№ 359

гр.София, 26.07.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1884 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 788/ 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 886/ 2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението се обжалва от Б. Стоянова М. с искане до бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроса, допустима ли е молбата за изменение на решението в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че Софийският апелативен съд го е решил в противоречие с ТР 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС. Касаторът се оплаква, че определението е неправилно.

От ответника Столична община, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор.

С определение № 227/ 20.05.2019 г. по настоящото дело частната касационна жалба е оставена без разглеждане.

Това определение е отменено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с определение № 313/ 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2298/ 2019 г. от друг състав на Върховен касационен съд, а настоящият състав е длъжен да приеме, че частната касационна жалба е допустима (аргумент от чл. 278, ал. 3 ГПК).

С обжалваното определение Софийският апелативен съд е разгледал частна жалба срещу определение за изменение на въззивното решение в частта по разноските и е определил юрисконсултските възнаграждения, които жалбоподателят следва да плати за представителството на ответника пред въззивната и пред касационната инстанция.

Повдигнатият въпрос касаторът свежда до становището, че е недопустима молбата за изменение на решението в частта по чл. 78, ал. 8 ГПК, когато страната не е представила списък по чл. 80, изр. 1 ГПК, в който юрисконсулсткото възнаграждение да фигурира.

След нормативното тълкуване, извършено с т. 2 и 9 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. с тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС, в своята практика Върховният касационен съд приема, че нарушеното изискване по чл. 80, изр. 1 ГПК е процесуална пречка за правото на страната да иска изменение на решението в частта по разноските, включително когато разходът е само един. Както преди, така и след тълкувателното решение обаче, в друга своя практика Върховният касационен съд приема също, че когато съдът упражнява компетентност по чл. 78, ал. 8 ГПК (определя юрисконсултско възнаграждение и го поставя в тежест на страната, чието искане по основния (главен) предмет на делото е неоснователно или недопустимо), той остойностява труда на процесуалния представител. Доколкото съответната инстанция определя възнаграждението с крайния си акт, а такъв разход страната, представлявана от юрисконсулт, по делото не е направила, не се прилага и не може да намери приложение изискването по чл. 80, изр. 1 ГПК. За тази страна не се прилага и процесуалната тежест по чл. 80, изр. 2 ГПК.

Следователно повдигнатият въпрос не обуславя обжалваното определение. По него е невъзможно противоречие с тълкувателното решение, на което касаторът се позовава, доколкото в него той не е обсъждан. Тълкувателното решение и практиката на Върховния касационен съд, които настоящият състав обсъди, изключват всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3, а и условията по на чл. 280, ал. 2 ГПК. Към тези изисквания препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допусната до разглеждане частната касационна жалба. В случая те липсват.

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 788/ 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 886/ 2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи