в държавата, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер 8 000 лева, до който размер е уважил предвения иск.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Д.Н.П., чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост”,какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване с оглед присъждане на обезщетение за него,какви стъпки включва процесът на оценяване на едно преживяване, с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия за справедливост” и отговаря ли Прокуратурата за вреди от медийно отразяване на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПк за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.

С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси и на сочените от тях основания. На същите съдът е дал разрешение в съответствие с константната практика на ВКС, според която се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най- пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.

При постановяване на обжалваното решение е съобразено и даденото тълкуване по приложението на чл.52 ЗЗД, вр.чл.4 ЗОДОВ в ТР№3/3004г. ОСГК на ВКС- т.11 и т.13, където се приема, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като обезщетението се определя глобално, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Посочва се също така, че когато лицето е оправдано обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност” на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.2 ЗОДОВ ЗЗД, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор / в този смисъл КД№10/2018г./.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски на страните.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2019. по гр.д.№3009/2018г. на АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: