О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 381

гр. София, 11.06.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1161 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „А.-А“ О., [населено място] против определение № 1033/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 560/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6647/18.12.2018 г. по т.д. № 1632/18 на СГС,VІ-10 с-в за връщане на ИМ, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци, изразяващи се в непълнота на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска-чл.127 ал.1,т.4 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

С обжалваното определение на АС- София е потвърдено определение №6647/18.12.2018 г. по т.д. № 1632/18 на СГС,VІ-10 с-в за връщане на ИМ, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци, изразяващи се в непълнота на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска-чл.127 ал.1,т.4 ГПК. С последното исковата молба от страна касатора по иск за вреди в размер на 44 076,19 лева е върната на основание чл.129 ал.3 ГПК и производството е прекратено. Изложени са съображения, че с две последователни разпореждания, надлежно връчени на ищеца, първоинстанстанционният съд е указал на ищеца да посочи конкретните действия или бездействия, с които тримата ответници по него са му причинили твърдяните в първоначално предявената ИМ имуществени вреди-начислени и платени от него публични вземания от дейността на консорциума „Б.-А. 94“Д. в периода 2013 г.-м.април 2015 г., управлявано в периода последователно от двете физически лица, посочени като ответници, а „Б. 94“Е.-като съдружник с ищеца в консорциума, както и да посочи в какви съотношения се претендира обезщетението от всеки един от ответниците, както и ако претендира ангажиране на солидарна отговорност-да посочи основанието за това. С две последователни молби / последната молба с вх. № 162 788, депозирана в СГС на 11.12.2018 година/ ищецът е уточнил, че ответниците сключвали за периода м.август 2013 година сделки от името на косорциума, без знанието и съгласието на ищеца-съдружник в Д., от които възникнали задължения по ЗДДС в размер на 24 959 лева, ведно с лихва в размер на 11 078,31 лева. Тези задължения се основавали на несъществуващи сделки, сключвани от името на консорциума. В конкретно посочени периоди през 2014 г., от такива сделки, възникнало и задължение за консорциума в размер на 389,29 лева-дължим корпоративен данък. През съответния период ответниците наемали и лица по граждански и трудов договор от името на консорциума, което довело до възникването на задължения на последния към държавата в размер на 3 960,75 лева-неплатени осигуровки и 1 187,17 лева-данък върху доходите на ФЛ. Ответниците не предприели и действия за събиране на задължения към консорциума по сделки-предмет на ревизионен акт № Р -2215-1404389-091-01/16.09.2013 и не обжалвали акта. Управителят не вписал своевременно в регистъра БУЛСТАТ нови обстоятелства по промяна управлението на консорциума.

Според въззивния съд непосочването на отделните сделки, от които възникват съответните вреди и непосочването на основанието, от което възникват съответните вреди възпрепятствало съда да приложи съответстваща правна норма.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, е формулиран въпрос, който се свежда до критериите за преценка, дали са били отстранени първоначалните недостатъци на ИМ, изразяващи се в непълнота на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска-чл.127 ал.1,т.4 ГПК.

В случая следва да се има в предвид следното: Неправилно въззивният съд се е позовал на неяснота в това на какво правно основание се основават исковете: деликт, неоснователно обогатяване или специалната отговорност за вреди при водене на дружествената дейност. Правната квалификация, като наличие на конкретна правна норма, предвиждаща отговорността на ответниците спрямо ищеца е изцяло в задължителна компетентност на правораздавателния орган, решаващ спора-аргумент от чл.146 ал.1, т.2 ГПК. За страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в ИМ, съответно в допълнителна молба по чл.129 ал.2 вр. с ал.5 ГПК, конкретните обстоятелства/ т.е. факти/, на които основава исковата претенция. Преценката за наличие или не на причинна връзка на същите със съответните вреди и тяхното обезщетяване, както и има ли основание за солидарна отговорност е преценка по основателността на иска. Ето защо, следва да се приеме, че с последната молба вх. № 162 788, депозирана в СГС на 11.12.2018 година, недостатъците на ИМ са отстранени и съдът не е имал основание да я върне по реда на чл.129 ал.3 ГПК

С оглед изложеното определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено като неправилно.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на Второ т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1033/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 560/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6647/18.12.2018 г. по т.д. № 1632/18 на СГС,VІ-10 с-в за връщане на ИМ, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци, изразяващи се в непълнота на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска-чл.127 ал.1,т.4 ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 1033/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 560/2019 г. на Софийски апелативен съд, и потвърденото с него определение №6647/18.12.2018 г. по т.д. № 1632/18 на СГС,VІ-10 с-в.

ВРЪЩА делото на СГС,VІ-10 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д. № 1632/18 на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи