№ 355

гр. София, 26.07.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2395/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В.Б.И., приподписана от адв. К. срещу определение № 1158/10.04.2019 г. по ч. гр. д. № 486/2019 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане № 5271/04.02.2019 г. по гр. д. № 10015/2018 г. на Районен съд – Варна за връщане на подадената от И. въззивна жалба срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 114/10.01.2019 г.

Ответницата по частната касационна жалба С.Т.И. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:

Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е приела, че подадената въззивна жалба на частния жалбоподател срещу първоинстанционното решение е просрочена. Установил е, че страната е уведомена надлежно чрез своя пълномощник – адв. А. (с представителни права за ответника И. до окончателното приключване на делото във всички инстанции – л. 76 от кориците на първоинстанционното дело) на 17.01.2019 г., при което срокът за въззивно обжалване (по чл. 259, ал. 1 ГПК) е изтекъл на 31.01.2019 г. Според съда жалбата в случая е подадена на следващия ден - 01.02.2019 г., без да има данни това да е станало по пощата. Като неотносими са приети възраженията на жалбоподателя за обявена грипна ваканция, която е препятствала своевременното упражняване правото му на жалба, доколкото работното време както на съдилищата, така и на операторите, който осъществяват куриерски услуги не е било променено в резултат на този факти. Споделен е изводът на първостепенния съд, че като просрочена въззивната жалба е подлежала на връщане, което е сторено с обжалваното разпореждане, а частната жалба срещу него е намерена за неоснователна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следният въпрос, за който поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:

„При несвоевременно уведомяване от адвоката на страната последната може ли да се възползва от правото по чл. 46, ал. 4 ГПК и да иска възстановяване на срока. Необходимо ли е това искане да бъде изрично обективирано в нарочна форма. Възможно ли искането за възстановяване на срока да се направи едновременно с подаване на въззивната жалба?“

Така поставените въпроси не са релевантни, защото не обуславят решаващите изводи на въззивния съд по конкретното дело. Втората инстанция не е развила мотиви и обосновала съображения относно приложение на разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК в случая. Тя е приела, че страната надлежно е била уведомена за постановеното първоинстанционно решение чрез своя адвокат – пълномощник и в срока за въззивно обжалване то не е атакувано с жалба, вкл. такава не е била изпратена и по пощата (арг. чл. 62, ал. 2 ГПК). Срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е изтекъл на 31.01.2019 г. – четвъртък, присъствен ден, а жалбата е постъпила на следващия ден – 01.02.2019 г. и е просрочена, поради което правилно е върната от администриращият я съд. В случая липсват твърдения и данни по делото за отсъствие на адресата от адреса или пък за невъзможността му да узнае своевременно за връчването, които са предпоставките от състава на основанието по чл. 46, ал. 4 ГПК. Оплакванията в частната жалба, с която е бил сезиран въззивния съд са твърде лаконични и се основават на твърдения за грипна епидемия, която е препятствала своевременното депозиране на въззивната жалба (те са обсъдени от въззивния съд), а не обосновават приложение на чл. 46, ал. 4 ГПК.

Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване от доводите за неговата неправилност. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – вж. дадените в този смисъл разяснения в цитирания по-горе тълкувателен акт.

Ето защо, по така повдигнатия въпрос липсват предпоставки за достъп до касация.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, произтичащо от твърденията за „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно определение.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК, а е дал собствена оценка за неправилност на въззивното определение и е мотивирал наличие на пороци по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са ирелевантни в производството по селектиране частната касационна жалба.

Ето защо, следва да се приеме, че по така заявеното основание също не са налице предпоставки за достъп до касация.

В заключение, не се обосновава приложно поле на основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение в обжалваната част.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1158/10.04.2019 г. по ч. гр. д. № 486/2019 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!