О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253 гр.София, 11.06.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 800 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна касационна жалба от „Виена Р.Е.В” ЕООД, чрез процесуалния представител адв.М. Д., против определение № 53/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 60/2019 г. на Окръжен съд - Видин, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд– Видин, постановен с определение от 01.02.2019 г., да впише в съответните книги Удостоверение с изх. № 20190107112733, издадено на 07.01.2019 г. от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за преобразуване на дружеството чрез промяна на правната форма от „Виена Р.Е.В” ЕАД на „Виена Р.Е.В” ЕООД.

Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд неточно е приложил разпоредбата на чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.13 от 2014 г., в сила от 14.02.2014 г. Поддържа доводи, че за вписване на удостоверение за преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правноорганизационната форма се събира държавна такса в размер на 10 лв., съгласно новата ал.2 на чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: „Следва ли дължимата държавна такса за вписване на удостоверение за промяна на правноорганизационната форма, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот, да се определи, както при вписване на удостоверения в другите хипотези на преобразуване (сливане, вливане, отделяне, разделяне), на база балансовата стойност на недвижимите имоти или данъчната им оценка по реда на чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, в редакцията на тази разпоредба от преди изменението, обн. ДВ, бр.13 от 2014 г., в сила от 14.02.2014 г., или по чл.2, ал.1 от същата Тарифа, в редакцията й след това изменение, вместо по реда на новата ал.2 на чл.2 от Тарифата, след като заявлението за вписване е подадено след влизане в сила на изменението?”.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.

С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че частният касатор е подал молба до Служба по вписванията при РС – Видин с искане за вписване на Удостоверение с изх. № 20190107112733, издадено на 07.01.2019г. от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за преобразуване на дружеството чрез промяна на правната форма от „Виена Р.Е.В” ЕАД на „Виена Р.Е.В” ЕООД. С определение от 01.02.2019 г. съдията по вписванията при РС – Видин е изложил съображения, че с оглед промяната на носителя на правото на собственост върху имуществото на преобразуващото се дружество вписването на удостоверението следва да се извърши по реда, предвиден в раздел II от ПВ, регламентиращ вписването на актове относно недвижими имоти. Отказът на съдията по вписванията е мотивиран с неплащане на дължимата държавна такса, определена на основание чл.2, ал.1 от ТДТСАВ. Окръжният съд е счел за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че не са налице хипотезите на чл.262 – 263 ТЗ и следва да се събере регламентираната в чл.2, ал.2 от ТДТСАВ държавна такса от 10 лв. Посочил е, че с оглед извършеното преобразуване на търговското дружество от ЕАД в ЕООД в правния мир е възникнал нов правен субект - универсален правоприемник на преобразуваното дружество. С оглед на това е заключил, че при наличие на недвижими имоти вписването, макар и да има само оповестително действие, следва да се извърши по реда на чл.2, ал.1 от ТДТСАВ. Поради изложеното ОС – Видин е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписванията.

След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.

В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор се позовава на наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалваното определение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая въпросът за размера на дължимата държавна такса при вписване на удостоверение за промяна на правноорганизационната форма на търговско дружество е решен чрез прилагане на правна норма - чл.2 от ТДТСАВ в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.13 от 2014 г., в сила от 14.02.2014 г.

С горепосоченото изменение се създава ал.2 на чл.2 от ТДТСАВ, по смисъла на която, за вписване на удостоверение за промяна в правноорганизационната форма на търговско дружество и на молба за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване, се събира такса в размер на 10 лв. Въззивният съд не е съобразил, че нормата е специална по отношение на общото правило, регламентирано в ал.1 на чл.2 от ТДТСАВ и въвежда изключение, отнасящо се изрично единствено до хипотезата на преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната му форма, регламентирана в раздел III на гл.XVI от ТЗ. Следователно дължимата държавна такса за вписване на удостоверение за промяна в правноорганизационната форма на търговско дружество, издадено от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, е в размер на 10 лв.

Поради изложеното обжалваното определение на ОС – Видин и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията при РС – Видин следва да се отменят и делото да се върне на Служба по вписванията при РС – Видин за извършване на поисканото вписване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 53/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 60/2019 г. на Окръжен съд – Видин и потвърденото с него определение от 01.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на Служба по вписванията при Районен съд – Видин за извършване на вписването на Удостоверение с изх. № 20190107112733, издадено на 07.01.2019 г. от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма от „Виена Р.Е.В” ЕАД на „Виена Р.Е.В” ЕООД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи