1ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516

гр. София, 26.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Г. И т.д. 3031 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Табако дринкс“ ЕООД чрез адвокат Т. К. обжалва решение № 217 от 15.08.2018 г. по т.д. 100/18 г., Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Ловеч за осъждането му да заплати на ищеца „Ехо строй“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Л.Г. сумата от 35 209,60 лв с ДДС, представляваща дължимата сума, за което била издадена данъчна фактура № 0512 от 04.07.2017 г. възнаграждение по договор за изработка и доставка на метална конструкция по проект, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 22.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 98 лв, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 13.05.2017 г. до 25.05.2017 г. и е осъден да заплати разноски в размер на 4 759,32 лв. Излага съображения, че решението е неправилно на основание чл. 281, ал. 1 т. 3 от ГПК поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и съществено нарушение на материалния закон. Необосновано било приемането на сключен договор между страните при липса на писмени доказателства и единствено свидетелски показания и вносна бележка, на която не било ясно кое е лицето, внесло сумата.

Моли на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и на основание чл. 280, ал. 2, т.3 от ГПК да допусне касационно обжалване на съдебното решение по въззивно т. д. 100/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., както и моли да бъде уважена изцяло подадената касационна жалба ведно със законните последици.

Ответникът „Ехо строй“ ЕООД е уведомен за касационната жалба като му е връчен препис от същата по реда на чл. 287 от ГПК. Но няма постъпил отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Апелативен съд – В. Т, разглеждайки въззивната жалба на „Табако дринкс“ ЕООД срещу осъдителното решение на Окръжен съд Ловеч по иска на „Ехо строй“ ЕООД, гр. Гарбово приема, че искът с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата 35 209,60 лв е основателен, както е основателен и искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД и чл. 303 а от ТЗ за сумата от 98 лв – лихва за забавено плащане за периода от 13.05.2017 г. до 25.5.2017 г. Съдът приема за доказани фактите, че „Ехо строй“ ЕООД е издал данъчна фактура № 512 от 7.4.2017 г. с получател „Табако дринкс“ ЕООД за изработка и доставка на метална конструкция по проект 32 060 кг по 1,80 лв или 57 708 лв без ДДС и 2 курса транспорт по 400 лв или 800 лв без ДДС на обща стойност 70 209 лв с ДДС. Съдът е обсъдил представените стокови разписки за получаване на стоково – материални ценности, издадени от „Еко строй“ ЕООД на „Табако дринкс“ ЕООД. Два пътни листа, извлечение от левовата разплащателна сметка на ищеца, нотариална покана и писмо от Нотариус Б. М. с район на действие РС – Л., че няма намерено удостоверяване на подпис върху пълномощно, с което К.И.В. лично или като управител да е упълномощил И.К.В.. Обсъдени са обясненията на управителя на „Ехо строй“ ЕООД – Р. Г. и на „Т. дринкс“ ЕООД – К. В.. Обсъдено е заключението на вещото лице, че е издадена фактура от „Ехо строй“ ЕООД, включена в дневника за продажби за м. април 2017 г. С оглед данните за банкова разплащателна сметка, „Т. дринкс“ ЕООД не водел самостоятелно счетоводство за упражняваната дейност. Възложено било на счетоводно дружество воденето на счетоводната отчетност на „Табако дринкс“ ЕООД, но при проверка не било установено включването на процесната фактура в дневника за покупки, няма отразяване в справка декларация. Констатирано е внасяне на сумата по разплащателна сметка на „Ехо строй“ ЕООД и върху вносната бележка посочване на вносител „Табако дринкс“ ЕООД, а декларация по ЗМИП била подписана от управителя на „Ехо строй“ ЕООД. Обсъдени са свидетелски показания на Донка Г., съпруга на управителя на Р. Г. на „Ехо строй“ ЕООД и на свидетеля Д. Б., служител на „Ехо строй“ ЕООД, както и Р. Г., син на управителя на „Ехо строй“ ЕООД. Съдът е изложил мотиви, че при съвкупната преценка на тези доказателства следвало да се признае за доказан искът за заплащане на главницата и съответно за основателен искът за заплащане на обезщетение за забава. Основал е решението си на факта, сочен от управителя на ответника, че е налице приемане на работата и е във фактическа власт на възложителя – ответник. Счел е, че плащането е извършено частично и поради това се дължи и претендираната разлика.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните въпроси:

1. Кога е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ ? С оглед събраните по делото доказателства в конкретния казус, приложима ли е разпоредбата на чл. 301 от ТЗ ? Според касационния жалбоподател съдът напълно неправилно и необосновано бил приел, че са налице предпоставките по чл. 301 от ТЗ, без да се съобрази, че не се установява И.К.В. да е действал от името на „Табако дринкс“ ЕООД без представителна власт и според управителя на „Табако дринкс“ ЕООД бил потвърдил действията и не бил се противопоставил веднага след узнаването. Въззивният съд не бил се съобразил, че по делото не били събрани доказателства, от които да е видно, че К.И.В., който бил управител на „Табако дринкс“ ЕООД към онзи момент, не бил узнал за вероятно сключената сделка от името на управляваното от него търговско дружество до момента на получаване на исковата молба, след което веднага с отговора бил възразил срещу сделката.

2. Допустимо ли е доказването и установяването на сключен договор на стойност по–голяма от 5 000 лв със свидетелски показания или допускането на свидетелски показания по такива случаи е нарушение на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК ? Съдът бил допуснал в нарушение на чл. 164, ал. 1 т. 3 от ГПК и на базата на свидетелски показания бил приел, че има налице сключен договор за изработка и доставка на метална конструкция между двете дружества.

3. Когато една от страните е направила искане за назначаването на съдебна експертиза съдът в решението си длъжен ли е да мотивира отказа си по допускането, назначаването и извършването на съдебна експертиза по делото ? Съдът бил приел за установено, че представител на „Табако дринкс“ ЕООД бил превел по сметка на „Ехо строй“ ЕООД сумата от 35 000 лв., по предполагаемо сключената сделка между двете дружества. От извършената допълнителна съдебно-икономическа експертиза не се установявало кой е вносителят на преведената сума от името на „Табако дринкс“ ЕООД, тъй като под имената на вносител на вносната бележка вместо да са вписани имената на физическото лице, извършило превода е изписано името на „Табако дринкс“ ЕООД. Единствено горе в десния ъгъл на вносната бележка на мястото на подпис на вносителя бил поставен подпис на неустановено по делото физическо лице, което било превело горепосочената сума. Вещото лице било извършило допълнителната съдебно-икономическа експертиза и било установило, че вносната бележка е придружена от декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал.5, т. 3 от ЗМИП, подадена от Р.Д.Г., който бил управител на търговското дружество „Ехо строй“ ЕООД. Поради неясната фактическа обстановка по извършеното на горепосочения превод, процесуалният представител по делото на „Табако дринкс“ ЕООД напълно неоснователно бил поискал извършването на съдебно-графическа експертиза, с която да се установи положения подпис в горния десен ъгъл на вносната бележка идентичен ли е с положения на единствения, който бил имал право да извършва представителни действия от името на дружеството К.И.В. или с подписа си на физическо лице И.К.В..

4. Може ли съдът да се произнесе, че има търговска сделка без нито едно писмено доказателство, което да потвърждава извършено волеизявление и на двете страни за сключването на конкретната сделка ?

4.1. Може ли съдът да кредитира с доверие твърдението на едната страна, че е имало сключена търговска сделка въз основа на издадена фактура, на която липсват имената и подписа на получателя на стоката, както и на базата на издадени стокови разписки, на които липсват имената и подписа на лицето, което е приело стоката? Неправилно съдът бил приел, че е налице договор въз основа на представената фактура, в която липсвали собственоръчно изписани подпис и имена на получателя на стоката. След като липсвало волеизявление не можело да се кредитира като писмено доказателство, чрез което се установява сключен договор за изработка между двете дружества? По своята същност фактурата била частен свидетелстващ документ. Самостоятелно разгледана не доказвала сключването на договор. Представената процесна фактура не доказвала твърдяното от ищеца облигационно отношение между дружествата. Същото по своя характер представлявало частно изявление, установяващо благоприятни за ищеца факти и не счита, че представлявали доказателство за каквото и да било договорно отношение. Не била основание за плащане на стоката. Същото било положението и с приложените от ищеца стокови разписки за получени стоково-материални ценности № 17 от 28.3.2017 г. Липсвали на мястото на приел собственоръчно изписан подпис на лицето, което е приело стоката. Липсвал и приемо-предавателен протокол за предаването й. Не може да имало обоснован извод, че предполагаемо изработената метална конструкция е предадена на лице, което има представителна власт да действа от името на „Табако дринкс“ ЕООД, още повече, че била предадена на служител на „Табако дринкс“ ЕООД в обект на дружеството.

5. Когато липсват имената на лицето, което е наредило да бъде преведена дадена сума от името на даден търговец и в същото време доказателства, от които да стане ясно „Кой е реалният извършител на преводното нареждане от името на търговеца“, правилно ли е съдът по собствено неподплатено с доказателства виждане за ситуацията да прецени, че дадено лице е превело определена сума от името на даден търговец ?“ В мотивите на решението било посочено, че по сметка на „Ехо строй“ ЕООД била преведена сумата от 35 000 лв. по предполагаемо сключена сделка между двете дружества. От извършената допълнителна съдебно-икономическа експертиза обаче не било установено „кой?“ е вносителят на преведената сума от името на „Табако дринкс“ ЕООД, тъй като под имената на вносител на вносната бележка вместо да са изписани имената на физическото лице, което било превело горепосочената сума било изписано името на „Табако дринкс“ ЕООД. Вещото лице извършило допълнителната съдебно-икономическа експертиза, било установило, че вносната бележка била придружена от декларация по чл. 4, ал. 7 и ч. 6, а. 5, т. 3 от ЗМИП, подадена от Р.Д.Г., който е управител на търговското дружество „Ехо строй“ ЕООД.

По отношение на всички формулирани въпроси счита, че е налице допълнителното основание по чл. 208, ал.1, т.3 от ГПК.

Освен това счита, че следва да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 – касационният жалбоподател да е посочил материално правен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. В случая касационният жалбоподател моли на основание чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК да се допусне касационно обжалване на съдебното решение по въззивно т.д. 100/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т..

Формулираният в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос 2 за допустимостта на свидетелските показания за установяване на писмен договор с цена над 5 000 лв., с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил крайния извод на съда за основателност на предявените искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд в решаващите си мотиви се е позовал на съвкупна преценка на доказателствата по делото. В тази съвкупна преценка са включени и свидетелски показания и съдът е приел, че е сключен между страните по спора договор за изработка, и какви са съществените елементи на този договор, включително размер на уговореното възнаграждение. Това е обусловило и извода, че е налице неизпълнение на задължението на „Табако дринкс“ ЕООД за заплащане на възнаграждение в размер от още 35 209,60 лв, и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД следва да ги заплати. Така посоченият въпрос е обоснован от касатора с допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че е постановено съдебно решение, съставляващо практика на Върховния касационен съд № 27 от 10.09.2012 г. по т.д. 154/10 г., ВКС, ТК, II ТО, съгласно което договорът за възлагане извършването на довършителни работи не подлежи на установяване с гласни доказателства с оглед на определения максимален размер, до който са допустими свидетелски показания за установяване на договор съгласно забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, относима към неформалните договори. Наличието на това решение съдържа произнасяне по формулирания и разрешен в практиката на Върховния касационен съд въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че е осъществена допълнителната предпоставка съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Налице е съдебна практика на Върховния касационен съд и следва да се прецени дали произнасянето на съда по поставения в изложението въпрос съответства на посочената съдебна практика. Това налага допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Останалите въпроси в изложението касаят обосноваността на изводите на въззивната инстанция като са свързани с анализ на конкретни доказателства по делото, както и с твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Като относими към правилността на въззивното решение, а не към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, тези въпроси ще бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 15.08.2018 г. по в. т. д. № 100/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т..

УКАЗВА на касатора „Табако дринкс“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението му да представи вносен документ, съдържащ номера на делото внесена държавна такса за касационната жалба в размер на 719,19 лв, определен на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При неизпълнение на това задължение касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд.

При неизпълнение на указанията в дадения срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: