О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№365

София,11.07. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Д. П

Членове: Е. М

И. П

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2586 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца К.Ц.Г. срещу Решение № 1425 от 08.06.2018г. по в.т.д.№ 6159/2017г. на Софийски АС, ТО 6 състав. С въззивното решение е:

-обезсилено като недопустимо решението по т.д.№ 111/2015г. на СОС по иска с правно основание чл.71 ТЗ - за отмяна на решенията на Съвета на директорите на „Партньори“АД, приети на заседанието от 07.10.2014г. /свикване на извънредно общо събрание на акционерното дружество, което да се проведе на 21.11.2014г., а при липса на кворум - на 08.12.2014г., при дневен ред, определен от СД, включващ и приемане на промени в устава/. Производството по този иск е прекратено по съображения за отсъствие на правен интерес от предявяването му;

-обезсилено решението по втория обективно съединен иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство с правно основание чл.29,ал.1, предл.трето ЗТРРЮЛНЦ - приети на 08.12.2014г. от Общото събрание на акционерите на „Партньори“АД решения по т.2 от протокола за промени на устава на дружеството, предложени на заседанието на съвета на директорите от 07.10.2014г. и изрично овластяване на съвета на директорите с права по чл.196,ал.1 и чл.196,ал.3 ТЗ. Производството по този иск е прекратено като недопустимо по съображения, че приетите решения от общото събрание не подлежат на вписване в ТР и защитата срещу тях не може да се проведе по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ;

-потвърдено е решението за отхвърляне на третия обективно съединен иск с правно основание чл.29,ал.1,предл.трето ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство - решения на съвета на директорите, приети по два протокола на 12.01.2015г.

-потвърдено е решението за отхвърляне на предявения в евентуалност по отношение на третия иск, иск с правно основание чл.71 ТЗ за отмяна поради незаконосъобразност на същите решения на съвета на директорите.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и уважаването на трите главни иска, респективно - на евентуалния иск при отхвърляне на третия обективно съединен главен иск. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на САС при произнасянето по всеки един от исковете. Твърди се, че решенията на съвета на директорите от 07.10.2014г. са незаконосъобразни поради нередовно свикване, опорочен кворум и мнозинство за приемането им, както и че за провеждането на конститутивния иск за отмяната им наличието на правен интерес не е необходима процесуална предпоставка. Поддържа се, че решенията на съвета на директорите от 07.10.2014г. създават реална възможност за нарушаване на членствените права на акционера К. Г., тъй като поставят началото на процедура, чрез която по силата на решението на общото събрание на акционерите от 08.12.2014г. и на решенията на съвета на директорите от 12.01.2015г., се постига намаляване участието в капитала на този акционер от 50% на 2.04%, което пряко влияе върху членствените му права.

По отношение на втория иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство - решението по т.2 от протокола от проведеното на 08.12.2014г. общо събрание на акционерите са изложени съображения, основани на разпоредбата на чл.231,ал.3 ТЗ и се поддържа, че решението за изменение на устава в хипотезата на чл.196,ал.1 ТЗ за овластяване на съвета на директорите подлежи на вписване, поради което искът за установяване на порок при вписването е допустим. Оспорва се правилността на извода на САС за недопустимост на този иск и изложените от въззивния състав съображения, че защитата следва да се осъществи посредством установителен иск за установяване на нищожност на решенията. Поддържа се, че протоколът от 08.12.2014г. отразява липсващи решения, решения, които не са приети; не е прието решение за конкретни изменения на устава, че е оспорена истинността по отношение на дата и съдържание на протокола на ОСА от 08.12.2014г., както и че общото събрание не е свикано редовно.

Изложени са и подробни съображения за неправилност на изводите за неоснователност на иска, предявен по отношение на решенията на съвета на директорите по двата протокола от заседанието от 12.01.2015г. по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Оспорва се и правилността на решението по евентуалния конститутивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД по двата протокола от 12.01.2015г.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/В хипотеза на предявен конститутивен иск по чл.71 ТЗ, съставлява ли правният интерес абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, липсата на която да обуслови прекратяване на производството. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1,предл.последно ГПК с позоваване на решенията по т.д.№ 1087/2012г. на 1т.о. и решението по т.д.№ 2528/2015г. на 2 т.о.

2/Подлежи ли на вписване в ТР решение на общото събрание на АД за изменение и допълнение на устава, с което се овластява съветът на директорите с правата по чл.196,ал.1 ТЗ, без със същото да се извършват промени на обстоятелствата по чл.165,т.1-4,т.5 и т.10 ТЗ и допустим ли е иск по чл.29,ал.1 ТЗ за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - посоченото решение. Въведена е същата допълнителна предпоставка с позоваване на решението по т.д.№ 68/2012г. на 1т.о., Решение№ 1352 от 27.10.1999г. по гр.д.№ 647/1999г.

3/Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба и да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, както и да обсъди и отговори на всички наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение при същата допълнителна предпоставка, чието приложно поле и обосновано с множество актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Въпроси 4/,5/ и 6/ са относими към евентуално предявения иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД по двата протокола от 12.01.2015г.:

4/Има ли вписването на решението по чл.231,ал.3 ТЗ за изменение и допълнение на устава конститутивно действие по отношение на акционерите и влиза ли в сила това решение по отношение на акционерите от деня на приемането му. Посочва се, че неправилно /чл.231,ал.3 ТЗ/ и в противоречие с практиката на ВКС, съставът на апелативния съд е приел, че решението на ОС от 08.12.2014г. за изменение на устава не подлежи на вписване. Поддържа се, че за да отхвърли предявения евентуален иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД от 12.01.2015г., въззивната инстанция приела, че във вътрешните отношения между акционерите, са приложими разпоредбите на устава, приети с решението на ОСА на 08.12.2014г., тъй като това решение влиза в сила за членовете на дружеството от приемането му и вписването по чл.231,ал.3 ТЗ няма конститутивно действие по отношение на тях. Поддържа се същата допълнителна предпоставка с позоваване на решение № 68 от 07.02.2005г. по гр.д.№ 680/2004г. на ТК, решение № 690 от 03.12.2008г. по т.д.№ 349/2008г. на 2 т.о.

5/Следва ли при увеличаване на капитала на АД по чл.195 ТЗ, проведено от СД при делегирани от общото събрание правомощия, преди да се гласува решението за увеличение на капитала по чл.195 ТЗ, да е взето решение за отпадане на предимственото право на акционерите по чл.194,ал.1 ТЗ и същото да е обявено в ТР или приемането на двете решения в един и същи ден не води до тяхната незаконосъобразност. Поддържа се същата допълнителна предпоставка с позоваване на решение по т.д.№ 832/2008г. на 2 т.о., на Решение № 297 от 03.05.2004 на ВКС по гр.д.№ 1022/2003г. на 2 т.о., и на решение № 788 от 07.12.2006г. по т.д.№ 411/2006г.

6/Ограничаване на правото по чл.194 ТЗ само по отношение на част от акционерите, гласувано от Съвета на директорите на акционерното дружество, нарушава ли законовите права на акционерите до степен да обоснове незаконосъобразност на решението на управителния орган като се твърди противоречие на даденото от САС разрешение с решението по т.д.№ 832/2008г. на 2 т.о., както и се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна „Партньори“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Безспорно е, че ищецът е акционер в „Партньори“АД и притежава поименни акции с право на глас и акции на приносител, както и, че е член на Съвета на директорите към момента на провеждане на заседанията от 07.10.2014г. и 12.01.2015г.

В исковата молба е поддържал, че с поредица от действия органите на дружеството нарушили членствените му права като притежаваното от него акционерно участие в капитала било сведено от 50% до 2.04% :

1/ На проведеното на 07.10.2014г. заседание на СД, за което ищецът не бил уведомен, било взето решение за свикване на Общо събрание на акционерите, което да се проведе на 21.11.2014г., а при липса на кворум - на 08.12.2014г., при дневен ред, включващ и промени в устава, предложени от съвета на директорите. Поддържал, че ако е бил уведомен и е имал възможност да се яви на това заседание, не би било взето решение за свикване на Общо събрание на акционерите предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от действащия устав, приет 18.06.98г., съгласно която решенията се вземат единодушно от членовете на съвета. На основание чл.71 ТЗ е поискал отмяна на решенията на съвета на директорите, приети на 07.10.2014г.

2/Според протокола от проведено на 08.12.2014г. ОСА било взето решение „приема всички промени в устава, предложени от СД“ като изрично съветът бил овластен и с права по чл.196,ал.1 ТЗ за увеличение на капитала до сумата 10 млн.лева за срок от пет години от датата на регистриране на изменението, както и изрично бил овластен с правата по чл.193,ал.3 ТЗ за същия срок. Твърдял е, че такова общо събрание не е провеждано, че протоколите отразяват липсващи, неприети решения, че решения не са приети поради липсата на яснота и конкретика какво е гласувано, че не е прието решение за изменение на Устава, тъй като не са посочени конкретни изменени текстове, а взетото решение за делегиране на права на съвета на директорите не е предвидено като точка от дневния ред; че след приемане на решението за овластяването на Съвета на директорите с правата по чл.196, ал.1 и ал.3 от ТЗ в протокола не е отразено дали е проведено гласуване, както и резултат от гласуване. Оспорил е истинността на протокола от събранието по отношение на неговата дата, съдържание и подписи, с твърдения, че на практика не са приети и липсват ясни и конкретни решения; че решенията на ОСА не са приети и поради участие в гласуването на лице, което не е акционер. Предявил е иск, квалифициран от съдилищата по чл.29 ЗТР /ЗТРРЮЛНЦ/ като същевременно се е позовал и на редица нарушения на процедурата по свикването на това общо събрание.

3/По партидата на „Партньори“АД на 13.12.2014г. е бил обявен нов устав, в който текстът на чл. 27, ал. 2 от стария бил променен. Ищецът е твърдял, че такова изменение не е гласувано/прието, а от друга страна решение за изменение на устава никога не е било вписвано по партидата на дружеството в ТР, както разпорежда чл.231, ал.3 ТЗ /решенията за промени в устава влизат в сила след вписването им/. Поддържал е, че обявяването на актуалния устав, съгласно разпоредбата на чл.22,ал.3 ЗТР, представлява техническа дейност по пренасянето на съдържанието на представения акт в ТР, но обявяването не замества регистърното производство по вписване. Посочил е, че при тези обстоятелства, на 12.01.2015г. съветът на директорите провел две заседания, на които били взети решения за увеличаване на капитала от 70 240лв. на 77 240лв. чрез издаване на нови 7 000 обикновени поименни акции с право на глас; за отпадане правото на акционерите за придобиване на част от новоиздадените акции, пропорционално на участието им в капитала; за увеличаване на капитала до посочения размер, при условие, че новоиздадените акции бъдат записани от акционера Х. К. /5 000бр./ и от изпълнителния директор И. Я. /2 000бр./; за приемане на доклад на съвета относно причините за ограничаване на правата на акционерите под условието определени лица запишат акции на определена цена и за изключване правото на акционерите по чл.194,ал.1 ТЗ /съответно по чл.8,ал.4 от Устава/ за придобиване на част от новоиздадените акции пропорционално на участието им капитала. Ищецът е поддържал, че не е канен да участва на двете заседания, не е бил уведомен за датата и часа на провеждането и че СД не е могъл да вземе посочените решения без негово участие предвид разпоредбата на чл.27,ал.2 Устава в редакцията към 18.06.98г., съгласно която решенията се вземат с единодушие. Предявил е иск по чл.29,ал.1 ЗТР /ЗТРРЮЛНЦ/, основан на довод за несъществуването на решенията на СД, гласувани по двата протокола от 12.10.2015г. съединен с евентуален иск по чл.71 ТЗ за отмяната им.

По иска за отмяна на решенията на СД, приети на 07.10.2014г. по чл.71 ТЗ, първоинстанционният съд е приел е, че не е установено тези решения да нарушават членствени права на ищеца, тъй като нито уставът, нито законът предвиждат ред за свикване на заседания на СД на акционерното дружество. За неоснователен е счетен доводът на ищеца, основан на разпоредбата на чл.27,ал.2 от действащия тогава устав. Тълкувал е разпоредбата на ал.2 във вр. с ал.1 - съветът на директорите може да приема решения ако присъстват най-малко от половината от членовете му, т.е. счетено е, че ал.1 предвижда кворум за провеждане на заседание, а ал.2 мнозинство за приемане на решение.

По отношение на втория иск, квалифициран по чл. 29,ал.1,предл.трето ЗТР е изложил съображения, че не е налице несъществуване на вписани обстоятелства, тъй като на проведеното на 08.12.2014г. общо събрание са приети решения за промяна на устава и за овластяване на СД с определени права. Изложено е и, че не е оборена верността на представения протокол от общото събрание. Посочени са и допълнителни съображения за неотносимост към спора на направените от ищеца възражения за нарушения по свикването и провеждането на ОС, вкл. и нарушена процедура по разгласяване на поканата, тъй като тези доводи са релевантни при предявен в преклузивните срокове иск по чл.74 ТЗ.

Третият иск, основан на твърдения за несъществуването на решенията на СД по два протокола от 12.01.2015г., квалифициран по чл.29,ал.1,предл.трето ЗТР- сега ЗТРРЮЛНЦ е отхвърлен. Изложени са съображения, че на 26.01.2015г. и на 02.02.2015г. в ТР е вписано обстоятелството за ограничаване или отпадане на правата на акционерите по чл.194,ал.1 ТЗ и за увеличението на капитала, и че представените протоколи от заседанието на СД, въз основа на които е извършено вписването, доказват възникването на заявените за вписване обстоятелства. Отхвърлен е и евентуалният иск, квалифициран по чл.71 ТЗ за отмяна на тези решения по съображения, че както старият, така и новият устав предвиждат СД да приема решения, когато на заседанието му присъстват половината от членовете му, а спорните решения са приети с единодушие от присъстващите. Отново е изложен аргументът, че законът и уставът не предвиждат регламентация на реда, по който се свикват заседанията на СД, а обстоятелството, че ищецът не е поканен, не обосновава извод за незаконосъобразност, след като е било налице изискването за кворум, и след като СД е бил овластен от ОСА с делегираните правомощия за увеличение на капитала на заседанието, проведено на 08.12.2014г.

Въззивният съд е констатирал, че предявените и разгледани от първоинстанционния съд искове са за: отмяна на решенията на СД от 07.10.2014г. с правна квалификация чл.71 ТЗ; вторият иск е за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - решенията на ОСА от 08.12.2014г. с правна квалификация чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ; третият главен иск е за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, произтичащи от решенията на СД по двата протокола от 12.10.2015г със същото правно основание - чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а евентуалният спрямо него - за отмяната на същите решения на основание чл.71 ТЗ.

Въззивната инстанция е счела иска по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД от 07.10.2014г. за недопустим поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му. Изложила е съображения, че претендираната от ищеца защита по този иск е част от предмета на втория иск. Посочила е, че включването в дневния ред на насроченото общо събрание изменение на устава, без посочване на конкретни предложения за решения и без да бъдат конкретизирани промените в устава, не обосновава извод за нарушени членствени права на ищеца и останалите акционери; че приемането на решение за свикване на ОСА само по себе си не може да накърни акционерни интереси. Съставът на САС се е позовал на решението по т.д.№ 1087/2012г. на І т.о. на ВКС, и е приел, че в конкретния случай твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху правната му сфера не обосновава правния интерес от провеждането на конститутивния иск по чл.71 ТЗ, тъй като с решението на управителния орган не би могло да бъде нарушено негово или на други акционери отделно членствено право. За основателно е прието възражението на ответника, че с предявения иск ищецът търси защита не на членствено право, а на нарушено право на участие в изпълнителния орган.

По отношение на втория иск, който въззивната инстанция е квалифицирала по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е изложено, че чл.174,ал.2 ТЗ установява подлежащите на вписване обстоятелства - данните по: чл.165,т.1-4 /фирмата, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, срока, размера на капитала, органите на дружеството, мандата и броя на членовете им/; т.5 /вида и стойността на непаричната вноска и т.10 /други условия във връзка с учредяването/, а съгласно чл.174,ал.4, предл. второ ТЗ, при изменение или допълнение на устава, в ТР се представя за обявяване препис с измененията. Обсъдено е, че в конкретния случай измененията на устава са приети на ОС на дружеството на 08.12.2014г. като актуализираният е обявен в ТР на 13.12.2014г. и в него не е била направена промяна на което и да било от подлежащите на вписване обстоятелства, което означава че пътят на защита на нарушеното право на ищеца е друг - чрез предявяване на иск по чл.124,ал.1 ГПК - за установяване нищожност на решението. По тези съображения решението на окръжния съд по този иск е обезсилено и производството по него е прекратено.

По отношение на третия иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, произтичащо от решенията на СД по двата протокола от 12.10.2015г., квалифициран по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, съставът на САС е приел е, че основателността му е обусловена от доказването на факта на постановяване на решение извън пределите на определената в закона и учредителния акт компетентност на управителния орган, но е счела този факт за недоказан. Изложил е, че съгласно чл.8,ал.3 от обявения в търговския регистър на 13.12.2014г. устав на дружеството съгласно решенията на ОСА от 08.12.2014г., правомощието на върховния орган на дружеството по чл.221,т.2 ТЗ е предоставено на управителния орган, поради което атакуваното решение на Съвета на директорите не е постановено извън рамките на определената в закона и в учредителния акт компетентност на управителния орган. За неоснователно е счетено и твърдението за липсващо, невзето решение по двата протокола, поради което първоинстанционото решение е потвърдено.

По евентуалния иск за отмяна на решенията на СД по двата протокола от 12.10.2015г. са възпроизведени правните аргументи на първоинстанционния съд за отсъствие на уредена от устава и закона процедура по свикване заседанията на СД. Споделени са и съображенията, че съгласно чл.27,ал.1 от устава необходимият кворум за приемане на решения е половината от членовете на съвета, който е спазен, както и че решенията са взети при спазване на изискването за мнозинство. Изложени са и допълнителни мотиви за неоснователност на твърдението на ищеца за приложимост на правилата на предишната редакция на устава като е посочено „че на вписване подлежат само обстоятелствата, изброени в чл.165,т.1-4,т.5, и т.10 ТЗ, а позоваването на разпоредбата на чл.231,ал.3 ТЗ е неуместно, тъй като „предвиденото в нея конститутивно действие е само по отношение на третите лица, но не и по отношение на акционерите“. Посочени са и други допълнителни съображения за неоснователност на конститутивния иск по чл.71 ТЗ и решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му е потвърдено.

Съставът на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос. Недоказано е наличието на въведената допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК:

Формално е твърдяното несъответствие на даденото от САС разрешение с практиката на ВКС. Касаторът не държи сметка за изложените от въззивния състав съществени правни съображения по отношение на правния интерес от предявяването на първия иск - че нарушенията при свикването на общото събрание от съвета на директорите, съответно нарушението на разпоредбата на чл.223 ТЗ и на съответните текстове на устава, в зависимост от тяхната тежест, ще се отразят върху законосъобразността на решението на върховния орган на дружеството и че именно на такива пороци при свикването и провеждането на ОСА касаторът основава втората си искова претенция. Въззивната инстанция е изходила от спецификата на предмета на спора - предявяване на конститутивния иск в обективно съединяване с иск, в който са въведени идентични правопораждащи факти и от конкретиката на заявените в процеса спорни права. Въз основа на тях е обосновала, че твърдяната незаконосъобразност на решенията на съвета на директорите от 07.10.2014г., независимо, че е заявена чрез самостоятелен конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ за отмяната им, е част от предмета на иска, чрез който ищецът се домогва да получи защита срещу решенията на общото събрание на акционерите, приети на 08.12.2014г., свикано по силата на решението на съвета на директорите от 07.10.2014г. Не е в противоречие с цитираната практика на ВКС изводът, че с оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, преценката, дължима при произнасянето по иска с предмет решенията на ОСА, обхваща и произнасянето за законосъобразността на решението на СД за свикването на това общо събрание.

И двете решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които касаторът се позовава / по т.д.№ 1087/2012г. на 1 т.о. и по т.д.№ 2528/2015г. на 2 т.о./, за да обоснове допълнителната предпоставка за допускане на обжалването, са имали за предмет предявен конститутивен иск за отмяна на решения на съвета на директорите по чл.71 ТЗ, който не е обективно съединен с иск, насочен срещу решение на върховния орган на дружеството, произтичащо от решението на съвета на директорите, отмяната на което е предмет на конститутивния иск. Поради това даденият отговор на правния въпрос в цитираните актове по чл.290 ГПК за необходимост от установяване на правен интерес при предявен такъв конститутивен иск, не следва да бъде приложен буквално към настоящата хипотеза. Както се посочи, въззивната инстанция е изложила правни съображения, че защитата, търсена по реда на чл.71 ТЗ, би се осъществила чрез предявения иск с предмет решението на ОСА, свикано въз основа на твърдяно порочно решение на съвета на директорите /който съгласно трайната съдебна практика е установителен иск за нищожност, ако решението на общото събрание няма за предмет подлежащи на вписване обстоятелства или иск по чл. 365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТРЮЛНЦ, ако от него произтичат обстоятелства, които се вписват в ТР, какъвто допустим иск касаторът поддържа, че е предявил като втори обективно съединен/.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос пряко произтича от ненамиращата опора в закона теза на касатора, че в търговския регистър се вписват решенията на общото събрание на акционерите. На вписване подлежат обстоятелствата, респ.промените в тях, произтичащи от взетите решения на общото събрание и то само тези обстоятелства-данни, посочени в чл.174,ал.2 ТЗ.

Некоректно е позоваването на Решение № 87 от 02.08.2013г. по т.д.№ 68/2012г. на І т.о., тъй като в него е проведено разграничение между нищожни решения на органите на дружеството, обуславящи вписване и нищожни решения относно обстоятелства, които не се вписват. Неоснователно е и позоваването на Решение № 1352 от 27.10.1999г. по гр.д.№ 647/99г., в което изрично е посочено, че подлежат на оповестяване промените, свързани с вземане на решения от общото събрание.

Именно тази принципна правна постановка е възприета в обжалваното решение като същевременно е съобразена задължителната за съдилищата практика, обобщена в ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълкувателно дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС за реда на защита срещу нищожните решения на ОСА, обуславящи вписване в търговския регистър и срещу тези, имащи за предмет обстоятелства, неподлежащи на вписване. Въззивната инстанция ясно е акцентирала, че с гласуваните на 08.12.2014г. от общото събрание изменения на устава не е направена промяна на което и да било от подлежащите на вписване обстоятелства, от което е извела, че пътят на защита не е по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, преценката за наличието на които е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Проверката за евентуално наличие на основанието за касиране на решението може да бъде извършена едва след допускането му до касационно обжалване, предпоставка за което е обосноваването на общото основание с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 /19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Поради неформулиране на такъв въпрос, искането за осъществяване на факултативния касационен контрол е неоснователно.

Неточното тълкуване от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.231,ал.3 ТЗ относно действието на решението за изменение на устава във вътрешните отношения в дружеството няма самостоятелно значение за изхода на спора. Поради това четвъртият въпрос няма характеристиката на обуславящ и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Съществено е обстоятелството, че решенията от заседанията на СД от 12.01.2015г. фактически са взети при спазване на по- строгите правила относно кворума и мнозинството, предвидени в разпоредбата на чл.27,ал.1 от Устава в редакция преди измененията от 08.12.2014г.: при кворум най-малко от половината от членовете на съвета и с единодушие. Поради това без правно значение за изхода на спора е новата редакция на чл.27 от Устава, /кворум-най-малко от половината от членовете и обикновено мнозинство за приемане на решения от членовете на съвета на директорите/, обсъждана от въззивната инстанция. При излагане на тезата си по тълкуването на разпоредбата на чл.27,ал.1 и ал.2 от Устава на дружеството в редакцията преди измененията, гласувани от ОС от 08.12.2014г., касаторът не разграничава предвиденото в ал.2 мнозинство /единодушие/ от изисквания в ал.1 кворум /най-малко от половината от членовете/. Систематичното място и тълкуването на двете разпоредби във връзка една с друга не обосновава поддържаното от касатора становище, че СД е могъл да приеме решенията от 12.01.2015г. само при присъствието на всички членове на този орган и с единодушие.

При формулирането и на изложеното п. 4 от изложението касаторът отново поставя въпроса за вписване в ТР на „решенията” на ОСА и конкретно на решенията за изменение на устава. Разпоредбата на чл.231,ал.3 ТЗ визира решения на ОС, но както се посочи, в търговския регистър се вписват обстоятелства и се обявяват актове. В този смисъл разпоредбата на чл.231,ал.3 ТЗ относно изменението и допълнението на устава регламентира не правно техническата дейност по вписване/обявяване, а действието на решението за изменение или допълнение на устава. Употребеният термин „влизат в сила след вписването” препраща към разпоредбата на чл.174,ал.4 и ал.2 ТЗ.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са поставени въпроси във връзка с произнасянето на САС по третия обективно съединен иск.

Невъзможността касационното обжалване да бъде допуснато по последните два въпроса от изложението произтича от обстоятелството, че те са относими към произнасянето на въззивната инстанция по евентуалния иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на съвета на директорите от 12.01.2015г. Последните решения са обусловени, произтичат и са взети въз основа на решението на ОСА от 08.12.2014г. по т.2 от протокола: за изрично овластяване на съвета на директорите с права по чл.196,ал.1 ТЗ за срок от пет години от датата на промените в устава до сумата 10 млн.лева и изрично овластяване на съвета на директорите с правата по чл.196,ал.3 ТЗ за същия срок. Поради необосноваване /по изложените по-горе съображения/ на предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на апелативния съд по втория обективно съединен иск, с който касаторът търси защита срещу взетите решения от ОСА от 08.12.2014г., страната не би се домогнала до различен краен резултат по иска по чл.71 ТЗ с предмет решенията на СД от 12.01.2015г.

Касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 9 000лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на адвокатското възнаграждение.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 1425 от 08.06.2018г. по в.т.д.№ 6159/2017г. на Софийски АС, ТО 6 състав .

Осъжда К.Ц.Г. да заплати на „Партньори”АД,гр. Костинброд сумата 9000 лв. /девет хиляди лева/ разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: