О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 293гр. София, 11.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр.д. № 144/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д.И.Б. от [населено място] и на С.З.К. от [населено място] срещу въззивно решение № 308 от 17.01.2018г. по извършване на съдебна делба и срещу решение № 3068 от 22.06.2018г.за поправка на очевидни фактически грешки, постановени по гр.д.№ 543/2017г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Решението по чл.247 ГПК е обжалвано и от К.М.М. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

С решението от 17.01.2018г. въззивният съд е отменил решение № 1008 от 07.02.2017г. по гр.д.№ 686/2015г. на Благоевградския районен съд в частта, с която допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична продан и в частта за държавните такси, като вместо това по реда на чл.353 ГПК е поставил в дял на К.М.М. и О.М.З. при права съответно 5/8 ид.части и 3/8 ид.части имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с площ от 35,00 кв.м., представляващ магазин за обществено хранене, ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 58,00 кв.м. с идентификатор ***** и с 37,46 % ид.части от общите части на сградата и 33,26/61 ид.части от дворното място, в което същата е построена – ПИ с идентификатор *** с площ от 61,00 кв.м., а на Д.И.Б. и С.З.К. е поставен в дял имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с площ от 57,50 кв.м., представляващ първи жилищен етаж от сградата, построена в ПИ с идентификатор *** с площ от 61,00 кв.м, ведно с 31,26 % ид.части от общите части на сградата и 27,72/61 ид.части от дворното място. Със същото решение са присъдени и суми за уравнение на дяловете като К.М.М. е осъден да заплати на Д.И.Б. и С.З.К. по 6912.50 лв., а на Д.Д.Х. и на Д.Д.Х., притежаващи по 1/8 ид.част от дворното място, по 1193,44 лв.; О.М.З. е осъдена да заплати на Д.И.Б. и на С.З.К. по 3456.25 лв., а на Д.Д.Х. и Д.Д.Х. по 596,72 лв. От своя страна Д.И.Б. и С.З.К. са осъдени да заплатят на К.М.М. по 13 725 лв., а на Д.Д.Х. и на Д.Д.Х. по 1492,62 лв.

С решението от 22.06.2018г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата относно сумите за уравнение на дяловете, които К.М.М. и О.М.З. следва да заплатят на Д.И.Б. и С.З.К. в следния смисъл: К.М.М. да им заплати по 8640.61 лв., а О.М.З. по 5184,36 лв.

За да постанови решенията си въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с площ от 35,00 кв.м., представляващ магазин за обществено хранене между К.М.М. с квота 1/2 ид.част, О.М.З. с квота 1/4 ид.част, Д.И.Б. с квота 1/8 ид.част и С.З.К. с квота 1/8 ид.част; имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с площ от 57,50 кв.м., представляващ първи жилищен етаж от сградата между К.М.М. с квота 3/4 ид.части, Д.И.Б. с квота 1/8 ид.част и С.З.К. с квота 1/8 ид.част; имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ избено помещение с площ от 58 кв.м. между К.М.М. с квота 1/2 ид.част, О.М.З. с квота 1/4 ид.част, Д.И.Б. с квота 1/8 ид.част и С.З.К. с квота 1/8 ид.част и на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 61,00 кв.м. между К.М.М. с квота 1/4 ид.част, О.М.З. с квота 1/4 ид.част и Д.И.Б., С.З.К., Д.Д.Х. и Д.Д.Х. с квоти по 1/8 ид.част. Върху поземления имот с площ от 61 кв.м. е изградена сградата, състояща се от два жилищни и магазинен етаж, мазе и таван. Зимничното помещение е функционално свързано с търговския обект и се намира на кота – 2,80 под нивото на терена., поради което съдът е приел, че е налице един обект – дюкян с избено помещение и че отразяването на мазето в кадастралната карта като самостоятелен обект с отделен идентификатор е ирелевантно и не променя същността и предназначението на помещението. Тъй като съделителите Д.И.Б. и С.З.К. са поддържали искане за поставяне на имот в общ дял, а такова са направили и съделителите К. М. и О. З., въззивният съд е приел, че са налице два имота и две групи съделители, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. Изложени са съображения, че в случая тегленето на жребий е невъзможно, тъй като съделителката О. З. не притежава права в жилищния етаж, което налага етажът на стойност 40 570,48 лв. да бъде поставен в дял на съделителите Д. Б. и С. К., а дюкянското помещение и мазето под него на стойност 115 373,76 лв. – на К. М. и О. З.. Стойността на дяловете е определена от съда въз основа на заключението на вещото лице-техническа експертиза, прието в първата инстанция, което е дало оценка на 1 кв.м. от дворното място в размер на 573,77 лв. и с оглед на тези оценки са присъдени посочените по-горе суми да уравнение на дяловете. С решението от 22.06.2018г. е прието, че в решението по извършване на делбата е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в стойността на дюкяна и мазето погрешно е включена и земя, принадлежаща на Д. Х. и Д. Х. на стойност 4773,86лв., което е довело и до погрешното определяне на сумите за уравнение на дяловете, които К. М. и О. З. следва да заплатят на Д. Б. и С. К..

Като основание за допускане на касационно обжалване на решението по извършване на делбата в изложенията на Д.И.Б. и С.З.К. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл.353 ГПК за извършване на делбата, когато делбените имоти са различни по вид и предназначение и не съответстват на броя на съделителите; 2. За възможността да се възлага в общ дял имот на няколко съделители; 3. Към кой момент следва да бъде определена пазарната стойност на имотите, включени в делената маса, при положение, че първоинстанционният съд е изнесъл имотите на публична продан, а въззивната инстанция извършва делбата по реда на чл.353 ГПК, където за първи път се уравняват дяловете парично и се приема, че самостоятелните обекти са два, а не три, както е заявено в исковата молба и в съдебния акт в първата фаза и оценката на вещото лице е за три самостоятелни обекта; 4. Допустимо ли е съдът, без да има възражения от страните относно самостоятелния характер на даден обект с идентификатор, допуснат до делба с решението в първата фаза, във втората фаза, без да има преустройство и промяна, да определя обекта като несамостоятелен такъв на правото на собственост, респ. съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС обект – избено помещение /така е описано в нотариалните актове/ или “друг самостоятелен обект в сграда” по кадастралната карта и 5. За начина, по който се извършва стойностното уравняване на дяловете в решението по извършване на делбата. Касаторите считат, че първите два и последният въпрос са решени в противоречие с практиката на ВКС, а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се също, че решението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно.

В изложението към жалбата срещу решението по чл.247 ГПК касаторите Д.И.Б. и С.З.К. сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: как трябва да е формулиран диспозитивът на решение за поправка на очевидна фактическа грешка, т.е. какво следва да бъде съдържанието. Поддържа се също, че решението е нищожно и очевидно неправилно.

В изложението към касационната жалба на К.М.М. не е формулиран правен въпрос.

Ответникът по жалбите О.М.З. счита, че касационно обжалване на въззивното решение по извършване на делбата не следва да се допуска, а следва да се допусне по отношение на решението по чл.247 ГПК. Същото становище е взел и К.М.М. по жалбата на Д.И.Б. срещу решението по извършване на делбата и по жалбата срещу решението по чл.247 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посочените въззивни решения, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Във връзка с първия поставен въпрос относно решението по извършване на делбата касаторите се позовават на противоречие с № 258 от 25.10.2011г. по гр.д.№ 144/2011г. на ВКС, ІІ г.о., каквото не е налице. Според това решение съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл.353 ГПК при разпределението по чл.353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. В случая съдът е приел, че са налице две групи съделители, които са изразили съгласие да получат в собственост реални дялове от допуснатите до делба имоти, което с оглед участниците в съсобствеността на всеки от тях и правата на страните е могло да стане единствено по възприетия от съда начин.

Липсва противоречие и по отношение на втория въпрос с решение № 187 от 10.07.2014г. по гр.д.№ 1300/2014г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че поставяне на общ дял на няколко съделители може да стане или при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена, тъй като в случая съдът е приел, че такова съгласие е налице. В допълнение следва да се отбележи, че този въпрос се поставя от касаторите във връзка с тяхното оплакване, че посочените две предпоставки са налице само по отношение на тях, но не и по отношение на другите двама съделители, какъвто довод те не биха могли да релевират, тъй като според установената практика на ВКС освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

По отношение на третия поставен въпрос е налице изобилна съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, което изключва наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК, във връзка с което не са изложени и никакви доводи. Независимо, че въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е извършил делбата по друг начин, той не е бил длъжен да назначава служебно нова експертиза за оценка на имотите (срв. дадените с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения), след като това доказателство е било събрано от първата инстанция във втората фаза на делбата и не са налице данни за настъпила съществена промяна в пазарните цени на недвижимите имоти в съответното населено място през изтеклия непродължителен период от време, нито е от значение обстоятелството, че стойността на зимничното помещение под магазина е посочена от вещото лице отделно.

Липсва противоречие и с представената във връзка със следващия въпрос практика на ВКС - Р № 368 по гр.д.№ 851/09г., ІІ г.о. и Р № 261 по гр.д. 3777/13г., І г.о., отнасяща се към различни от настоящата хипотези /първото решение е за делба на приземен и втори жилищен етаж, представляващи самостоятелни жилища, а второто - за делба на склад в приземен етаж със самостоятелен вход/, като във второто решение изрично е посочено, че наличието на самостоятелен идентификатор на един обект не обосновава извод, че той е самостоятелен обект на правото на собственост. Съдебната практика е константна, че изискванията за обособяване на недвижимите имоти като самостоятелни обекти на правото на собственост са установени с императивни материалноправни норми, които съгласно ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да приложи служебно, като зимничните помещения не представляват такива обекти.

Петият въпрос е твърде общо формулиран, нито касаторите сочат конкретно в какво се състои противоречието на въззивното решение с посочената практика на ВКС – Р № 67 по гр.д.№ 5264/15г., І г.о., Р № 279 по гр.д.№ 350/09г., ІІ г.о. и Р № 134 по гр.д.№ 1064/11г., ІІ г.о., респ. неправилния според тях подход при определяне на сумите за уравнение на дяловете нито от съдържанието на мотивите към решението се установява такъв да е налице като се има предвид обстоятелството, че в случая имотите, предмет на делбата не са съсобствени на всички съделители. Ето защо предпоставките за допускане на касационно обжалване и по отношение на този въпрос не са налице. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според установената практика на ВКС допуснати от съда аритметични грешки при определяне на дължимите суми за уравнение на дяловете, ако са налице такива, представляват очевидни фактически грешки, които подлежат на отстраняване по реда на чл.247 ГПК /включително ако са допуснати и в решение по чл.247 ГПК/, а не по пътя на обжалването.

Не са налице и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Атакуваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Доводите на касаторите, че решението е нищожно, тъй като волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост не кореспондират на данните по делото. Във връзка с доводите, че то е недопустимо, тъй като липсва дадено съгласие от страна на съделителката О. З. за поставяне в общ дял със съделителя К. М. на имоти, включени в делбената маса, както и поради това, че първоинстанционното решение е обжалвано от К. М. само по отношение магазина, избеното помещение и земята следва да се посочи, че дори съгласие от тази съделителка да липсва, това няма отношение към допустимостта на въззивното решение, а обжалването на първоинстанционното решение по извършване на делбата изцяло, както е в случая, с конкретни оплаквания за част от делбените имоти не е пречка въззивният съд да извърши делбата изцяло по нов начин. В тази връзка следва да се отбележи също, че в отговора на въззивната жалба съделителката С. К. изрично е посочила, че изнасянето на имотите на публична продан е незаконосъобразно и че делбата им е следвало да се извърши по реда на чл.353 ГПК.

Решението не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила.

По поставения въпрос във връзка с решението от 22.06.2018г. не са изложени никакви доводи за обосноваване неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, които предпоставки в случая липсват. Този въпрос се поставя от касаторите във връзка с тяхното твърдение,че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, но не е конкретизирал в коя част от диспозитива на основното решение допуска поправката на, което не съответства на данните по делото. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съображенията изложени по жалбата срещу решението по извършване на делбата.

В изложението към жалбата на К. М. не е формулиран правен въпрос, което, както се посочи по-горе, е достатъчно основание за недопускането на решението до касационен контрол. Направените в изложението общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, респ. за погрешно изчисляване на сумите за уравнение на дяловете не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.

С оглед изложеното посочените въззивни решения не следва да се допускат до касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 17.01.2018г. по извършване на съдебна делба и на решение № 3068 от 22.06.2018г. по чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№ 543/2017г. на Благоевградския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: