№ 594

гр.София, 11.07.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети юли две хиляди и дeвeтнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр.д.№ 2751/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК

То бе спряно с постановено по настоящето дело определение № 385/ 31.10.2018 г. поради това, че по въпрос, който е от значение за решаване на спора по същество, съществува противоречива практика на състави на Върховния касационен съд, за преодоляването на която е образувано Тълкувателно дело № 2/ 2017 г. Производството по тълкувателното дело приключи с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. При това положение съдът приема, че са отпаднали предпоставките за спиране на производството и то следва да бъде възобновено.

Същото е образувано по касационна жалба на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 45 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 708/ 2017 г. С него е потвърдено решение на Смолянски окръжен съд по гр.д.№ 74/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Щ.К.Щ. и Р.Б.Т. иск, квалифициран по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] до размер идеална част на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 25.08.2015 г. с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 168/ 2015 г. на нотариус рег.№ ***, с който Щ.К.Щ. и съпругата му В.Г.Щ. продават на Р.Б.Т. самостоятелни обекти с идентификатори ...

Като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол жалбоподателят е повдигнал материалноправния въпрос „Приложим ли е отменителният иск по чл.135 ЗЗД в отношенията между кредитора и поръчителя, когато са извършени от поръчителя разпоредителни действия с негово имущество във вреда на кредитора?”, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответните страни Р.Б.Т. и Щ.К.Щ. оспорват жалбата като поддържат, че по поставения въпрос няма противоречива практика на ВКС, а има трайна практика, че отменителен иск срещу поръчителя може да бъде предявен само ако сделката е извършена след издаване на изпълнителен лист срещу него. Такъв факт не бил твърдян в настоящето производство. Излагат и съображения, че въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Молят касационното обжалване да не бъде допуснато.

Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е отхвърлил иска, след като е констатирал от фактическа страна, че ищецът „Интернешънъл асет банк” АД, [населено място] е кредитор на „Щеревстрой” ООД, [населено място] въз основа на сключен между тях договор за банков кредит от 28.09.2009 г. Поръчител на кредитополучателя по този договор бил ответникът Щ. Щ., който на 25.08.2015 г. (заедно със съпругата си В. Щ.) продал на втория ответник Р. Т. процесните недвижими имоти. Към момента на атакуваната сделка срещу Щ. Щ. не е имало издадена заповед за изпълнение, нито изпълнителен лист, което ищецът заявява още с исковата молба. При тези фактически констатации съдът извел от правна страна, че искът е неоснователен, защото ответникът Щ. не е имал качеството длъжник на банката само въз основа на твърденията в исковата молба. Това качество той би имал само ако към момента на сделката срещу него е имало издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След като ответникът Щ. не се явява длъжник на ищеца, той не е легитимиран да отговаря по предявения иск за отмяна на действия, с който длъжник уврежда своя кредитор.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя обжалваното решение, тъй като съдът е приел, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е неприложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия преди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него. Противоположно разрешение е дадено в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/ 2017 г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 2751/ 2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 45 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 708/ 2017 г.

УКАЗВА на жалбоподателя в седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 209,20 лв (двеста и девет лева, двадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: